Богинята -майка

Отдавна са отминали мрачните времена на т.нар.племенни общества, когато върху мъжката половина на човечеството е тежало бремето на матриархата.Днес можем да отбележим шест хилядолетия мъжка еманципация.

Днес отново т.нар.нежна половина ни е отлюспила, празнувайки повсеместно ден на жената.

Това не трябва да накърнява безмерно мъжкото ни себелюбие, като имаме предвид, че предците ни са обожествявали най-напред и преди всичко пищните ни пра-пра...баби. Мъжката половина на света и днес в захлас зяпа зрелите форми на Вилендорфската Венера.

 Всичко е започнало в дълбока древност, когато в Анатолия мъжете занемарили лова и започнали да препитават семействата си със земеделие. Археолозите датират тази революционна семейна промяна в седмото хилядолетие преди Христа. Първоначално човечеството е отъждествявало жената с луната, заради съвпадението на тяхната цикличност. Това съвпадение на биологичния женски цикъл със синодичната ротация на Луната определя до голяма степен човекоуподобяването на небесното „светило”. Но женското начало се отъждествява и със земята и преди всичко с нейните плодоносни функции. И отново се прокарва тенденция към антропоморфизъм. Като прибавим и изконната роля на жената като пазителка на домашното огнище се стига до появата на първото антропоморфно божество –Богинята майка. В земеделските центрове от VІІ хил.пр.Хр.в Чатал Хююк и Хаджилар са констатирани най-ранните храмове на тази богиня.  При това тя е изобразявана в момент на раждане.

Хилядолетие по късно изображения на женското божество се появяват и в Източните Родопи. Те са открити в селището от новокаменната епоха под централната част на Кърджали, както и в близките до града пещери. Представляват плоски, схематично скулптирани от кост или камък статуетки. С ювелирната си изработка се отличава една костена фигурка, открита в Карабекировата пещера.

През медно-каменната епоха броят на женските идоли, откривани предимно около жилищното огнище се увеличава чувствително. Каменните и костени идоли,отстъпват място на глинените. За разлика от плоските неолитни богини, тези от епохата на медта са с изявени гърди и кореми, подчертаващи детеродната им функция. Така в оформящия се политеизтичен пантион Богинята майка раждайки се заобикаля с нови персонажи. На първо място това е нейната дъщеря. Двойката богини присъстват още в неолитните анатолийски центрове, където археолозите са открили, както статуетки,така и изображения върху стените на храмовете.

В класическата древност тези богини са обвити в мистерии. Те са чествани и стават известни с гръцките си имена Деметра и Персефона. Наричат ги Житната майка и Житната дева. В българските земи до преди век се е почитала Житната царица. От последния житен сноп се е изработвало чучело, което е обличано в женска риза. За да се осигури плодородие то се разнася из селото и се хвърля в реката.

Анализирайки популярността на тези две богини Джеймс Фрейзър стига до извода, че Деметра символизира зрялото тазгодишно жито, а Персефона-взетото от него семе, засято наесен. Слизането на Персефона в долния свят е митическо обяснение на засяването на семето, докато появата й отново на пролет означава поникването на младото жито. Така тазгодишната Персефона се превръща в Деметра на следващата година.

В Източните Родопи са открити твърде малко изображения на богини от античността. Интересна е една схематична женска фигура с вдигнати ръце, изобразена върху керамична плочка. Тя е открита в околностите на Ивайловград. Проф.Тодор Герасимов я определя като келтска по произход. В трети век след Христа се датира изображението на богиня върху златен венец, намерен в могилния некропол на римската вила в кв.”Веселчане” на гр.Кърджали. Тя определено може да се отъждестви с Великата богиня. Последната е била изключително популярна сред местното тракийско население до приемането на християнството. Наричали са я Кибела ,Бендида, Котито или с гръцкото име Артемида. От нея тракийските владетели са получавали своята инвеститура.

Християнската религия налага универсалния образ на жената майка чрез Богородица, като почитането й по нашите земи,е по- силно изразено от това на Христос. Така се продължава античната традиция. Изобразяват я върху фрески , икони, напрестолни кръстове, обкови на евангелия.

От село Дрангово, Кирковско произхожда една късно-средновековна бронзова матрица с изображение на Божията майка. Тя има паралел в едно евангелие от Бачковския манастир. Често срещано е изображението й върху релкварии, като тези от село Минзухар и град Джебел. Богородица присъства и върху дърворезбата на късно-средновековния напрестолен кръст от село Поточница,Крумовградско. С висока художествена стойност са изображенията на Дева Мария върху иконите в ивайловградските църкви.

Днес вече престанахме да виждаме в жената божеството. Индустриализацията ни донесе еманципацията, а демокрацията-порнографията. Увлечени в бурния международен празник, с удоволствие вдигаме наздравици за майки, съпруги и дъщери. По опиянените от нас дори забравят, че на този ден цветята имат най-висока стойност.

Георги Кулов