Деветдесет и шест годишната Шерифе Ахмед Алиосман според регистрите е най-възрастната жителка в община Ардино. Тя е родена през далечната 1915 г. в Млечино в многодетно семейство. На двегодишна възраст семейството й се премества да живее в близкото село Ябълковец. На 16 години се омъжва в село Ослец. Със съпруга си Бейсим Алиосман, починал през 1976 година, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници.

Има пет дъщери, трима сина и над 50 внуци и правнуци, които живеят и работят в Турция, Белгия, Холандия. Правнукът Арда от Холандия, който е на една година е най-голямата й радост, а зетят Ресми Мурад, кметът на община Ардино, най-голямата гордост, признава баба Шерифе. Тя получава 197 лева месечна пенсия.. Допреди три години е живяла в Ослец. Сега обаче старицата е на легло със счупен крак и е принудена да живее в Кърджалийския квартал „Възрожденци” при дъщеря й Емине.

Има нормално кръвно налягане, със запазена памет, но с перде на едното око и намаляване на слуха. Всеки ден при нея идват, за да я видят и другите й дъщери Юркюш и Кяние, които също живеят в Кърджали. Синовете на баба Шерифе Мюмюн, Рафет и Сали живеят в Млечино. И те я наглеждат, а две от дъщерите са в Истанбул. Но за Рамазан и Курбан байрам се събират всички. Според дъщеря й най-много й тежи това, че е затворена в апартамента, изолирана от външния свят. Всяка нощ сънувала родното си село Искра и тъгувала за къщата си в Ослец.

От малка баба Шерифе тръгва по полето и цял живот се е занимавала с тютюнопроизводство, но никога не се е оплаквала от това. Хранила се е като всяка селянка - с произведеното в собствената й градина. Не е пила нищо друго, освен вода, прясно мляко и айрян. Най-много обича да си похапва телешко месо. Никога не е пазила диета. Нито едно хапче не е изпила през живота си, дори не е ходила на лекар.

Въпреки своите 96 години, баба Шерифе е усмихната жена и може да се похвали с бъбривост и жизненост. Според нея тайната на дълголетието й е в спокойния живот, чистия планински въздух и във всекидневния физически труд. Към това прибавя и добротата, защото злобата и завистта съкращават живота на човека.

Тя споделя, че голяма част от ежедневието й минавало в работа на тютюневите ниви. Над 40 години засаждах по осем – десет декара тютюн. Носех на гърба си набраният тютюн, а със спечелените пари построихме двуетажна къща в Ослец. Сега вече не мога да се движа, но най-тежи самотата. Нямам с кого, да си поприказвам. Идват комшиите, но своите ми ги няма, роднините. Внуците не се сещат за мене вече. Не съм ги видяла, казва със сълзи на очи баба Шерифе.

Трите дъщери на възрастната жена споделят, че сега майка й яде всичко, но няма ден, в който да е пропуснала закуската – кафе с бискивити. Най-голямото й желание е да види двете правнучки, които се очаква, да се родят тази година.

Гюнер Шукри