Спомняте ли си, преди доста месеци в Haskovo.net публикувахме материал за открадната стълба на Александър Киримов? Някакъв наглец я беше отмъкнал от двора на офиса му (до картинг пистата) и то под носа на охранителната камера (ако приемем, разбира се, че камерата има нос). Та Киримов ни беше предоставил записа, малко размазан де, и обяви, че дава 50 лева срещу информация за наглия апаш.

Не знам дали някой спечели петдесетачката, или тя е още в джоба на Киримов, но голям майтап падна. Месеци след това под друг материал,в който ставаше въпрос за съвсем различно събитие, някой беше написал в коментарите под текста „Ало, Киримов, какво стана със стълбата?“. След няколко месеца - отново, ни в клин, ни в ръкав: „Киримов, намери ли стълбата?“. Едно си баба знае, едно си бае.

Та като обръщам поглед назад към изтеклата година, неизменно се сещам за стълбата на Киримов. И че така и не разбрах – намери ли се тая стълба, или не.

Ако коментиращите във форумите обаче сътворяват забавни неща, не им отстъпват и авторите. Наскоро например ме впечатли заглавие „Общинският съвет не поиска да иска военните имоти”. Става дума за Хасково и прословутите казарми. От многото искане, включително и във въпросното заглавие, накрая – нищо. Казармите – на Аню, Хасково – на кмета.

Като стана дума за заглавия, през годината любимата думичка в „Новинар юг” беше „аха”. „Къща аха да пламне”, „Навес аха да изгори” и още много „аха”. Като гледам обаче проклетата думичка май е заразна. Днес например чета в „Марица” „Работници на „Титан” аха да протестират”. Какво ще рече „аха да протестират”? Протестирали ли са, или не? Или са протестирали „почти”?  Което също не е особено уместно, защото е нещо като „почти бременна”.  

Да си призная, през годината бях най-много впечатлен от заглавие, също в „Марица” – „Убиецът от Любимец затрил жертвата с двете си ръце”. Има си хас да я е затрил и с трите си ръце. Макар че знае ли човек. 

Или пък друго заглавие, този път в „Новинар” – „Ледена пързалка иска ученически парламент”. Представяте ли си колко взискателна пързалка – иска да има свой парламент. Ако читателят се напъне обаче, ще разбере, че е обратното – ученическият парламент искал ледена пързалка. И не ми побира главата защо не е написано така – „Ученическият парламент еди къде си иска ледена пързалка”. Явно в днешно време трябва да си купуваме вестници заедно с кило боб – да хвърляме зърната и да гадаем какво всъщност ни казват.

В един местен сайт пък прочетох, по повод новото оборудване в музея край Александрово, с какъв микроскоп се сдобили. „Той има опцията да увеличава”, пишеше там. Бог ми е свидетел, така пишеше. Явно е много специален микроскоп, щом може и „да увеличава”. Брей!

За да не кажат колегите обаче, че посочвам сламките в чуждото око, а не виждам гредата в своето, ще си призная и аз някой по-дребен гаф. Пишещият тези редове имаше нахалството да увеличи възрастта на хасковска старица с цели 600 години. Столетницата била родена през 1910 година, но наша разсеяна милост бе натиснал 3 вместо 9 и без да му мигне окото написа, че е родена през 1310-а. Излизаше, че горката баба е преживяла на белия свят цели 700 лета.  Грешката бе поправена, но рекордът, поне доколкото ми е известно, още не е бит.  Какви столетници има в Хасково, а!

Но най-справедливата оценка на гафовете всъщност се дава от читателите. Авторите приличат малко на онзи философ, който, след като изложил учението си, казал: „Това бяха моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други”.

Така че имате думата в коментарите под текста. Кой според вас беше гафът на година? (И ако може, да не е стълбата на Киримов).

Весели коледни празници и весели идеи!

Тодор Кръшков