Реформата, която задължава лекарите да създадат кабинети за денонощна неотложна помощ за пациентите си, има противници и поддръжници. Факт е обаче че са осигурени вече 9 млн лева за тези дейности, а досега те не бяха заплащани отделно. Средно на пациент това прави 11 ст. Как може да бъде приложена на практика в Хасково тази реформа и по удачна ли ще бъде тя от сега съществуващата система, попитахме общинският съветник д-р Марио Янакиев-доскорошен председател на съюза на общопрактикуващите лекари.
- Д-р Янакиев колко денонощни кабинети за неотложна помощ трябва да има в Хасково?
- Според разчетите на правителството трябва да има два кабинета. По един на всеки 50 хиляди души.
- Сега в Хасково има 4. Така не е ли по-добре?
- Лекарите, което правят сега, е пряко силите им. Мислите ли че аз бих могъл да бъда пълноценен в работата си ако вчера съм преглеждал цял ден, вечерта съм нощна смяна на дежурство и днес пак съм цял ден? Това се случва на колегите от практиката ни /„Санус педиатрик“/ когато им дойде време да дежурят. Системата определено не е добра.
- От 4 на 2 звучи, че кабинетите ще бъдат по-трудно достъпни. Сега, чисто териториално, градът ни изглежда по-добре обхванат.
-Даже от 4 на едно място. И двата кабинета трябва да са на едно място. Най-удачното е в Бърза помощ в МБАЛ. Дават ни две стаи и готово. Двата кабинета трябва да са един до друг защото единият трябва да бъде с терапевтична, другият с педиатрична насоченост. Не да се налага общопрактикуващи да дават диагнози на деца и педиатри да лекуват възрастни. Ако сме в Бърза помощ означава че и лекарят ще може да ползва изследванията. Рентген, кардиограф, лабораторни изследвания, понякога ключови за поставяне на правилна диагноза. Сега в нашите кабинети сме само със стетоскоп и евентуално апарат за кръвно. Дори и да са по-добре оборудвани кабинетите, те пак ще отстъпват на спешното. Пък и ако пациентът не е неотложен, а спешен?! Мога веднага да им го предам. Това се случва често, защото не знам дали знаете, по наредба пациентът определя състоянието си. Той се преценя дали е спешен и се нуждае от спешна помощ или неотложен и трябва неотложно да го прегледат или да му бият инжекция по разписание. Пациентът обаче често не е квалифициран да се самоопредели правилно.
- Тоест целия град трябва да ходи на 1 място?!
- Какво му е лошото? Вие сте млад, но по-рано на мястото на първа поликлиника имаше бърза помощ, със собствени линейки. Там идваше целия град. Никой не се оплакваше.
- Това хубаво, но финансирането? 11 стотинки на човек звучи като подигравка!
-Хубаво е парите да са малко повечко, но и така е добре. Звучат заблуждаващо тези 11 стотинки. Вижте сега, аз имам 2000 пациента. Това са 220 лв. От касата ми казват-тия пари са за да си 24 часа на разположение. Ако искам прибирам 220 лв и 24 часа всеки ден трябва да съм на разположение. Но повечето, да не кажа всички лекари ще се включат в една обща практика, която ще акумулира тези допълнителни пари от членуващите в нея джипита и ще излъчва всеки ден дежурен във въпросните кабинети. Така парите ще стигнат.
- Това означава ли че ще трябва да сменяте пракитката си?
-Ето това са недоизяснените неща. На теория мога да членувам в моята практика Санус Педиатрик и в друга практика за даване на неотложна помощ. На практика обаче това е абсурд. Тук трябва да се намеси държавата за да регламентира кои юридически субекти могат да се занимават със неотложната помощ.
- Има ли друг препъни камък, системата да сработи?
-Другият е в нас лекарите. Може някои колеги да решат да си усвоят парите. Но те няма как да са непрекъснато на разположение. И пациентите им пак ще опират до груповата практика, без обаче техния лекар, образно казано да си дава членския внос. Затова казвам че държавата трябва да изработи регламент. Но тази реформа е сериозен пробив и като цяло изключително позитивна в здравеопазването. Не трябва да се прекратява, въпреки че и сега е атакувана достатъчно. Опасявам се единствено, че тия 9 млн са някакви остатъчни пари в здравеопазването, а не примерно специално планирано перо.
Г.Христов
