Даниел Стоев е един от най-талантливите брейкъри в България. 22-годишният хасковлия танцува от 10 години. Той е един от създателите на формация Beat Brothers.

Има награди от най-престижните състезания в страната и чужбина. Преди три седмици той се завърна от Египет, където девет месеца участва в шоу програмата на 5-звезден хотел. Преди това е танцувал в Анталия, за където отново ще стегне куфарите след 20 дни. 

Даниел Стоев- Duce, танцьор

- Колко време отнема да се научиш да танцуваш на главата си?

- Година и половина, и още половин, за да изчистиш движението, да стане красиво за окото.

- По-здрави ръце или крака са нужни за брейка?

- Всичко е от ръцете, те движат тялото. Ръцете само заблуждават публиката.

- Заминаваш отново за Анталия. За колко време е договорът ти?

- Надявам се да остана там. Ако всичо е наред, няма да се върна в България. Нищо не ме задържа тук освен майка ми. Но ще я взимам при мен отвреме навреме.

- Защо не искаш да се връщаш?

- Прибрах се преди три седмици и вече съм депресиран. Задушавам се тук. Не срещам нито един щастлив човек. Повечето ми задават странни въпроси-например с колко пари съм си дошъл. Навън никой не се интересува колко печелиш. Има обяснение и то не е в манталитета, а в стандарта. Ако всички печелим прилично, никой няма да го е грижа за парите на другите. Тук хората живеят на ръба на мизерията и оттам идва злобата към тези, които заработват добре. Завист обаче не съм усещал. Аз съм обикновено момче, което печели навън. Ако започна да танцувам в клиповете на Ейкън например, може и се почувствам по-специален, но това време е далечно.

- Няма ли носталгия?

- Има. Иска ти се да си дойдеш. Но си казваш: “Добре, ще се прибера, но какво ще правя?“ Докато бях там, се чувах с много мои приятели тук. Всички казваха, че е гадно и няма работа. Става ми страшно. Много ме плаши липсата на работа. Тук няма кой да ми плати хонорара. Ако кажа колко взимах, ще ми се смеят.

- Колко е хонорарът, който взимаше?

- Това няма значение. Тук никой няма да плати толкова.

- Каква е работата ти там?

- Участвам в програмата на хотела. Шоуто е на сцената на амфитеатрална открита площадка. Побира 800 зрители. Програмата е един час. Аз излизам за 5 минути. Има акробати. Участват най-добрите танцьори. Бразилките ги избират по време на карнавала в Рио де Жанейро. Танцуваме през вечер. Но тренираме по 4 часа всеки ден. В Анталия бяха 8.

Ставаш сутрин и отиваш на тренировка. Един час разтягане, два часа танци, после още два часа за движенията, след това задължитено ходиш на фитнес. Понякога тренирахме на 50 градуса. Взимаш четири фланелки и тръгваш. Толкова е горещо, че непрекъснато се потиш, сякаш току-що си излязал от банята.

Сутрин излизаш и топлият вятър реже кожата ти. За първи път усетих такова нещо. Откачаш. Но свикваш. Човекът е най-голямото животно - приспособява се навсякъде.

-Как намери тази работата?

-Канеха ме още през 2009 година, но отказах. Тогава организирах състезания в България и не исках да чуя за друго. Вярвах, че ще обърна света. Казаха ми, че когато реша, мога да се обадя и ще ми изпратят билет. Не се получи със състезанията и заминах.

- Какво те разочарова?

На последното състезание станах първи и получих за награда един суитчър. Подготвях се четири месеца, тренирах като луд. Дадох всичко от себе си, за да спечеля. И го направих. Прибрах се в Хасково и си казах: “Ти си най-добрият, но какво от това“. Спечелих голямо състезание, а продължих да работя като барман в един билярд клуб. Пак си беше същото. България губи талантите си. Тя дори вече няма такива.

- Откога танцуваш?

- От 12-годишен. Тренирах всеки ден. Баща ми ме караше на училище, влизах през едната врата, излизах през другата и отивах в залата. Танцувах от сутрин до вечер. Запалих се след като гледах един клип на Run-DMC.

- Докато беше в Египет усети ли напрежение?

- Не, защото живеех в хотел насред Сахара. Около нас имаше само пясъка. Най-близкият град е на 100 км.

В Египет има много бедни хора. Повечето нямат работа. А тези, които имат, работят по 12 часа на ден и получават по 120 евро на месец. Виждал към покъртителни картини. На тротоара лежат много слаби хора - буквално коремът им е залепен на гърба. Хората се вдигнаха, защото в държавата влизат много пари, а са бедни. Всяка минута в Кайро пристига един турист. Кайро е 22 милиона, лятото стават повече. Не познавам много египтяни. А тези, които познавам, са заможни. Една кутия цигари „Марлборо“ е долар. Литър бензин е 7 цента. Плащаш 40 евро на такси и те вози цял ден, където поискаш. За тези пари получаваш личен шофьор и преводач.

- Какво беше първото ти впечатление от Египет?

- Кацнахме и ни взе един шофьор, който не знаеше английски. Пътувахме 20 минути в пустинята - само пясък и един равен път. После видях табела – оставаха 100 км до хотела. Хотелът, в който пристигнахме, е райско кътче. Пред него - море, зад него - пустиня. Най-неприятното беше, че рядко излизахме от него. През тези девет месеца видях само двама българи. Една жена, омъжена за германец. И един мъж, който от години не живее в България и дори бе забравил родния си език. Говорихме си на английски.

- Имаш ли травми от танците?

- На едно състезание в Стара Загора припаднах. Бях болен, с 39 градуса. Майка ми каза: “Не тръгвай!“. Аз обаче бях много добре подготвен не исках да изпускам надпреварата. Реших да изпия два ред була и едно кафе и да изляза на сцената. Започнах да танцувам. Помня, че след едно сложно движение публиката изрева от кеф. След това се събудих в болницата. Имам травми- късал съм връзки на краката. Искаха да ми оперират лакътя в Египет. Бях се претоварил, но рязането се размина.

- Къде се целиш в кариерата?

- олямата ми цел е да танцувам в цирк Дю солей в Лас Вегас. Той е известен със скандална акробатика и умопомрачителни танци и музикални изпълнения.

- Ти си самоук танцьор. Как успя да станеш толкова добър?

- Всичко е тренировки. Трябва да си много упорит, да издържиш физическото и психическото натоварване. Нито едно движение не се получава от първия път. Искаш да го направиш, но не става. Това адски те товари психически. Добър се става с дисциплина. Преди американците бяха номер 1 в брейка. Този танц идва от Бронкс. Вече брейкърите в Южна Корея са най-добрите. И защо? Защото са много по-дисциплинирани от американците.

- Ти се реализираш успешно в чужбина. Какво би те задържало в България?

Не искам да заминавам, но тук няма перспектива за танцьорите. А аз друго не мога да правя. В това съм най-добър. Искам да остана в Хасково и да подготвям момчeтата от Beat Brothers. Ако някой ми плаща 500 лева заплата и тя ми е гарантирана за 10 години. И моите момчета ще ходят на най-големите състезания, защото ще бъдат най-добрите. В тях има много талант. Когато виждаш, че са добри, е много трудно да ги оставиш. Защото знаеш, че са бъдеща танцова машина. Не искаш този талант да изчезне. Защото ако той не се развива, умира. Малко ли деца има, които искат да танцуват? Но те не могат да си позволят да плащат такса за това.

Няма по-голям кеф от това да създадеш голям танцьор, това няма кой да ти го плати.

Интервю на Христина Котларска