Тодор Бойчев

Ако в Google напишете революция и Джон Хемпдън ще изскочат десетки публикации. Хемпдън на практика предизвиква английската революция в която за първи път поданици отсичат главата на богопомазан крал, защото той не си изпълнява задълженията към тях.

Къде е хасковското в случая? В паралела с историята в Англия преди 400 години.

През 1637-ма година Английският крал Чарлс 1-ви решава да събере пари. По традиция/ в Англия това е страшна дума/ той трябва да вземе разрешение от парламента. Чарлс обаче не се долюбвал с него и решил да го заобиколи под познатото мото-държавата е в опасност. Налага на крайбрежните градове данъкът „Корабни пари“, който се събирал от краля при заплаха от чуждо нашествие. Събрал много пари. Пробвал следващата година да го събере пак. Нямало опасност от нашествие, но като може да се скубе от народа, що пък не. А краля, въпреки че бил крал имал винаги огромна нужда от пари-за замъци, луксозен начин на живот, войни и слава.

Тук идва Джон Хемпдън. Богат корабовладелец и земевладелец. Трябвало да плати на хазната 20 шилинга, при хиляди паунда приходи. Нещо като 2 лв при заплата 2000. В името на принципа Джон Хемпдън обаче завел дело срещу краля. За самоуправство, за рекет, за нарушаване на частната собственост. Горе долу така бихме го формулирали ние от 21-ви век. Съдиите на краля осъдили Хемпдън, но на косъм-7 на 5 гласа. Моралната победа обаче била за човека дръзнал да се опълчи на Богопомазания. После избухва революцията и 12 години по-късно Чарлс 1 го изпращат на палача. На ешафода се раждат понятията парламентаризъм и демокрация. Дали те означават нещо за България в 21-ви век?

Оръжието на Бунта на хасковския Джон Хемпдън-държавната таксова марка

Това се опита да провери хасковския Хемпдън ,Тодор Бойчев. Преди два месеца със съдействието на Haskovo.net Тодор Бойчев поде борба срещу явното пренебрегване на закона от страна на държавата. Нейните институции отказват да приемат законно платежно средство, като таксовите марки, за погасяване на задължения. Настояват това да стане през банки, които скубят с допълнителни такси и комисионни. Те са за „услугата“ банков превод. Бойчев обаче настоява, че може законно да плати направо на държавата. И то чрез тези марки.

Веднага следва да се направи уточнението че за да получиш таксова марка за 5 лв да речем, даваш 5 лв на Български пощи /също държавни/. С други думи парите влизат в хазната. Но се спестяват парите за посредника. И следователно-не може.

Стига се и до абсурди. Таксата за превод по банков път, понякога е по-голяма от държавната такса за услугата. Както Haskovo.net илюстрира в свой видеорепортаж-свидетелство за съдимост струва 2 лв, но се плащат 5 заради таксата към банката. За всяка услуга се плаща поотделно – вадене на книжка, лична, карта и паспорт-3 пъти по три лева.

Тук въпросът не е в 2-та или 3-те лева, а в принципа. Да те скубят, защото на някой му трябват пари, а не защото е законно. Държавните институции отговориха със странни обяснения-банковия път на разплащане премахвал корупцията. Таксовите марки пък били законни и нямало корупция, но нямало софтуер за да се отчитат плащанията.

5 лв таксова марка означава 5 лв за държавата. Но без банки

Нямаше до вчера. Вчера в КАТ приеха 25 лв под формата на таксови марки за да подновят шофьорската книжка на Бойчев. Наличието на прецедент, който между другото регулира от столетия правния живот в Англия, дава възможност на гражданите и в България да потърсят правата си и да се спасят от своеобразен финансов рекет. Това е резултата от бунта на хасковския Джон Хемпдън, Тодор Бойчев.

За да стане революция обаче трябва да има граждани. За когото не важи, че „срещу ръжен не се рита“.

Иначе си оставаме сбор от индивиди сред които понякога се пръква някой „особняк“

Г.Христов