Борис I Михаил (IX век - 2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград, и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ през 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий, учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, Борис през 889 година поставил на престола по-големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Недоволни боляри обаче подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Разбрал за това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син - Симеон.

Борис-Михаил се върнал в манастира и завършил живота си като монах на 2 май 907 година. Тъй като не е известна датата на неговото раждане, църквата го почита като Св. княз Борис-Михаил в деня на смъртта му.

Като покръстител Св. княз Борис е наречен "равноапостолен светец".