Фотографката Величка Атанасова е родена в Хасково, но от 10 години живее в Париж. На 29 ноември в египетския културен център тя ще открие изложбата "България-Египет, отиване и връщане". Екзотичното представяне е по покана на директора на центъра Махмуд Исмаил. Това ще бъде първата съвместна проява на българския и египетския културни центрове.

Вили Атанасова е показвала снимките си на престижни форуми в Париж, Лил, Страсбург. Била е и личен фотограф на Ирина Бокова

Величка Атанасова,фотограф

- Откривате изложба в египетския културен център в Париж. Защо избрахте мотото "България-Египет, отиване и връщане"?

- Темата на изложбата не е случайна. Живея от 10 години във Франция. Всяка година по няколко пъти пътувам до България и Египет и пак се връщам във Франция.

- Как се запалихте по фотографията?

- По времето, когато бях студентка. Заедно с една моя колежка имахме агенция за

манекени. Не успяхме да случим на фотограф, снимките им не бяха това, от което имахме нужда. Решихме да пробваме ние, а то взе, че се получи.

За мен фотографията е удоволствие и зараза. Има хора, които разпускат като ходят на риба, други предпочитат ресторантите или дискотеките. Фотографите грабват апарата и не усещат как времето е изминало. За тях всяко място, събитие или случка е възможност за следващия добър кадър.

- Каква беше причината да заминете за Париж и да останете там? Какво ви накара да стегнете куфарите?

- Последната година преди да се дипломирам се питах: “А сега накъде?“ Навремето всичко беше толкова различно. А и, честно казано, никога не съм си представяла да работя по часовник. Започваш в 8 сутринта, ползваш обедна почивка от 12 часа, кафе пауза от 15 до 15.10 и си тръгваш в 17.30.

Бях току–що завършил дипломант без връзки. Близкото бъдеще не ми изглеждаше много розово. Затова реших да замина. Знаех, че няма да ми е лесно, че там никой не ме чака с отворени обятия, но именно това ме мотивираше. Заминах и си дадох срок след една година да се върна, но останах вече 10 години. Мисля си, че е за добро, защото съм оптимист.

- Бяхте една от най-красивите манекенки в Хасково. Много момичета от този бранш се омъжиха по сметка. Съзнателно ли избягахте от това и отидохте да се доказвате в чужбина?

- Пресилена е думата „най–красивите“, красотата е толкова относително нещо.

Като се огледате – колко бракове по сметка са оцелели? Накрая всички са емоционално изтощени и озлобени един към друг и към околните.

Аз заминах, защото последните години бях изтощена от лицемерие и свят, в който повечето хора се интересуваха само от материалното. Свят, в който, за да успееш, трябва да си човек на някого. Моето виждане за живота е различно.

- Кога ви е било най-трудно във Франция? С какво не успяхте да свикнете?

- Имало е доста трудни моменти. Но който иска да намери разрешение - намира, който не иска – само се оплаква и си търси оправдание. Но никога не съм си позволявала да попадна в трудна ситуация и да не я разреша.

А това, с което не успях да свикна, е френската кухня. Не обичам миризливи сирена, жабешки бутчета и всичко, което ги придружава.

- Липсва ли ви нещо от България?

- Тишината. Природата. И семейството ми, разбира се. Българският вкус на храната.

- Как ви изглежда родината, когато се връщате?

- В повечето случаи тъжна. Хората са объркани и озлобени един към друг. Намирам ги прекалено егоистични.

- Омъжена сте за египтянин. Религиите ви са различни. Имаше ли проблеми пред любовта ви?

- Това ми носи само положителни емоции. Разширява мирогледа ми и ми позволява да видя много неща от различен ъгъл. В България от много години е натрапвано едно мнение. Хората се страхуват от непознатото, а и нямат желание да го опознаят – робуват на стереотипи. Което е много жалко. Може би затова и българите като цяло са тесногръди.

- Самата ти имаше ли предразсъдъци към хората с друга религия? Според теб вярата разделя ли хората?

- Според мен всички тези истории за разделянето на религиите е чиста политика. Застъпени са интересите на някои кръгове и общности, затова се получава разделяне. В основата си всички религии проповядват едни и същи човешки ценности.

- Как те приеха роднините на твоя съпруг? Имало ли е разговори да приемете тяхната вярата?

- Това, че съм българка, за тях беше странно, но винаги са били изключитено мили. Дори горди. За тях българите и Бълария бяха нещо далечно и непознато. Имаха по-скоро отрицателно мнение, именно от непознаването. Но сега, когато опознаха България чрез мен, искат да я посетят.

Колкото до смяна на религията – никой не може да накара един човек насила да си промени идеите, виждането или религията. Вземете пример с българския опит от историята. Въпреки 5-вековното робство и насилствено налагане на друга религия, българите са си останали християни. Насила хубост не става. Те много добре го знаят, за да карат някого да приеме тяхната религия насила – не съответства на техните виждания и мироглед.

- Как възпитавате детето си? Знае ли български език?

- Детето ни е възпитавано както всички останали деца. Може би ще има малко повече възможности, предвид корените му - български и египетски, родено във Франция. Сигурно няма да му е лесно, но лесни неща в живота няма. С мен си говори на български, с баща си на френски и малко на египетски, а с брат си на български и френски (Б.а. Съпругът на Величка има син от първи брак, който живее с тях).

- Искате ли дъщеря ви да живее в България?

- Тя е още малка, едва на 4 годинки. Ролята на всеки родител е да покаже и даде възможности на своите деца, когато пораснат да направят правилния избор. Засега обича всяка страна. Египет, защото има много братовчедки и братовчеди. България, защото има трева в градинката на баба и дядо, с дядо може да си играе на дий–дий конче и на кукли с баба.

- При какви условия бихте се върнали в България окончателно?

- За момента нямам такива планове. Но времето ще покаже. Никой не може да предвещае бъдещето.

- Лесно ли е да успее един чужденец във Франция?

- Да успее в какво? Да има дом и семейство? Да, в това съм успяла. Да има работа? Работя това, което ми харесва. Но това всеки може да го постигне и в собствената си страна. Да успееш в друга държава е по–сладко, защото започваш от нулата, в среда, съвсем различна от досегашната.

- Чувствала ли сте се някога дискриминирана като чужденка?

-Разбира се, но това ме е мотивирало още повече да гоня целите си.

- Кои хора успяват в България според вас? Вашите приятели, който останаха тук, направиха ли кариера и пари?

- Успели хора са положителните. Тези, за които парите не са всичко. Много от приятелите ми направиха кариера. Следваха целите си и постигнаха това, което искаха. И пак ви казвам, не всичко е пари.

- Въобще останаха ли ви приятели в Хасково? Как гледат познатите ви на вас? Какво усещате в тях - радост или завист?

-Останаха ми няколко приятели в Хасково, с които се виждам редовно. Повечето заминаха за София или чужбина и останаха там, но това не ни пречи редовно да се чуваме или виждаме.

Познати имам много. А какво мислят за мен, честно казано, малко ме вълнува. Повече ме интересува мнението на моите приятели и на семейството ми. Макар че, като се замисля, много рядко съм се съобразявала с тях. Когато реша нещо, нямам спирачка.

- Вие сте много амбициозна млада жена. Какво ви вдъхновява да гоните целите си?

- Желанието да си поставям цели и да ги реализирам.

Интервю на Христина Котларска