Първият учебен ден да е на 1 септември вместо по традиция на 15 септември, ще бъде подложено на национална дискусия за промяна в графика на учебното време. Това заяви просветният министър Сергей Игнатов вчера, пише Монитор.
Много са аргументите за и против дали учебната година да започва от 15 септември, подчерта Игнатов. Той припомни защо исторически е избрана тази дата за първия школски звънец: „България е започвала учебната година на 1 септември, но земеделското правителство въвежда 15-и, за да участват учениците в прибирането на реколтата.”
Според министъра най-силният аргумент училището да започва в средата на първия есенен месец е именно благоприятният климат в страната.
„В България не е толкова студено, колкото е в Германия. Там ваканциите и учебното време са много по-различни”, посочи Игнатов. Според него, ако учебната година започва по-рано, ощетени ще са децата на интелектуалците. Мотивът е, че в началото на месеца започват най-големите културни фестивали като „Аполония” в Созопол.
За по-кратката лятна ваканция аргумент е международното проучване PISA, в което страната ни заема незавидно място в компонента разбиране на текстове, таблици и карти. Тези плашещи резултати би трябвало да разтърсят преди всичко родителите. Безспорно има нужда от повече учене, смята Сергей Игнатов.
България е сред страните със средно разпределение между ваканциите и учебните дни. Страната ни е със сравнително дълги почивки, но не сме рекордьори по този показател, сочи справка на МОМН. Сравнение между дължината на ваканциите между различните европейски страни е задачата, която просветното министерство възложи на най-активните ученици в интернет протестите срещу краткия отдих покрай празниците. Просветното министерство твърдо отрича да изпълни желанието на протестиращите гимназисти за почивка на 3 януари. „Въобще не ми се е размекнало сърцето, защото по никакъв начин не сме ги ощетили. Училището е задължение. Ние не сме нито стадо и нито номади. България не е стан, тя е държава и има правила”, отсече Игнатов.
Междувременно в министерството постави на дневен ред проблема за оскъдните стипендии на гимназистите, които повече от 10 години са заковани на 21 лева.
„Този проблем наистина е нерешен и спешно се налага да предприемем мерки. Парите са толкова оскъдни, че даже не можем да ги наречем стипендия”, смята министърът на образованието. Планът му е средствата за отличен успех да се увеличават постепенно още от следващата година, като в края на мандата да достигнат размера на студентските стипендии. В момента най-високите оценки в Софийския университет „Св. Климент Охридски” се поощряват със 70-90 лева. Максималната сума се дава само за успех „Отличен” (6). „Повишаването няма да засегне кой знае колко бюджета въпреки кризата”, каза Игнатов.
