Заплашителните писма от ДНСК, разлепени по стълбове и тараби в големите градове на България за премахване на въздушните съобщителни кабели, разбуниха духовете в държавата. Строителният контрол изисква кабелните оператори сами да премахнат кабелите си, в противен случай това ще стане насила. Всичко това заради изискане в закона всички кабели да са подземни, независимо дали това е възможно на практика или не.
Цялата работа нямаше да е толкова странна, ако ситуацията не наподобяваше твърде много на разчистване на пазара с цел наместване на нов монопол. Схемата представлява същата тактика, позната ни до болка от годините, когато бензинът и дизелът се увеличиха двойно буквално за няколко години. Как се случи? Просто е - променя се Закона по такъв начин, че да е невъзможно той да бъде спазен и след това се подгонват всички "лоши капиталисти" и "дръзки нарушители". След като започнат да фалират един по един, изведнъж се появява нов, красив монополен играч с обръч от няколко фирми около себе си, така че на външен вид всичко да е окей.
По тази схема цените на горивата в България се оказаха същите, или дори по-високи от тези в много европейски държави. Но за средния европеец със заплата от няколко хиляди евро цената от едно евро и нещо за литър бензин е направо смехотворна. За българина, с неговата средна заплата от 300 евро, е убийствена. И правителството много трудно може да обясни на нас, българските граждани, как така в България има свободен пазар на горивата, акцизът е по-нисък от този в ЕС, а цените са по-високи. По същия начин управляващите не могат да отговорят на елементарния въпрос на Иван Костов: „Защо в Ротердам литър олио струва 1.50 лева, а в България, която е традиционен производител и износител на олио, цената е 3 лева?“ Много простичък въпрос, а колко сложен отговор.
Ако акцията на ДНСК продължи с рязане на кабелите, в страната ще се установи точно същото положение.
Гражданите на Хасково например си спомнят как преди няколко години поради сливане на фирми за кабелна телевизия се стигна до монополно положение на една от тях. Тогава цената от 12 лева за няколко месеца стана 21 лева. Точно същото ни чака и с интернет. Макар спецове в бранша да прогнозират, че при монополизация в сектора таксите вече ще са поне 50 лева на месец.
Всъщност при такава ситуация всички са щастливи - държавата получава дебело парче от питата, под формата на такси за бюрократичните процедури, по-големи данъци, слeдствие на по-високите цени. Щастливи са и органите на реда - вместо да се разправят с 1000 фирми, те знаят, че има една или две, които са си извоювали удобна позиция. И като такива, могат да бъдат лесно заплашени с отнемане на лиценза и още по-лесно манипулирани. Това ще им даде на практика неограничен и удобен достъп до личните данни и кореспонденцията на обикновените хора. Щастлив е и монополния играч - той пък получава право да "стриже" потребителя както си иска, тъй като получава от държавата неограничена подкрепа в тъпкането на всеки, дръзнал да осъществи някаква конкуренция. Какъв хубав нов канал за източване на джоба на българския потребител!
За сметка на това, обаче цената на Интернет-услугата ще е минимум двойна. И всички ще обясняват, че "навсякъде по света е така" и че "производствените разходи са високи". Същите тъпи обяснения, като за бензина. За двойно по-високата цена, обаче, ще получаваме качествено следене в Интернет и старателно записване на лични данни и кореспонденция.
Това е цената, която всички ще трябва да платим, за да спим спокойно, че всичко е "по закона" и че "лошите нахални частници" от кварталните ЛАН-доставчици са фалирали.
В момента България и Румъния са страните с най-евтин и бърз достъп до Интернет. И докато в Румъния проблем с кабелите няма (почти всички кабели в Букурещ са по въздуха и хората са преценили, че е по-добре да имат евтини и достъпни комуникации, отколкото красиви подземни кабели), то в България ситуацията с цените на Интернет-достъпа е на път да се промени много сериозно.
Дали ще проспим тези промени, които ще ни лишат от комай единственото достижение на демокрацията в България, зависи от самите нас.
По материали от интернет
