Докато взискателят се реди по опашки да плаща такси и да ги представя на съдебния изпълнител, длъжникът ще има достатъчно време да се освободи от активите си и да направи принудителното изпълнение срещу него безпредметно.

През изминалата седмица Комисията по правни въпроси на Народното събрание одобри промяна в чл. 431 на Гражданския процесуален кодекс, която предвижда за справките, които държавните и частните съдебни изпълнители правят в административни и съдебни органи, както и за вписване на обезпечителни мерки да се заплащат съответните държавни такси.... На пръв поглед нищо необичайно и нищо скандално, с което да си струва да занимаваме широката общественост. Но това е само на пръв поглед. Предложеното от МС и одобрено от правната комисия на НС изменение обрича съдебното изпълнение на пълен провал. От сега можем категорично да заявим, че през 2011 година /изменението влиза в сила от 01. 01. 2011 г./ в България ефективно съдебно изпълнение няма да има. Казвам през 2011 защото сред юридическите среди /не визирам МП и Правната комисия на НС/ няма съмнение в недалновидността на такова решение и има категорично очакване то да не просъществува повече от 6 месеца, а поради изборната 2011 година, най-много до края на годината.

Могат ли обаче кредиторите в България да си позволят една нулева година? Как ще се отрази на банковите и други финансови институции, компании за микрокредитиране и всички стопански субекти и граждани у нас липсата на реално и ефективно принудително съдебно изпълнение? Отговорът е еднозначен – пагубно.

В момент като настоящия, липсата на ефективно съдебно изпълнение ще ускори процесите на фалити, ще увеличи още повече междуфирмената задлъжнялост и ще компрометира най-успешната реформа в съдебната сфера за последните 20 години, а именно реформата в съдебното изпълнение и то навръх нейната пета годишнина. Макар че се отнася и за държавните и за частните съдебни изпълнители, промяната ще засегне най-вече вторите, тъй като и по сега действащия закон държавният съдебен изпълнител не може да е активен двигател на изпълнителния процес, а извършва единствено и само поисканите от взискателя действия – сиреч там бързината и експедитивността в изпълнението никога не са били приоритет на държавния служител, а винаги са се основавали на активността на взискателя.

Мотивацията /финансова/ на държавния съдебен изпълнител никога не е била достатъчна и макар професионалисти, те не могат да отговорят на изискванията на модерните пазарни и граждански правоотношения. При частния съдебен изпълнител нещата в мнозинството от случаите стоят по точно обратния начин – нему взискателя възлага извършването на всички необходими действия с цел удовлетворяване на вземането му. Тяхната мотивация е многократно по-голяма, тъй като от една страна единствено ефективното изпълнение може да им донесе добри доходи, а от друга страна те водят своята работа изцяло за своя сметка и на свой риск. В този смисъл частните съдебни изпълнители отдавна са предпочитани от повечето стопански субекти и граждани и доказаха своята по-добра ефективност. Не е никакво успокоение, че от промяната ще пострадат делата както при държавните, така и при частните съдебни изпълнители.

Предложената промяна възлага на взискателите по изпълнителните дела да заплащат на държавните и общински органи отделни такси за всяка поискана справка или информация от съдебните изпълнители. Това, че страните в изпълнителното производство – първоначално взискателят, а впоследствие длъжникът се натоварват с нови такси е най-малкият проблем на гласуваното изменение. Решението не държи сметка нито за огромния брой висящи и все по-големия брой новообразувани дела, нито за броя и вида на правените справки и издирваната информация по изпълнителните дела. В България има няколкостотин държавни и общински органи и трети лица, които притежават информация за имуществото на българските граждани и юридически лица и по всяко изпълнително дело се правят няколко десетки справки в хода на изпълнителното производство. Всичко това не е отчетено изобщо от вносителите и законотворците и макар желанието им да попълнят бюджета с парични средства да е изключително положително явление, то решението, което беше избрано, ще има точно обратния ефект – в държавата и общините ще влязат много по-малко такси отколкото приходи ще бъдат пропуснати в следствие на блокирането на съдебното изпълнение.

Разумното предложение на частните съдебните изпълнители

В искреното си желание да се съберат пари за бюджета, без да се накърнява бързината и ефективността на съдебното изпълнение, частните съдебни изпълнители предложиха в същия член на закона да бъде записано, че се дължи еднократна такса още в самото начало на образуването на изпълнителното дело, чийто размер да се определя от МС, и от която да се покриват разноските на държавните и местни органи по оказването на съдействие и предоставяне на информация на съдебните изпълнители. Предложеното разрешение е просто и ясно, то улеснява администрирането на таксите и по-никакъв начин не възпрепятства съдебното изпълнение. Чрез него дори приходите в бюджета биха били по-големи /справка броя висящи и новообразувани дела/, както и тези приходи биха били предвидими и конкретни. Уви, макар и принципно предложението да беше подкрепено от някои членове на Правната комисия, накрая бе прието предложението на МС за заплащане на отделни такси за всяка справка.

И към настоящия момент проблемът се неглижира от МП, от Правната комисия и депутатите, дори и от българския бизнес – банките, търговците, както и обикновените граждани. Те не си направиха труда да изследват въпроса в детайли и да разберат доводите на съдебните изпълнители. Единственият начин очевидно за управляващите е да действат на принципа на пробата и грешката – принцип, който без никакво съмнение ще проработи и в настоящия случай, но за съжаление резултатите от това погрешно разрешение ще са за сметка на българските граждани, българския бизнес и съвсем пряко и на държавния бюджет. По наше скромно мнение през 2011 година големите кредитори в България – банките, могат спокойно да забравят за каквато и да било ефективност при съдебното изпълнение на признатите им вземания. Същото се отнася и за българските стопански субекти, които в период на криза разчитат на съдебното изпълнение все повече и повече, а така също и на българските граждани, които след години на ходене по съдебни инстанции, най-накрая имат в ръцете си заветното съдебно решение и изпълнителен лист и разчитат на съдебния изпълнител за да получат удовлетворение на своите права. При така предвидените промени следващата година наистина се очертава като нулева за съдебното изпълнение – разочароващите резултати ще се появят още при първия отчетен период в средата на годината, но дотогава ще бъде загубено твърде много от така адмирираната от всички реформа в принудителното изпълнение.

Държавата удря едно рамо на длъжниците в България

Резултатите ще са негативни за частните съдебни изпълнители, за кредиторите, за държавния бюджет, за цялостната бизнес среда в България. Естествено, когато има толкова много губещи би трябвало да има и поне един печеливш – това е длъжникът. Длъжникът, който мами с фиктивни фалити държавата, банките, работниците си, контрагентите си. Длъжникът, който е превърнал завличането на кредиторите си в основен предмет на своята дейност, който отново няма от какво да се притеснява след като държавата застава на негова страна. Близко до ума в такава ситуация е да се търси някакъв злоумислъл, някаква конспирация срещу интересите на държавата и на българския бизнес, но ние го отдаваме не на това, а на липсата на сериозно отношение на управляващите към проблемите на принудителното изпълнение, а от там и на липсата на компетентност по тези въпроси.