Сегашното българско правителство е целунато от Господ: то е първото от 20 години насам, което не трябва да преговаря за членство с ЕС, а само да ползва това членство. И да инвестира в реформи освободения от преговорите капацитет, особено в дипломацията и външната политика, които след НАТО и EC имат нужда от нови цели. Дойде време за мащабна външнополитическа реформа (ВПР) - даже ренесанс.

Господ ни е пратил и катализатор за ВПР, предвиден в Лисабонския договор: Европейска външна (тоест дипломатическа) служба, която ще презареди и мотивира европейските дипломации.

Главната цел на ВПР е спешно да оперираме политическата импотентност, която пречи да осребряваме за страната си златни възможности, създавани дълго и трудно.

Няколко измежду стотиците примери: занемареният руски пазар и Китай (където почитат държавата ни като втората в света, признала КНР). Страните, щедро финансирани от България до 1989 или от които образовахме хиляди студенти, като Виетнам и много други в Азия, Африка, Арабския свят, Латинска Америка (те ни помнят с благодарност). И така, чак до ден днешен, когато инвестираме и жива сила и бойна техника в Афганистан и Ирак, за да отворим тези пазари (включително военни), но не за България!, а за трети страни, които дори бяха скептични към международните усилия там.

Третият Божи дар за ВПР ще бъде провъзгласен на 1 януари 2011: Дилма Русеф -президент на Бразилия! Но да не стане - както досега -един ден да си кажем: "а бе, страхотна възможност беше, ама я изтървахме". Нужни са реформи, които ще стимулират мощни бразилски инвестиции у нас. А това изисква повече работа (не непременно пред камерите и микрофоните).

Сред 12-те мерки предложени от Соломон Паси са трансформирането на външното министерство в Министерство на външните и външноикономическите политики, МВВП, със съответните структурни и кадрови промени, вицепремиерски пост за външния министър, нарочен министър на външноикономическата политика, формулирането на собствена ниша на България и др.