Много агресивен. С тежък удар. Ще бъде един от водещите състезатели по MMA (смесени свободни боеве). Това са част от коментарите, който Александър Петков получи след представянето си в 17-ата Гала вечер по MMA в Русе преди две седмици. Още в първия си двубой за професионалисти 23-годишният хасковлия спечели златна купа.

Преди да излезе на професионалния ринг той се е бил в аматьорски турнири. В Стара Загора печели трето място, в Дупница се окичва със златен медал, в Асеновград-със сребърно отличие.

Смесени бойни изкуства тренира от една година. Учил е в Спортното училище в Хасково. Тренирал е футбол, седмобой, борба. Завършил е СОУ "Св. Паисий Хилендарски".

Той е състезател на спортен клуб "Цербер".

Работи като охранител в нощен бар.

Александър Петков, състезател по MMA

- Как реши да участваш в свободните боеве?

- Казаха, че ще има състезание и се навих да участвам.

- Не те ли е страх?

- Всеки човек го е страх. Трябва да имаш здрава психика. Тя е 50% от боя.

Имам инат на магаре и съм много търпелив.

- Как се надъхваш преди да излезеш на ринга?

- Гледам красиви жени. Преди да се кача на ринга в Русе се заприказвах с две манекенки. Бяха дошли с един от състезателите. Закачахме се и за момент забравих,че трябва да излезна и да се бия.

- Имал ли си сериозни травми?

- Не. Това са осем срещи. Всичко зависи от това, какво правиш на ринга. Зависи колко си трениран. Ако съдията не те спре, можеш да убиеш опонента.

- Това не те ли притеснява?

- Не, защото, ако не го искам, няма да го направя.

- Млатите се като за последно, а после се прегръщате.

- Това е спорт като всеки друг. Аз съм на принципа -стискаме си ръцете и нека по-добрият победи. На ринга съм много спокоен, много по-развълнуван съм след срещата. Не ме боли, когато загубя. Усмихвам се,защото знам къде съм сгрешил.

В Русе адреналинът ми се вдигна, когато победих и съдията прекрати мача. Има една граница, над която, ако ти се качи адреналинът, нищо не правиш. Все едно сънуваш, че те гонят, а ти тичаш на едно място.

- В кой бой разбра това?

- Минал съм през много нещо. Тренирам всеки ден. Най-вече борба. Тренирал съм шест години фитнес. Но от половин година не съм пипал щанги. Много вдървяват. Така получих първата травма-направих празен удар, не прецених дистанцията между мен и опонента. Контузих се през февруари и още ме боли.

- Бил ли си се на улицата?

- Да. Ял съм много бой, но съм дебела глава. На 12-13 години са ме били 30-годишни. На 15-16 години, когато не можехме да разрешим проблема, имахме ритуал. Имахме си едно място на Кенана. Биехме се без протектори на ръката. Вечерта, осветяваха ни фаровете на автомобилите. 10 човека гледат, двама се бият. Когато видят, че единят не може да стане, а другият продължава да бие, боят се прекратява. Питат падналия дали се отказва от боя.

Минал съм през много спортове и това е моят. Много спортове съм тренирал,но не съм печелил нито един медал. Изръжлив съм, но не ми се занимаваше. Сега намерих себе си.

Откакто тренирам смесени бойни изкуства,ако някой ме ядоса, оставям боя за последно. Преди това само след две реплики хвърчаха ритници и колена.

- Има ли залагания?

- Има, но сега тепърва навлизам.

- Добре ли се печели от това?За пари ли го правиш?

- В началато излезнах на ринга, за да видя какво съм научил. Бях тренирал два месеца. Пробвах се заради треньора Жоро Тонев. Той е страхотен тренер. Объсъждаме варианти на поведение. За боя е нужна не е само груба сила, а и бързо мислене. Но не го слушам много. В Русе го послушах и победих. Много е важно в ъгъла на ринга да имаш човек, който знае за какво става дума. Той е там и знае какво да ми каже.

- Какво е боя за теб, начин да се докажеш?

- Има много начини да се докажеш и това е един от тях.

- Важна ли е победата?

- Най-важното не е да спечелиш, а да покажеш нещо съществено на ринга.

- С кого искаш да премериш сили?

- Има такива, но сега не е моментът. Имам зад гърба си само един професионален мач, а те-20. Няма кой да разреши такъв двубой. Има време.

- В каква професия се целиш?

- Искам да работя в специалните полицейски части.

- От какво те е страх най-много?

- От старостта. Рано е да се замислям за това, но човек мисли върху много неща в живота си.

- Ако имаш син би ли ли го подкрепял в този спорт?

- Трима сина да има имам и тримата ще са там.

Интервю на Христина Котларска

Александър Петков заедно със своя треньор Жоро Тонев в Дупница, където спечели златен медал