Скелетите на дузини деца, пожертвани в ритуал по принасяне на кръвен дар преди хиляда години, бяха открити в Северно Перу, съобщи National Geographic. Според ръководителя на научния екип Хааген Клаус изследванията показват, че това е най-старото свидетелство за ритуално избиване и осакатяване на деца в Андите.

Заедно със скелетите са намерени и семена от растението Nectandra , което освен че има нервно-паралитичен и халюциногенен ефект, действа и подтискащо на съсирването на кръвта. Това предполага, че децата са били дрогирани, преди гърлата им да бъдат разрязани, а после гръдният им кош - сцепен и отворен.

По време на ритуала жертвите са били кълцани със специални бронзови ножове. На един от скелетите могат да бъдат преброени 25 такива следи от разрези. някои скелети са с вързани с въже ръце или крака. "Това е много повече от необходимото, за да умре човек - каза антропологът Клаус - направо е смразяващо. Ние все пак се опитваме да разберем това от тогавашна гледна точка, не от нашата".

От 2003 година насам в разкопките в Керо Керилос в долината Ламбайеке са открити 82 скелета на хора от народа мучик, 32 от които почти цели. Не е изяснено защо гръдният им кош е изтърбушен, но е много вероятно целта да е била изваждане на сърцето. "Те са дарили кръвта на онези хора, хранили са предшествениците си и планината" - каза Клаус и добави, че много култури в Андите са гледали на децата като на посредник за контакт със свръхестественото. Нещо повече, според разбиранията на мучик децата още на са хора."Когато са започнали да принасят в жертва деца, много вероятно изобщо не са смятали, че жертват хора, колкото и невероятно да звучи" - поясни ученият.

След клането телата на децата са оставяни да се мумифицират за около месец на пустинния въздух. В тях са намерени празни какавиди, което показва, че личинките им са се хранили от плътта. Според древните вярвания излюпените насекоми отвеждали душите на децата и били признак за достойно погребение. заедно с останките на децата са намерени и части от лами, което, според Клаус, свидетелства, че жертвоприношението е било придружено с обилно угощение, включващо месо ото тези животни. Главите и краката на ламите били дадени на мъртъвците, вероятно за да се хранят с тях в отвъдното. Между 900 и 1100 г. от н. е. мучик са извършили на мястото поне 80 човешки жертвоприношения. Този народ е владял по това време северното крайбреже на Перу, наследявайки го от държавата Моче.

Моче е самостоятелна земеделска държава, разпаднала се около 550 година вследствие на разрушително бедствие, причинено от климатичния феномен "Ел Ниньо". Мучик са запазили някои от обичаите на куртурата Моче, между които е и човешкото жертвоприношение. Моче са практикували ритуално избиване на пленници, но техните наследници са развили, според Краус, собствена ритуална "тема" - жертването на деца. Те са развили своя характерна ритуална система въпреки че през 900 година попадат под владичеството на народа сикан, който също принася хора, но по различен начин.

Сиканите са запълнили вакуума, настъпил след разпадането на Моче и за стотина години изградили икономика, която можела да съперничи на тази на инките, завладели огромна територия 400 години по-късно. Сиканите били насочени към търговия, металургия, рибарство, земеделие и отглеждане на лами. Фокусирани върху икономиката, а не върху религията, те оставили мочик да се развиват доста свободно и да упражняват и усъвършенстват кървавите си ритуали.

Хипотезата на Клаус, че ритуалите на мочик са усъвършенстване на идеята на Моче в условията на върховенство на Сикан, получи доста широко одобрение от други специалисти, но и забележката, че е донякъде опростителска, тъй като в религията нещата далеч не опират само до политическа идеология.