От х:

Днес в x:

Щастието дойде на омразната Цветница

Това писмо на наша читателка има формата по-скоро на разказ. Може би авторката е пожелала да скрие зад художествената условност собствени преживявания. Кой знае.

Във всеки случай го публикуваме. То ще участва в конкурса. А вие побързайте – 25 март наближава.

Parvomai.net

Лилана се събуди от мобилния си. Една нейна колежка й звънеше по случай празника. Това се повтаряше всяка година и то точно на Цветница. Всеки й подаряваше цвете, всеки й пожелаваше банални неща като здраве, щастие, успех и така натам. Лилана дори не знаеше имената на тези, които й честитят. Те бяха просто нейните подчинени, които я мразеха, но не пропускаха възможността да и се подмажат на празника. Всяка година телефонът и блокираше от лицемерни обаждания. Офисът и домът й се изпълваха с цветя и картички, но никой не знаеше, че тя мрази цветята и дори бе алергична към някои от тях. Това бе Цветница за нея - омразен ден
изпълнен с цветя и безсмислени пожелания.
Лилана се пресегна и изключи телефона си. Тя реши този ден да бъде малко по-различен за нея. Искаше да облече спортния си екип, да отиде до Макдоналдс, да си поръча два бургера и огромна кола и да прочете своя вестник на спокойствие.
Лилана влезе в заведението, поръча си и седна на една малка кръгла масичка точно срещу прозореца. Тя разтвори своя вестник и зачете. Беше Цветница и той бе изпълнен със снимки на цветя и различни статии свързани с празника. Тя го затвори и погледна през прозореца, виждаше забързани хора, които носеха букети. Всеки познаваше някого с име на цвете и бързаше да му честити. Заведението бе празно. Само Лилана седеше с вперен навън поглед. Изведнъж вратата се отвори и набързо връхлетя
млад господин, облечен в стилен черен костюм. Той носеше огромна папка с документи и лаптоп. Новодошлият се запъти към момичето, което стоеше зад тезгяха и си поръча два бургера и кола, измрънквайки, че мрази този празник, изпълнен с еуфория и цветя. Лилана дори не му обърна внимание.
Той взе поръчката си и се огледа. Заведението бе празно. Само една жена седеше на малката кръгла маса до прозореца. Младият мъж се приближи към нея и седна без да попита дали е свободно. След десет минути те си говореха разпалено и осъзнаха, че имат много общи неща –бяха поръчали едно и също, и двамата мразеха празника, въпреки че носеха имена на цветя …Мъжът предложи да прекарат деня си заедно. Това и направиха. След като похапнаха, те се разходиха-ходиха на кино, обикаляха безцелно улиците на София по спортно облекло, отидоха дори на излет, а към края
на деня полетяха с делтапланер. Всичко бе като във филм с Джулия Робъртс. Това бе най-страхотният празник, който са имали през живота си.
Цветница бе денят, в който те се запознаха. Цветница бе денят, в който те се влюбиха. Цветница бе денят на тяхната сватба и точно на Цветница се роди тяхната малка дъщеричка ….

Илияна Лазарова


Авторката?
Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини