Час в БГ училище : всеки гледа в различна посока, само не и към учителката

Че нещо не е наред с младото поколение си личи не само по новините за бити, дрогирани или самоубили се деца. Дефектът си личи от един поглед по улиците. Хайки невръстни хлапаци се мотаят из тях доста по късно от нормалния час в който един родител иска детето му да е вкъщи. Пушещи на двора ученици са повече от тези в класните стаи. Момиченца щедро показват плът, макар и едва сложили 2-3 годинки върху първата си декада.

Никакво уважение към по-възрастните. Никаква култура на ядене, пиене/алкохол/, общуване. В едно изречение, освен милият ни хасковски диалект, прави впечатление че 3 от 5-те думи са казани грешно. Повече от 5 думи е сложно съставно изречение, а те са демоде. „Искам“ е 1000 пъти по-важна от „трябва“. Пушенето на трева замести разказването на вицове в компанията. Секс се прави вместо здрасти.

Малко да надникнеш под повърхността и става страшно. Престъпленията извършени от деца са се удвоили в сравнение с миналата година, съобщава полицията. На мода е престъпното съизвършителство-децата се събират в групи за да „предават“ специални умения- в преджобването, краденето и други занаяти.

В същото време по данни на образователния инспекторат, резултатите от матурите вървят надолу всяка година. През 2010 бяха „нормалните“ 3.25 по Български език и литература. Цели класове не взимат матурите си и не могат да кандидатстват висше. Тези, които кандидатства регистрират по 50 % двойки при всяка малко по завързана тема по история. Ама искат да влизат право.

Родителите обвиняват учителите и образователната система. Кой обаче да обвиниш, че деца се млатят в училище? В Механото едно дете наби друго защото получило 2-ка. Учителят телохранител ли да става?! В спортното пък, момче бе опердашено щото се „отваряло“. Биячът обясни, че редовно си побийва новите. Ей така за отскок. В двора на Дървото пък двама юнаци едва не се убиха с метални боксове заради жена, макар че съвременните девойки пускат на почти всеки, който си поиска.

В това все пак има и нещо достойно. От времето на хубавата Елена в троянската война, мъжете се бият заради жени. Напоследък не го правят, стават „метросексуални“. А любимата им дума е педикюр.

Тези пък които не се припознават в някоя от тези групички, скачат от 8-я етаж. Или пък се нагълтват с газ. При това са деца на образовани семейства и учат в елитните гимназии.

Родителите не поемат отговорност. Училищата също. Имало си детска педагогическа стая.

Педагогиката и без да я затваряш в стаи се дели на два вида-култура или диктатура. От средновековието  допреди 15-на години, модната беше диктатурата. По физическо възпитание-само с цвички. На училище прилично облечен, с униформа. Да отговориш на учител си бе покана класната да ти опъне ухото и с него да те заведе при директора. Той пък свиква родителска среща на която те излагат пред всички други мами и татковци. Тогава ставаше страшно. Изчервените от срам родители ти опъват такива шамари, че по презумпцията на придобитите рефлекси, никога не си мислиш вече да бягаш от час, да речем. Някои родители вместо бой те режат от ходене на мач, кино, излизане с приятели. Меракът за колело, компютър или джиесем се отлага за неопределено бъдеще.

Като се измъкнеш от училище има казарма където научаваш що е то бръснене, режим и кухненска работа. Научаваш се най-вече да работиш с тъпи хора, с по две гънки на мозъка. Толкова прави фуражката на армейските старшини.

Но имаш вече някаква закалка. И си по-малко склонен да се хвърлиш от покрива, когато гаджето те зареже.

Сега обаче младото поколение има права. Кудкудякащите от умиление родители забравят да споменат че имат и отговорности. По повод по повод материал в Haskovo.net, попитахме свещениците защо чакат децата да им дойдат на крака в храмовете. Защо отците не отидат при тях, да им обяснят че Бог е любов и трябва да обичаме ближния си.

Отец Петър ме сащиса: не може-ако има мюсюлманчета могат да се оплачат/както са се и оплаквали/ че това е, манипулация и промиване на мозъка. Някои го възприемали и като обида. Това е тяхно право. Нищо че самия Мохамед не се е обиждал от Исус и го цитира под път и над път, като официално го признава за пророк на Господа.

Права та права, иначе сме жертви. Родителите дават щедри примери на децата си.

Майки, които години са точили социалната система чрез майчинство , докато в същото време децата им посещават ясли /за което пак плаща държавата/-се определиха за жертва на системата, която си поиска обратно поне едните пари. Държавни чиновници, скатават данъци и осигуровки, но ако ги уволниш в съда се представят за жертви и си искат мястото обратно. Заради тях обаче се жертват осигуровките на тези които ги плащат.

И всичко това се попива от младите. Диктатурата, дори за тяхно добро, вече не е модерна и отпадна. Би трябвало да се замести с култура.

За културата в Хасково, а и в България, по добре нищо. Спрямо мъртвите неща това е най-достойната позиция.

Но културата в поведението е работа на семейната клетка. Тя вменява ценности. Добро-лошо, редно-нередно. Как да се говори. Защо имаме нужда от комуникация, как да обменяме идеи. Да зачиташ чуждо мнение, необходимостта понякога да пренебрегнеш собственото си АЗ. Дори заради единствен случай, някой, някога да пренебрегне своето заради теб. Така дори и като не си до главата на отрочето ти, знаеш че то има някаква представа какво да прави. И защо да го прави.

На родителите не им дреме. Учителите се ограничават до урока в класната стая. А момчетата, които се бият или самоубиват се превръщат с времето в статистика. Освен разбира се за семействата си.

Сега за младите няма нито култура, нито диктатура. Те са в средата на нищото. И скоро ще се почувстват като нищо. Реалният живот ги чака.

Г.Христов