Карлово. Тук живееше и изказваше мнения Боро Мъжът

Студентска легенда за един от най-разсеяните български професори – Александър Балабанов, разказва как веднъж го срещнали на улицата с две леви обувки. „Господин професоре, обул сте две леви обувки”, казали му. Разсеяният професор свил рамене: „Какво да се прави”. „Как какво? Върнете се вкъщи”, посъветвали го студентите. „За какво”, попитал професор Балабанов. „Там пък са останали две десни”.

Тази история ми се струва подходяща илюстрация на 21-годишния ни преход. На 10 ноември 1989 година тръгнахме към светлото бъдеще с две леви обувки. И ако можем да се върнем обратно към 89-та, там пък ще ни чакат две десни.

На днешния ден преди 21 години България претърпя историческа промяна. Казвам „претърпя”, а не „извърши”, защото нацията няма грам заслуга за случилото се. Да не правим аналогии с Освобождението от турско през 1878 година, което също бе „претърпяно”, а не „извършено”.

10 ноември 1989 година ме завари в Карлово. В това няма нищо необичайно, просто защото съм роден и отрасъл в този град. Броени месеци след Промяната се пръкнаха новите стари политически партии. Основните политически играчи бяха преименуваната в БСП комунистическа партия и именуваната като СДС друга част от комунистическата партия.

В Карлово тогава живееше и изказваше мнения Боро Мъжът. Той бе емблематична фигура за града, а мненията му се цитираха по кръчмите така, както студентите разказват легенди за професор Балабанов.

Една вечер след тежък политически дебат за бъдещето на България между леви и десни – БСП и СДС, в кръчмата Боро Мъжът каза: „Я ги оставете тия бе! Те искат едно и също!”

„Как едно и също, бе бати Боро? Те говорят коренно различни неща?”, възмутихме се ние.

„Лъжат”, кратко рече Боро Мъжът. „Искат едно и също”.

„И какво е то?”

„Много просто, обясни той. Да таковат мамата на Боро Мъжът”. (Мнението е леко цензурирано. Той се изразяваше абсолютно директно, без заобикалки)

Днес, 20 години по-късно, Боро Мъжът не е между живите. По мое скромно мнение обаче думите му бяха пророчески.

И ако сега обръщаме поглед към изминалите години, виждаме, че сме извървели този период с две леви обувки. Или пък с две десни. И всичко това – защото не слушахме внимателно какво казва Боро Мъжът.  

Тодор Кръшков

Още от автора тук