Религиозността е вродено чувство, твърди статия в списание New Scientist, базирайки се на най-нови изследвания, проведени през последните няколко години.
“Човешкият мозък без всякакво усилие сътворява цял свят от въображаеми същества – духове, богове и чудовища и колкото по-неуверени сме в себе си, толкова по-трудно можем да се противопоставяме на това изкушение”, пише авторът на публикацията Майкъл Брукс.
Според една от най-широко разпространените днес хипотези, религията се е появила в резултат на естествения подбор - вярващите са по-добре приспособени към живота и съответно по-често предават гените си, защото създават потомство.
Психолозите смятат, че именно общите вярвания са помогнали на хората да живеят в сплотени групи, да ловуват заедно, да се грижат за децата си, а по този начин се е повишавал техният шанс да оцелеят при естествения подбор.
Според други учени обаче, вярата в задгробния живот и другите подобни убеждения едва ли помагат за оцеляването и продължаването на рода в суровата реалност. Антропологът Скот Етрен от Университета на Мичиган и неговите колеги издигат алтернативна версия - че религията е “органичен страничен ефект на човешкото мислене”.
“Петмесечното бебе вече различава живите същества от неодушевените предмети. Затова ако една кутийка се мести от само себе си, детето се учудва”, отбелязва авторът на статията.
Поверието, че по време на сън, транс или друго особено състояние душата може да напусне тялото, е разпространено практически във всички части на света.
Всяко второ 4-годишно дете си има въображаем приятел, а възрастните мислено общуват с покойните си роднини или измислените си възлюбени, коментира Брукс.
За естествения подбор това е плюс – такава способност помага за човешкото съществуване в обърканата социална йерархия и за предусещането на неизвестните врагове. На нея се опира и вярата в това, че душата може да се отделя от тялото и да живее след неговата смърт. “А оттук до идеята за Бога има само една крачка”, твърди авторът.
За формирането на религиозното чувство играе роля и друго свойство на мозъка – т.нар. хипертрофирано възприятие за причинно-следствения ефект, т.е. това, което ни кара да “намираме” връзка между всъщност случайно съвпадащи събития.
Според повечето психолози, то също е породено от еволюцията: “по-добре да избягаш от звяра, който ти се е привидял, отколкото да попаднеш в устата на незабелязания”.
По същата причина малките деца често вярват, че всички предмети съществуват с определена цел: например острите камъни са се появили, за да могат животните да се почесват в тях. По този същия път, от наблюденията в бита е възникнала и концепцията за Божественото провидение.
Етрен обръща внимание и на нещо друго, което той нарича “трагедия на разумността” - човек осъзнава кои са възможните нещастия в това число и собствената си смърт: “И когато вродените механизми ни подсказват решение за тази проблем – религиозните вярвания, ние се хващаме за този “ключ от нашата тъмница. Именно затова особено в трудни времена хората масово се обръщат към религията”.
Статията изрично подчертава, че всичко казано от авторът и цитираните учени не потвърждава и не отменя вярата в бога, а само свидетелства за това, че вярата е “пътя на най-малкото съпротивление”.
А за да се отговори твърдо на въпроса “Вродена ли е религията?”, трябва да се проведе екстремен опит - с възпитание на деца в пълна изолация и да се наблюдава ще се появи ли у тях собствена религия. Което според учените е “твърде безнравствено, за да се осъществи, но почти сигурно отговорът ще бъде положителен".
