Идва пролет и всички спокойно можем да напуснем за малко социалните компютърни мрежи, да излезем на чист въздух и да се насладим на един различен тип изкуство. Да, ама не и ако живеем в България. Може след края на зимата да спрем да тракаме със зъби, но със сигурност ще започнем да скърцаме с тях, когато се сблъскаме с един наш вид градски инсталации. А именно: вълнообразни потрошени тротоари, дупки, изкоренени пътни знаци, занемарени спирки, зейнали шахти, вонящи тъмни подлези...
 Има едни хора в чужбина, които успяват да се насладят на градската среда по друг начин, но още не мога да определя, дали те са много откачени за да виждат позитивното из улиците, или наистина самите улици са по-оптимистични. Опасявам се, че има и от двете. Гледната точка на тези творци е както ведра и забавна, така и дълбоко философска. Да превърнат грозното в красиво, боклукът в изкуство, скучното и познатото в ново и интересно. Те се промушват като тънка налудничава усмивка в ежедневието на забързаната тълпа. Вижте как испанският художник Spy превръща функционални градски части в необичайни места:

Незнам дали няма да направим лоша услуга на държавата, ако се вдъхновим с разпространението на урбанистичното изкуство у нас. Може би така ще се влюбим в градовете си без те да го заслужават. Или току виж разсеем някой с прекрасна инсталация и като не си гледа в краката да пропадне в някоя шахта с урбанистично краден капак.
  Факт е, че тази вълна започнала от квартално ниво, вече пътува из градовете в цял свят. Социалната мрежа от много хора с различни култури, вдъхновени от градската архитектура и живота като цяло.