До 14 март от печат ще излезе четвъртият брой на сп. „Оренда“. Първият излиза през май миналата година. Изданието, което се печата в 5 000 броя, е посветено на Хасково. Списва се по възрожденски, от екип ентусиасти, който работят за него в свободното си време. Управител на списанието е Илонка Славкова.

Илонка Славкова, управител на сп. „Оренда“

 - Четвъртият брой на сп. „Оренда“ е посветен на Хасково? Как го избрахте? Можеше да бъде посветен на Велико Търново например?

- Не искам да ги противоставям, но има ли българин, който да не знае за Велико Търново. Ако трябва да бъда честна, в североизточния район не ми се стъпва-там е уникално. Още не мога да събера смелост да пиша за Мадара, за Преслав. В Хасково ми направи впечатление Богородица, най-високата статуя на Божията Майка в света. Това, че в Хасково има и турци, и помаци, и се прави такава статуя, не може да се подмине с безразличие. Освен това се интересувам от тракийските гробници и светилища. Църквата в село Узунджово също е страхотна. Тя събира в едно символи на различни религии, къде другаде го има? Има какво да научи човек тук. Този храм събира религии- възпитава хората на търпимост, това е много важно. Ние сме много агресивни, не знам дали е защото ядем много месо и захар. Трябва да се научим да бъдем по-толерантни към другото, към различното от нас. Способността да приемаш различното е голям дар. От всеки човек, от всяко място можеш да вземеш нещо.

Хасково е много спокоен град. И е много чист. Само това да предложите, не е малко.

За хора с изопнати неври, които едва устискват до края на работната седмица. Има какво да се види. Може да се развива успешен винен туризъм.

- Знаете ли, че статуята на Богородица предизвиква крайни оценки в Хасково?

- Много е лесно да критикуваш. Богородица е символ на Хасково. Символът е важен като паметник и знак. И на мен Айфеловата кула не ми харесва, но това е символът на Париж. Какво значение има дали на мен ми харесва или не.

 - Вие се занимавате с предпечат. Как се роди идеята за това списание?

- В разговор. Живея в София и бягам от нея винаги, когато мога. Големите туристически обекти се знаят, там винаги има много хора. Мен ме привличат местата около тях. Посетих Гложенския манастир преди осем години. Тогава никой не ходеше там. Докато стигнем до него, имах чувството, че съм в приказка. След едно дълго каране в гората манастирът се изпречи пред нас. Това изживяване беше извън времето. Бе едно от първите ми усещания за реално бягство, което духовно пречиства. Имам приятелка, която живее в Германия. Тя ме попита защо не пиша за местата, които обикалям. Пътеписи има много и тогава ми хрумна, че мога да предложа освен пътепис и всичко онова, което го има в България като дух, сила и енергия. Така се навързаха нещата.

- Защо „Оренда“?

- Оренда е прабългарска дума, която означава прана, енергия на мирозданието, духовна сила. Силата която ни дава устоите да бъдем и да пребъдем.

- Лесно ли се издава подобно списание в България?

- Не. В България няма друго с такава тематика и насоченост. Има туристически издания. Има значение дали искаш да кажеш нещо или да си на пазара и да правиш реклама на хотели и ресторанти. Но не искам да ги противопоставям в никакъв случай. Много трудно се издава такова списание, но има човек, който ме подкрепя в това. Но списанието трудно достига до хората. Проблемът с разпространението е много сериозен. Списанието залежава в складовете.

- Защо?

- Срещали ли сте се с безразличието на хората, които не искат да работят? Когато хората са на заплата, те нямат интерес да правят нещо повече. Вторият брой на списанието беше на пазара 4 месеца. Обикаляла съм реповете в София и не мога да го намеря. А ми върнаха 50 процента като непродадени. Можете ли да ми ообясните този феномен? Знаете ли колко тираж ми искат, за да бъде разпространявано в цяла България -20 000-за да могат да продадат 5 000- 7 000 броя.

Когато излезе първия брой на списанието, отидох до една будка в София и питах за него. Казваха ми: “Имаме го“. И го Извадиха отдолу. Не искам да е на първа позиция, защото това се плаща. Няма как да платя, плащам само за печат. Попитах защо не е изложено. Защото не сте направили рекламна кампания, беше отговорът. Питах дали не е на процент към някоя рекламна компания. Това е безхаберието, с което се срещам всеки ден. Но мен ме вдъхновява срещата с хора, които правят нещо със смисъл. Тези, които разбиват стената с глава. Трудно е, но трябва да продължа.

 - Познаваме ли историята си и местата, свързани с нея?

- Преди осем години бяхме само четирима в Гложенския манастир. Сега знаете ли какво е? Пристигат с автобуси. Чувала съм реплики там:“ Айде, че ни чакат в механата.“ Няма лошо човек да се нахрани. Проблемът е, че този човек няма информация. Той прелита през манастира, пали свещи и сяда в заведение. За да може да каже, че е посетил манастира. Популяризирането на историческите и културните забележителности не е политика на правителството. Повечето не знаят историята на Гложенския манастир. Ако я знаят, ще погледнат по различен начин на това място.

- Но хората предпочитат да видят Египет, преди да са посетили Боженци например.

- Така е. Голяма част от туроператорите работят за чужбина. Когато отидох за първи път в Боженци преди 10 години, беше случайно. Не бях чувала за него. И това е целта на списанието. Да популяризират, те имат активна гражданска позиция, искат да съхранят това, което имаме. Когато има пресъздадена емоция, тогава текстът може да заинтригува. Ние не знаем какво има в близост до родния ни град.

В последния брой пишем за два различни погледа за храм-кладенеца в Гърло, той е от 12-ти век преди Христа. Няма друг такъв в България. Знаем ли го?! Според един от авторите той е храм-паметник на богинята на подводните води Ерна, на едно племе, което е преминало през България и е поело към Сардиния, където има такива около 100 такива. Има такива в Гърция и Палестина. Друг автор казва, че това не е храм-кладенец, а телескоп. Храм-телескоп, който наблюдава звездите. Всеки избира в какво да вярва.

- Ние или не познаваме и не се интересуваме от тези места или, когато ги открием, ги превръщаме в изключително комерсиални.

- Има нещо такова. Като Бачковския манастир например. Профанизират се с цел печалба. Може би нямаме култура. Говори се: туризмът е приоритет. Има разработена стратегическа програма за развитие на културния туризъм. Написана е съвместно с италианци. Нещо да се е случило? За да работи тази стратегия, трябва да се отпускат пари на общините. За да се изгражда инфраструктура.

България е на трето място в Европа по културни дадености. Преди нас са само Италия и Гърция. На базата на това изследване е направена тази стратегия. За това платиха италианците и ни я дадоха.

Нито един чужденец няма да дойде дотук, независимо какво може да види, ако няма пътища. Той си цени колата. Но аз се надявам, че с времето всичко ще си дойде на мястото. И пълноценно ще използваме това, че сме трети в Европа по културни и исторически дадености.

 Интервю на Христина Котларска