Теорията, че нашият свят е само триизмерна илюзия, съществува отдавна, но едва наскоро се получиха и доказателствата за това. Уред, наречен „Холометър", който сега се разработва от учените от Центъра за астрофизични изследвания от лабораторията "Ферми" е възможно да преобърнат нашите представи за устройството на Вселената, пише "Правда", цитиран от КРОСС.
Привържениците на „холографичната" теория изхождат от факта, че времето и пространството не са непрекъснати, а се състоят от отделни точки, подобни на цифровото изображение на екрана на компютъра, който се състои от пиксели. По такъв начин, увеличавайки мащаба, ние получаваме единствено „размазана картина".
Дълго време теорията се базираше само на предположения. Но през 1982 година, група френски изследователи откриха, че при определени условия микрочастиците са способни да общуват помежду си, независимо от разстоянието между тях.Теоретично този ефект бе открит още през 1935 година от Албърт Айнщайн и неговите ученици Борис Подолски и Натан Розен. Те издигнаха хипотезата, според която, ако два свързани помежду си фотона се разделят и единият от тях промени параметрите на поляризацията, например, ако се вреже в нещо, то той изчезва, но информацията за него мигновено се пренася на другия фотон, и той става изчезналия.
И ето, половин век след това, фактът бе потвърден експериментално. От откритието се заинтересувал английският учен Дейвид Бохъм. В главата му възникнала идеята, че странното поведение на микрочастиците - не е нищо друго, освен ключът към тайната на мирозданието. Той обърнал внимание на холограмите, които, според него, могат да бъдат идеалния модел на нашата Вселена.
Но триизмерното изображение не е единственото забележително свойство, присъщо на холографската картина. Има още една особеност - частите приличат на цялото. Ако холограма с изображението на дърво, разрязано наполовина се освети с лазер, всяка половина ще съдържа цялата информация за това дърво.Изхождайки от тези свойства Бохъм предположил, че и взаимодействието на материалните частици, не е нищо друго, освен илюзия. В края на краищата те, както и преди, представляват единно цяло. По такъв начин и самата Вселена се явява като много сложна илюзия, а материалните обекти са комбинация от холографски честоти.
