Депутатът от ДПС Ариф Агуш, който е един от многобройните наследници на големия турски феодал Агуш ага, издирва документи и снимки на уникалната лятна резиденция, строена около средата на 19 век край махала Черешево, която днес вече е безлюдна. Сградите в летния чифлик били реплика на запазения архитектурен шедьовър - конаците в центъра на близкото село Могилица,

 които били зимните покои на агата и многолюдното му семейство.

Летните сараи пък била издигната в изключително живописна местност с панорамна природна гледка.

По време на социализма обаче, летният дворец на агата станал селскостопански склад.

Зад стените му се съхранявали торове и земеделско оборудване, а  чардаците се превърнали в сеновали и картофохранилища.

Тази пролет рухнаха и последните две полуразрушени сгради, останки от някогашната величествена резиденция, която най- старите родопчани още помнят.

В началото на прехода на наследниците са върнати, както  полуразрушените сгради в Черешево, така и конаците в Могилица, които обаче били реставрирани от държавата и с автентична експозиция превърнати в етнографски музей.

След като обектите стават отново частна собственост, експонатите са изнесени, а днес туристите могат да видят само уникалната, нямаща аналог на Балканите архитектура.

Според депутата от ДПС Ариф Агуш се  работи по проект за реставрация и консервация на феодалния замък в Могилица, в което всеки турист пита първо за него.

Сега наследниците издирват и старите скици на летните сараи край Черешево.

По неофициална информация те били заснети преди около 40 години от експерти на БАН.

Би трябвало чертежите и плановете да са предадени в Агенцията по паметниците на културата, но такива там не са постъпвали и заведени.

Агуш и роднините му се надяват да открият „следите” на изчезналия вече летен конак, за да го построят отново и  да го превърнат в туристическа атракция. Макар за целта да са нужни над 1млн.лв., архитект от Пловдив се наел да проектира легендарната сграда, ако се открият  оригиналните скици, без които автентичната възстановка е невъзможна.

 „Ако искаме да възстановим величието им трябва да ги строим наново”, посочи Агуш и добави, че се работи по такъв проект.

Единствено по уникалната архитектура на конаците в Могилица, можем да гадаем какъв е бил летния сарай на Агуш ага.

Агушевите конаци

са най-големият феодален замък на Балканите, строен в продължение на 20 години – 1820 - 1840 г., от трима майстори за Агуш Ага и тримата му сина.

Много интересна е

външната кула, която не се среща другаде в Родопите. Външните й стени и стрехите на покрива са изографисани. Легенда разказва, че били дело на неизвестен родопски майстор, чиято дясна ръка е отрязана от Агуш Ага, за да е сигурен, че никога няма да бъде създаден подобен шедьовър.

Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Има три двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове, като във всеки двор има кладенец.

Конакът е разположен на внушителната площ от близо три декара. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки. Отвътре конакът е оформен с приказни тавани.

Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина и баня в почти всяка една от тях. В началото на 19 век много малко са били вътрешните тоалетни дори и в Европа.

Направен е бил и специален асансьор за издигане на храната от долния етаж на господарския.

Интерес представлява и тайната стая за подслушване в кабинета на Агата, с канал между двете стаи.

Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи,

така че при разговор или предаване на вещи, жената да не се вижда. По този начин им било спестено задължението да покриват постоянно лицето си.

 Прозорците на женските покои обаче са покрити с дървени решетки от ситна плетеница.

Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните западноевропейски родови замъци

– с отбранителна кула и пригоден за дълъг огнестрелен отпор, с два реда шахматно разположени бойници.

ЩилянаЧакърова