Откоси от тежки картечници, единични изстрели, експлозии от минохвъргачки и РПГ, ракети от хеликоптери, пушек, прах и мъртви тела навсякъде по улиците на град Бенгази. Шестият ден от протестите срещу 41-годишния тоталитарен режим на Муамар Кадафи се превърна в невиждана и по време на война касапница, която побърканият полковник спретна за собствения си народ, а в капана на безумието без никакви комуникации и сигурност се оказаха близо 2000 българи, живеещи и работещи в Джамахирията, предаде АСН.
Между 104, според организацията "Хюман Райст Уотч", и 220 са брутално разстреляни, а повече от 900 са ранени, предимно в главата и гърдите, от куршуми на армията заради това, че са надигнали глас за погазени човешки права и свобода на изразяване.
Бенгази, традиционна крепост на опозицията срещу Кадафи, е на път да се превърне в символ на мъченичество. Протестиращи излизат по улиците, властите стрелят по тях. На следващия ден техни събратя излизат да ги погребат и биват застреляни също. Такъв е омагьосаният кръг на насилието в Бенгази, твърдят очевидци.
Броят на загиналите по време на безредиците е неясен. Лекар от болницата "Джала" в Бенгази вчера заяви, че само там през деня и вечерта в събота с били потвърдени 208 смъртни случая, а в друга болница имало още 12 загинали. Други източници обаче заявиха, че това е броят на жертвите от началото на протестите.
Демонстрации имаше и в други източни градове близо до Бенгази - Адждабия, Байда, Тобрук и Дерна, както и в западния Мисрата.
За пръв път вчера избухнаха сблъсъци и в столицата Триполи - между протестиращи и подкрепящи Кадафи. Има информация, че в район на 50 км от Триполи демонстранти са се опитали да подпалят резиденция на Муамар Кадафи.
Сблъсъците в страната протичат на фона на информационно затъмнение. Интернетът в страната е тотално спрян от 3 дни, мобилните комуникации също са заглушени.
Българите могат да получават само есемеси от близките си в родината, но не могат да отговарят, заявиха самите те. При опит да бъдат набрани пък телефоните им дават непрекъснато заето или просто връзката се разпада. Има и друг момент - когато все пак успеят да се свържат, българите в Либия предпочитат да твърдят, че "всичко е наред, няма страшно, тук нищо лошо не се случва". Това е така, от една страна, да не се тревожат близките им в България, а от друга - страхуват се, че службите подслушват телефоните и всяка дума може да им докара, меко казано, неприятност с властите.
Посолството ни в Либия прави актуализация на списъците с български граждани в страната, за да се осигури възможност за връзка с тях в случай на екстремна ситуация, каквато София все още смята, че не е настъпила. Търсят се възможности за осигуряване на алтернативни връзки за комуникация с граждани от ЕС в случай на прекъсване на основни комуникации в Либия, както и да има тясна координация между консулствата на страните членки, която да осигури по-лесни действия в случай на екстремна ситуация, съобщиха дипломатически източници.
Някои от нашенците в Либия са на работа там по договори с български частни фирми, други са постоянно пребиваващи. Още в петък Външно съобщи, че министерството е в контакт с тези фирми, знае се местонахождението на българите, като мерките, свързани с тяхната сигурност, минават през разговори с българските им работодатели, за да може да се реагира бързо, ако това се налага.
Триполи не допуска никакви чуждестранни репортери, а местните са подлагани на репресии. Така на практика е почти невъзможно информацията, която идва от различни източници и очевидци, да бъде потвърдена.
