В последно време в медиите се разгоряха бурни дебати по повод на бъдещето на българските аптеки. Съсловната организация на българските фармацевти /очакваме отговори и от Мирослав Ненчев, председател на БФС/ лобира за промени, които звучат повече от добре, но дали това е наистина така?. Във всеки населен пункт - аптека, всеки в аптеката - фармацевт, лекарствата с фиксирани цени, възможно ли е това и не противоречи ли на законите на пазарната икономика? Ще се опитаме да намерим отговор на тези въпроси с Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. 

Николай Костов е председател на Асоциация на собствениците на аптеки. Фармацевт по образование и собственик на аптеки Ремедиум, локализирани в София.

Интервю на Framar.bg

Фрамар:  Какво се случва с  българските аптеки? Предстоят очаквани и неочаквани промени, които ще предизвикат сериозно сътресение в аптечния бранш. Какъв ефект в по-дълготраен план очаквате? 

От създаването на БФС/Български фармацевтичен съюз/  през 2007год., тази организация води непрекъсната борба за налагане на интересите си чрез фармацевтичното законодателство. Бавно и постепенно стартира прекрояване на различни нормативни актове - закони и наредби. Въпреки, че според българската конституция всички граждани имат право на свободно сдружаване, има неправителствени организации, които са със специален статут. Те са създавани със специален закон, в случая – Закон за съсловната организация на магистър фармацевтите. На практика тази организация има законово създадени предимства пред всички неправителствени организации в бранша. Това предимство БФС използва много умело,  за да налага икономическите интереси на част от своите членове, най-често в противовес на обществените.

Казвам всичко това защото от 2007год започнаха скандалите в бранша, отначало с прословутата промяна в член 222 на ЗЛПХМ, касаеща собствеността на аптеките. Според нея собственик на аптека можеше да е само магистър фармацевт. Повече от ясно е за кого е изгодна тази промяна.

Тогава като защитна реакция на бранша възникна и АСА. Асоциация на собствениците на аптеки поведе борба за връщане на справедливостта в бизнеса. Сезира КЗК, Европейската комисия, стана страна по дело в конституционният съд.

Спечелихме битката за член 222. За съжаление, опитите на съсловната организация продължиха и тя успя през 2008 година да вкара текст в наредба 28, забраняващ работата на нефармацевти в търговската част на аптеката. Трябва да отбележа, че много се спекулира с тази тема от БФС. Техническите лица в аптеките се представят като заплаха за здравето на пациентите, защото щели да отпускат лекарствени продукти, това разбира се няма нищо общо с истината.

Ролята на тези хора в аптеката е да извършват всичко, правещо функционирането на аптеката възможно. Те са специалисти в това, което работят - физическа охрана, чистене, консултация за нелекарствени продукти, подреждане, логистика и др. Диференцирането на труда в аптеката просто го прави по - ефективен. Единственото, което тези хора не правят и никога няма да правят е да отпускат. Това е забранено от закона и винаги ще бъде забранено. Ако някой извършва нарушение, това е причина да бъде санкциониран, а не да се въвеждат забрани за тези, които спазват закона. 

Фрамар: Политически или икономически са проблемите пред собствениците на аптеки?

Трябва да заявя, че в лицето на ръководството на министерство на здравеопазването срещаме добронамерен партньор. Основните проблеми идват от това , че не винаги министерството може да противостои на изнудването от страна на съсловната организация, която с различни средства – протести, обвинения в лобистки интереси, злепоставяне пред висшестоящи, манипулиране на общественото мнение и др. всячески се опитва да наложи интересите си. За съжаление, понякога успява, макар и временно.

Икономическата криза създава проблеми на аптеките, както и на всички браншове, противно на общото мнение, че едва ли не това е един „недосегаем” от кризата сектор от икономиката.

Според IMS –международна компания за доставка на данни, аптечният пазар за 2010 година има 12% ръст в стойност и 0% ръст в брой опаковки. Според нас не е отчетено влиянието на реекспорта и реалните резултати са по-негативни. 

Фрамар: Считате ли за удачно в аптеките да работят само фармацевти? Как би могла да се запълни липсата на специалисти с тази дефицитна специалност, когато те и в големите градове се намират трудно. 

Аптеката, особено по-голямата е едно сериозно „предприятие”. Някой от аптеките имат асортимент, включващ повече от 20000 артикула - и лекарствени и нелекарствени. Това е повече от номенклатурата на хипермаркет. Разбирате, че това е голямо логистично предизвикателство, за което е необходима съответната организация и разделение на труда. В някой аптеки дори са необходими 4-5 човека, които се занимават със снабдяването, обработка на получената стока, заприхождаване, подреждане, етикетиране, ревизиране, рекламации, експресни поръчки за клиенти, поддържане на промоции, листване на продукти и др. Често в някой аптеки има промоции за над 1000 продукта месечно. Това е огромен труд, свързан с преоценки, преетикетиране, преподреждане и т.н. Необходими са хора за поддържане на хигиената, охрана, касиери за каси на нелекарствени продукти, промотъри и др. Аптеките са много различни, дори сравнени с времето преди 20 години. 

