"Всеки член от семейство от мъжки пол на възраст от 12 до 45 години да предаде в съответната община във Врачански окръг по 2 чифта крака или 10 яйца" от гарванови птици - свраки, чавки, гарги, или други хищни пернати. За тези, които не се отчетат в общината, е предвидена глоба от 2000 тогавашни лева, според Закона за подобряване на земеделското производство. Това е публикувано във вестник "Вратца вчера" от 1926 год., но е препечатка на част от наредба от онова време.

Архивите мълчат дали има глобени, но е известно друго - ловната дружинка "Сокол" в града и голяма част от врачани вземат присърце кампанията за борба с гаргите, разказва Весела Пелова. През 1935 г. местните ловци с гордост рапортуват във врачанския печат, че са станали първенци в започналата преди десетина години национална кампания за предаване на крака - над 4000 чифта, и яйца от обявените за "враг номер едно" на дивеча свраки и гарги.  

Гордостта на врачани е посрещната с насмешка от първите природозащитници, обявили се срещу поголовното избиване на птиците. В препечатка от в. "Утро" четем, че "най-голямото геройство на врачани е да се хвалят, че във Враца гарга не каца". Анонимният автор допълва, че грабливите птици вече не искат да кацат, защото "чувствали силна конкуренция" от местните жители.

Врачанските ловци "отвръщат" на удара, като наричат тези първи еколози "гарголюбители". Отдавна емоционалната вестникарска полемика между двата лагера е забравена, но шегата "Във Враца гарга не каца" остава и до днес.