Археологическия музей в Пловдив се радва на напълно реконструирана и обновена сграда от октомври 2010г. Разполага с най-модерната охранителна система в страната. Панагюрското златно съкровище е разположено в централна витрина, а освен него са представени и много ценни експонати, които досега не са показвани пред широката публика. Имах възможността да видя най-ранната живопис на Балканския полуостров (датира от шестото хилядолетие преди Христа) открита в храм край Долнослав. Изложени са и уникални експонати, открити при разкопки край Калояново - най-големият тракийски златен нагръдник с изображения на свещените животни. Показана е и римска мозайка жилище от II век след Христа, открита при строителни изкопи на булевард “Независимост” в Пловдив. Има и други находки, които досега не са виждани, а цялостната експозиция представя културата в Пловдив и региона по времето на неолита до края на Средновековието.
Не мога да скрия възхищението си от музея. Чистотата, новите стъклени витрини, осветлението. Всички детайли са изпипани. Лесно се ориентираш и намираш информация за експонатите. Онези, които са учили история на изкуството ще усетят разлика в именуването на откритията, защото те са без характерните им имена, посочени са само районите където са открити.Монетите са разположени в специален кабинет аранжиран изцяло в духа на епохата. По-малките пръстени са поставени под специални увеличителни стъкла, за да можем без усилие да разчетем изображенията по тях. Всички експонати са описани четливо на красиви табелки и липсва онова усещане за занемареност, което често усещаме в другите музеи. Приятна част от разходката е остъклената зала със скулптурите и мозайките. Простор и светлина бликат над достолепните мраморни фигури. Всеки може да ги доближи, както аз самата често съм мечтала когато ги гледах отдалеч на Античния театър. Всичко е почистено и на място.
На фона на прекрасните впечатления имам и едно не толкова добро. Отнася се за персонала на музея. Отегчени две дами и охранител. Нашата вълнуваща разходка за тях беше рутинния работен ден и забележете - никак ама никак не им се искаше да спазят работното си време.
А всъщност на вратата изрично е отбелязано - Билети се издават до 16и30ч. , а музеят затваря в 17.00ч.
Ние влязохме в музея около 16 без 10 и какво беше учудването ни, когато още в 16 и 30 охранителят започна да диша зад гърба ни и "грижливо" да гаси осветлението. Половин час преди края на работния ден! Ами ако решиш да се върнеш да покажеш нещо, което си видял в предната зала?Сори. Там вече е мрак. Смут натегна въздуха. А също и възмущение.
В последните минути на 16и30 постепенно наближавахме изхода, дочувайки отегчените офкания и въздишки на дамите, които вече тупирали бретончета и сложили червило, очакваха на нисък старт, да напуснат работното си място. За капак, се оказахме заключени. Явно за тях бе голям ужас, пореден посетител да нахлуе така неканен в този музей и на всичкото отгоре да заплати билет! Любопитни досадници са това, хората разглеждащи музеите.
Но, моля, не ме разбирайте погрешно. С тези думи аз не искам да ви откажа да посетите музея. Напротив! Идете и вижте всички! Нека направим масова инвазия! Нека в 17 без 5 минути залите да се пръскат по шевовете от посетители, които да разглеждат с часове. Защото има какво да се види! Има какво! И ще откриете впечатляващи неща.
 Направете го, иначе от нас няма да остане никакъв народ. Поне докато не спрем да гасим осветлението за любознателните очи.

А.Капанова