Фрамар: Необходимо ли е да имат фармацевтично образование и другите служители в една аптека – козметични консултанти, чистачки, охрана, отговорници по логистиката ?

Изискването за фармацевтично образование на всички служители, независимо каква дейност извършват е пълен нонсенс. Такава нормативна уредба няма в нито една страна от Европейския съюз. Необходимо е такова изискване само за служителите, отпускащи и консултиращи за лекарствени продукти. 

Фрамар: Подобна би била и ситуацията в една болница  – по логиката на тази идея с медицинско образование трябва да са не само лекарите, но и чистачките, шофьорите на линейките, техническия състав, готвачките в стола, администратори, счетоводители... Възможно ли е и нужно ли е да съществува такава болница? Добре ли би функционирала тя?

Такова изискване не само че няма в друга държава, но няма и в друг сектор на икономиката. Болницата е типичен пример. В една болница има всякакви кадри, дори ръководителят на болницата не е задължително да е лекар, а специалист по здравен мениджмънт. Такава болница не би могла да съществува и би фалирала много бързо,  поради огромните разходи и лоша организация. 

Фрамар: Има идеи да се наложи регулаторен механизъм, по който да се отварят нови аптеки само срещу задължението да се отвори и аптека в малък населен пункт, примерно село. До каква степен  е удачно това и какво е бъдещето на тези малки аптеки в селата, които просто няма как да реализират необходимия оборот, за да просъществуват. Кой и как ще определи коя аптека да бъде затворена или да се премести, ако на една улица има 2, а често и много повече аптеки. Това лесно може да бъде решено при създаване на нова аптека, но какво ще стане със старите? Считате ли за нормално изискването за отстояние?

Мисля, че трябва да спре популизма с аптеки в малките населени места. Не трябва да се лъжат хората. В някой населени места няма, не е възможно и никога няма да има аптека. Според демографска статистика например в 21% от всички населени места живеят от 1 до 50 души, в 36% от населените места живеят от 100 до 500 души. Повече от очевидно е, че в подобни населени места не може и чисто теоретично да има аптека, освен ако тя не обслужва няколко близки села. В подобни населени места няма и лекар за съжаление, в много няма дори пощенски клон.

 Въпросът за регулиране на броя на аптеките чрез географски или демографски критерии е изначално погрешен, защото е изключително непазарен. Пазарът, това са потребителите и техните нужди. Аптеки, несъобразени с нуждите на потребителите и съществуващи само защото други аптеки не могат да бъдат отворени наблизо не са полезни никому, освен на техните собственици. 

Фрамар: Какво мислите по идеята за налагане на определени фиксирани цени на лекарствата? Възможно ли е да се наложи модел на изкуствена регулация на цените и в чия полза е това ? Адекватно ли е да се налага такъв модел в условията на пазарна икономика? 

Фиксирането на цените на лекарствата е неизгодно за потребителя и изгодно за определена част от собствениците на аптеки. В интервюта на желаещите фиксиране на цените в медиите съвсем откровено е обяснено, че цените трябва да бъдат фиксирани на пределните към момента. С една дума всички аптеки в България да си вдигнат цените до пределните. Това искане има доста прозрачни мотиви. То е средство за по-големи печалби и оцеляване на тези аптеки, които в момента не могат да се конкурират ценово. 

Фрамар: Почти всеки ден по телевизионните екрани можем да видим репортажи, на които хора твърдят, че лекарствата са скъпи, че пътуват с часове, за да стигнат до аптека, че единна цена /според тях/ би била в тяхна изгода. Защо по медиите се налага един неясен социален облик на исканията за промяна, който обаче утре ще разкрие неочаквани и със сигурност неприятни изненади?

БФС наричат търсенето на ниска цена „аптечен туризъм”, всъщност точно това е пазарът, точно това търсене поражда и съответното предлагане. Търсенето на ниска цена е част от нормалният пазар, а не нещо, срещу което трябва да се борим. Същото е и с търсенето на добра услуга , изборът на аптека изобщо, това е двигателят на развитието. 

Фрамар: Има ли реална опасност да излязат аптеките в стачна готовност и в ефективна стачка? Стачката решение ли е на проблемите пред аптеките в България?

Българският фармацевтичен  съюз няма икономическа база, за да има реални протести. Реално биха стачкували много малко на брой и невлияещи на пазара аптеки и то за не повече от 1 час. Всъщност протестите са основно на думи.

БФС, както вече обясних, използват протеста като форма на изнудване, за да наложат интересите си на правителството. Лошото е ,че те противоречат на обществените..