Новото мнозинство гласува

Новото мнозинство в ОбС Хасково бе бетонирано в петък, когато с един замах бяха пометени старият състав и ръководство на постоянните комисии и бяха заменени с нови. В тях за първи път от 3 години, когато бе конституиран новият Общински съвет, влизат представители на опозицията на местно ниво – ДПС и ГЕРБ. Хората на Златко Марчев, бивши от Атака и някои други допълниха бройката и гласуването за новите комисии бе с впечатляващия резултат – 27 гласа „за”.

Златко Марчев и Стефан Атанасов, довчерашни верни последователи на кмета Георги Иванов, се превърнаха в негови върли противници. А както е добре известно - няма по-голям враг от бившия приятел.

Какво ме смущава мен лично при този изразителен резултат. Именно резултатът.

Какво имам предвид? Преди три години, когато се съставяха комисиите, тогавашната опозиция, сега мнозинство, протестира, че се изолират близо една трета от съветниците, като нито един от тях не влиза в комисиите. Независимо от протеста обаче последва гласуване – 27 гласа „за” и те бяха утвърдени. Когато малко по-късно се създаваше комисията за конфликт на интереси, в нея до един влязоха приближени на кмета. Последва гласуване и 27 гласа „за”. Независимо от протестите, че така се опорочава самият закон за предотвратяване на конфликта на интереси. С този състав излизаше, че властта ще се следи сама.

27 „за” и парадоксът се превърна във факт.

Използвам числото 27 фигуративно. Може да са били и повече гласовете, но не това е важното.

Това, което искам да кажа e, че новото мнозинство гласува също толкова единно и монолитно, както старото. А по-лошо от един послушен и робски Общински съвет, водещ до феодализиране, е само обратното – ОбС, гласуващ „въпреки”, независимо от мотивите и резултата, само и само да е „против”.

Веднага се аргументирам - петъчното гласуване, с което се отхвърлиха наказателните скоби в Синята зона. ОбС ги превърна в незаконни, като отмени текстове в една наредба, в която даваше правомощия на кмета да определя размера на таксите. Че е незаконно – спор няма. ОбС не може, по закон, да делегира подобни правомощия на изпълнителната власт. Все едно хирургът да упълномощи медицинската сестра да извърши операцията.

Но на практика ще се получи така, че вместо да изпише вежди, ОбС ще вади очи.

Защото на практика автомобил, паркирал в Синята зона без да плати такса, няма да отърве глобата, каквито интерпретации се появиха в публичното пространство. Вместо да плати веднага 18 лева и да му свалят скобата, Общинска полиция ще му лепне фиш за глоба. От 50 лева. Впрочем, практиката и досега беше такава. Ако неплатилият шофьор не се появи до края на работното време – 17 часа, скобата се сваля и се заменя с фиш на стъклото. 50 кинта.

А от целия този юридически батак може да се излезе за 15 минути, ако на следващата сесия общинската администрация преглътне гордостта си и внесе докладна записка, в която даде подробен отчет за размера на глобата и какви са разходите, които формират тази сума. Нещо, което трябваше да направи още в началото, но не го стори поради досегашния си навик да внася каквото й хрумне, и то точно заради бетонираното си дотогавашно мнозинство, което гласуваше, без изобщо да мисли.

Тук вече е мястото да обясня какво имам предвид със заглавието на този материал. Ако новото мнозинство се занимава с ефектните, но безсмислени препирни за Синята зона, скобите и фишовете, това ще доставя несъмнено удоволствие на публиката, но няма да върши основната работа, за която е пратено в тази зала – защита на интересите на гражданите на Хасково. Имам предвид истинските, сериозните интереси, а не дребнотемието за паркирането в центъра.

Давам веднага пример. Наскоро в местен вестник излезе информация за търговете за обществена поръчка на община Хасково за подръжка на уличното осветление. Според публикацията сумите, които плащаме всички ние за да ни е светло по улиците, са се увеличили чудовищно за пет години. През 2005 година на фирмата, спечелила поръчката, е платено около 50 000 лв., следващата година сумата се удвоява – близо 100 бона, през 2007 отново – над 200 000 лв., 2008-а – близо 450 000, за да се стигне до 750 000 лева през 2009-а. Сумите са без ДДС.

Проверка на Haskovo.net в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показа, че изнесените данни отговарят на истината. Освен това се оказа, че сумите започват да растат в геометрична прогресия с появата на фирма „Сити път”. Във форумите под някои публикации в сайта се появиха коментари, които свързаха тази фирма с един от синовете на кмета. Според търговския регистър обаче неин управител е Кирил Проданов.

В регистъра за общинската собственост в официалния сайт на общината пък е видно, че фирма „Сити път” е пазарувала активно общински имоти. През 2009-а фирмата е напазарувала две сгради за около 90 000 лв., през следващата година – имот от 7 дка за 222 000 лв.

Честно казано, не ми се иска да е вярно, че тази така щедро заплатена фирма е на кмета, а управителят й е подставено лице. Би било прекалено брутално. И ужасно унизително за всички граждани на Хасково, от чиито джобове идват тези огромни суми. В крайна сметка обаче е възможно тези форумни анонимни твърдения да са пълна лъжа и клевета.

Но увеличената десетки пъти сума за поддръжка на уличното осветление би следвало да заинтересува общинските съветници, които по закон са длъжни да контролират харченето на администрацията. Защото през 2009 година е платен близо един милион лева за това. И защото е обявена нова обществена поръчка, в която участва отново „Сити път”, а предложената сума от 375 000 лв., макар намалена наполовина в сравнение с 2009-а, пак е огромна. Та това е над 1000 лева на ден. Колко улични лампи сменя тази фирма дневно?! А сходни по броя на населението общини са значително по-скромни – Пазарджик например плаща под 100 000 лв. годишно за същото, а Ямбол - само 50 000 лева за година. Община Хасково щедро дава един милион и никой в ОбС не се сеща да попита защо! Впрочем след въпросната публикация общинската администрация не реагира и не даде никакво обяснение за главоломното нарастване на разходите за подръжка на уличното осветление. А това вече наистина навява съмнения, че има нещо нередно. А хората, които сме избрали да защитават интересите ни и по закон трябва да контролират харченето на администрацията, не проявяват никакъв интерес към случая.

Ето защо казвам – за какво ни е ново мнозинство, ако ще е като старото!

Ако скритият им мотив е „не питаме, защото възнамеряваме да правим същото”, жална ни майка с такива управници. И тези, и бъдещите.

Тодор Кръшков