Нов президент на България и нов кмет на Хасково ще имаме през следващата година. Георги Първанов по конституция няма право на трети мандат, а Георги Иванов след три мандата начело на общината сдава поста по собствено желание.  

Всъщност, дори да имаше право на още един мандат, Първанов със сигурност пак щеше да си иде. През последната година политическата обстановка в страната коренно се промени. Това рефлектира и в Хасково.

След три години безметежно съществуване, послушно гласуване „каквото каже кмета”, Общинският съвет сякаш се събуди от зимен сън и прочете закона за местното самоуправление, където пише, че политиката и насоките на развитие на общината се определят от общинския съвет, а кметът изпълнява решенията. Досега беше точно обратното. Ставаше това, „което каже кметът”. 

Доскорошните негови върли последователи, някои от които влязоха в ОбС с листата му през 2007-а, му обърнаха гръб и гласуват против неговите предложения. По същия безкомпромисен начин, по който доскоро гласуваха „за” тях.

В интервю за Haskovo.net Георги Иванов ги оприличи на „вагони, които си търсят нов локомотив”.

Новият локомотив, естествено, е ГЕРБ. Скромната на брой група съветници, доскоро избутана в ъгъла, с отрязан достъп до постоянните комисии, се оказа начело на новото мнозинство и вече определя правилата. И в последните две сесии показа недвусмислено, че взема юздите на управлението.

Шефът на групата им – Антон Иванов, отрича да има каквото и да било споразумение между тях и отцепниците от бившето кметско мнозинство – Златко Марчев, Стефан Атанасов, Таня Стойнова. „Те гласуват, както преценят”, твърди Антон Иванов. Липсата на тайни договорки и задкулисни споразумения обаче изглежда твърде съмнителна и е в разрез с всяка българска традиция. Пък и не само българска. Обединяването в името на някаква обществена кауза е твърде рядко срещано в нашата история, за да му повярваме с лекота.

Но по-важното е какво предстои. По думите на Иван Петров, областният лидер на ГЕРБ, около Нова година партията би трябвало да обяви кандидатурата си за кмет за изборите през есента. Георги Иванов пък не крие, че подготвя свой кандидат. Не казва кой е, стана ясно само, че не е от общинската администрация. Най-вероятният сблъсък на местния вот ще бъде именно между тези двама, все още неизвестни кандидати. И понеже двамата  почти сигурно ще се окажат неизвестни и за обществото, от голямо значение ще бъде поведението на двете страни през оставащото време до изборите. За ГЕРБ може дори да се каже, че успехът на вота ще бъде предопределен именно от поведението на съветниците им в ОбС. Кметът от своя страна най-вероятно залага на приключващия през есента проект за 10 милиона лева – паркове, градинки, детски площадки. Градоначалникът със сигурност ще юрне фирмите да приключат предсрочно задачите си, за да може през септември – октомври да падне голямото откриване и рязане на ленти.

Това, за което Георги Иванов обаче едва ли си дава сметка, е сериозно сринатият му рейтинг. Градоначалникът продължава да вярва, че оплюването и атаките срещу него във форумите в интернет са дело на неколцина негови врагове, които пишат под различни никове. А това не е така.

Впрочем няма как да не е пострадал рейтингът му, след като през последните две години името му се тиражираше в медиите главно във връзка с процесите срещу него. „Съдят кмета за подкуп”, „Кметът пред съда за БИЛЛА” и т.н. В заглавията Иванов беше съден десетки пъти, а бе оправдан само веднъж, за подкупа от „Дусман”. Няма репутация, която да не пострада от това.

Изобщо, фигурата на Георги Иванов към днешна дата е доста противоречива. От една страна подръжниците му посочват промяната в облика на града, която е неоспорима. Противниците му пък – притискането на бизнеса, главно с „доброволните дарения”, видимото му забогатяване, колекцията от ретро автомобили, фирмите на синовете му и т. н. Според някои най-големият му грях е, че наложи едно особено усещането за безнаказаност, пренебрежение към закона и правилата, налагане на еднолично, дори феодално управление.

Като илюстрация на това твърдение се сещам за една случка през 2002 година. Тогава се изграждаше алеята на мястото на бившето дере в квартал „Куба”.

Финансирането бе по програма ФАР, с около един милион лева, ако не ме лъже паметта. Когато бе оповестен проектът стана ясно, че трябва да бъдат отчуждени част от дворовете, които навлизаха в територията на новия парк. Общинският съвет гласува сумите за обезщетенията. По-късно обаче се оказа, че някои процедури по отчуждаването са закъснели и собствениците, вече научили, че там ще се прави парк за един милион, поискаха двойно по-големи суми срещу частта от двора си. Кметът им ги плати, въпреки че сумата надвишаваше определената от ОбС.

Когато му се обадих по телефона за коментар, той каза приблизително следното: „Да, вярно е, нарушихме решението на ОбС. Не мога да ви забраня да пишете. Но имайте предвид, че оня отсреща само това чака, ще спре проекта и няма да има парк, ще си остане дере”. „Оня отсреща” беше тогавашният областен управител Георги Зарчев, а по онова време двамата с кмета се дебнеха на всяка крачка.

След продължителен размисъл се отказах да пиша материал. През есента на същата година, или може би в началото на следващата, новият парк бе открит. Стана чудесен.

Ето ви пример за пренебрегването на правилата. Мнозина обаче биха се съгласили, че подобен компромис е приемлив. И аз мисля така. Другото, което си мисля обаче, че това беше през 2002-а. И дали оттогава не се налага правилото „щом може за това, защо да не може и за друго”? Докъде може да стигне подобен конформизъм? Дали от обществено приемливия компромис не се стига до прекрачване в непозволеното? 12 години във властта е прекалено много време, особено като имаме предвид какви бяха тези 12 години в държавата.

Георги Иванов обаче явно смята, че името и авторитетът му са достатъчни за избора на неговия кандидат. Дали е прав, предстои да видим през есента на 2011 година.

В тази връзка не може да не се отбележи натрапчивата прилика с поведението на Иван Костов през 2001 година. Командира до последно бе твърдо убеден, че ще спечели парламентарните избори и сякаш бе сляп за надигналата се обществена вълна и явлението Симеон.                  

Умишлено не споменавам останалите политически сили в Хасково, които през последните избори доказаха своята немощ да наложат свое име за кмет. Сред тях забележим играч е единствено ДПС. Но обществените настроения са такива, че ако ДПС иска да подкрепи някой на изборите, е достатъчно да издигне своя кандидатура срещу него. И да мобилизира гласоподавателите срещу себе си.

Обществените нагласи по време на местни избори обаче понякога са непредвидими. Понякога хората наказват един или друг политик по трудно разбираеми съображения. Ето илюстрация с един виц.

Госпожа Хардинг е призована за съдебен заседател, но отказва да участва в делото с аргумента, че по принцип е против смъртното наказание. „Но, госпожо Хардинг, обяснява съдията, ние не гледаме дело за убийство. Разглеждаме процес, в който една съпруга съди мъжа си затова, че е похарчил двайсет и петте хиляди долара, с които е обещал да й подари нова баня за рождения ден”.

„О, тогава ще участвам”, отвръща госпожа Хардинг. „Може и да бъркам за смъртното наказание”.     

Тодор Кръшков 

Още публицистика и проза от автора можете да прочетете тук.