Лидерите на ЕС приеха безпрецедентен план за затягане на общата бюджетна дисциплина и одобриха "ограничени изменения" в Лисабонския договор. Докладът, който обобщава цялостния план, и решението за промени в Лисабонския договор, бяха приети от лидерите на ЕС на среднощно заседание.
Планът предвижда засилено наблюдение на националните икономически решения, както и нови санкции срещу страните с голям бюджетен дефицит. Санкциите ще се налагат по-бързо отколкото досега, но няма да са толкова автоматични, колкото се предвиждаше първоначално, предаде АФП, цитирана от БТА.
За пръв път ще може да се взема решение за превантивни санкции под формата на блокирани банкови влогове, тоест още преди дадена страна да е надхвърлила европейския таван за бюджетен дефицит от 3 процента от БВП. Това може да стане например ако нарастването на дефицита става твърде бързо. Санкциите ще се прилагат и при страни от ЕС, които са превишили 3-процентовия таван. За пръв път санкции ще се налагат и на страни, които са с държавен дълг от над 60% от БВП и не го намаляват достатъчно бързо.
В приетия доклад се казва също, че страните от ЕС считат за необходимо да се създаде "механизъм за решаване на кризите", което утвърждава под някаква форма създадения заради гръцката криза през пролетта за три години Фонд за подкрепа на страните от еврозоната.
Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви на пресконференция тази нощ в Брюксел, че лидерите на страните от ЕС са се съгласили с "ограничена промяна" на Лисабонския договор. Това беше условие, поставено от Германия, за да приеме безпрецедентната реформа на еврозоната след гръцката криза, предадоха информационните агенции, цитирани от БТА.
След тежки дискусии по време на срещата на високо равнище в Брюксел, европейските лидери се съгласиха с текст, предвиждащ започването на консултации за подготовка на промяната, каза ван Ромпой.
Окончателното решение ще бъде взето на следващата среща на високо равнище през декември, а целта е промяната на договора да завърши до средата на 2013 г., уточни ван Ромпой. Основната цел е да бъде създадена постоянна мрежа за сигурност за страните от еврозоната, които изпаднат в голямо затруднение като Гърция през пролетта, със задачата да бъдат успокоени пазарите.
Председателят на Европейския съвет съобщи още, че европейските лидери са обсъждали дали и как може да бъде отчетен ефектът върху фискалната политика на страните, провеждащи пенсионни реформи - този въпрос обаче ще бъде обсъждан на следващи заседания, предаде БНР.
Планът предвижда засилено наблюдение на националните икономически решения, както и нови санкции срещу страните с голям бюджетен дефицит. Санкциите ще се налагат по-бързо отколкото досега, но няма да са толкова автоматични, колкото се предвиждаше първоначално, предаде АФП, цитирана от БТА.
За пръв път ще може да се взема решение за превантивни санкции под формата на блокирани банкови влогове, тоест още преди дадена страна да е надхвърлила европейския таван за бюджетен дефицит от 3 процента от БВП. Това може да стане например ако нарастването на дефицита става твърде бързо. Санкциите ще се прилагат и при страни от ЕС, които са превишили 3-процентовия таван. За пръв път санкции ще се налагат и на страни, които са с държавен дълг от над 60% от БВП и не го намаляват достатъчно бързо.
В приетия доклад се казва също, че страните от ЕС считат за необходимо да се създаде "механизъм за решаване на кризите", което утвърждава под някаква форма създадения заради гръцката криза през пролетта за три години Фонд за подкрепа на страните от еврозоната.
Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви на пресконференция тази нощ в Брюксел, че лидерите на страните от ЕС са се съгласили с "ограничена промяна" на Лисабонския договор. Това беше условие, поставено от Германия, за да приеме безпрецедентната реформа на еврозоната след гръцката криза, предадоха информационните агенции, цитирани от БТА.
След тежки дискусии по време на срещата на високо равнище в Брюксел, европейските лидери се съгласиха с текст, предвиждащ започването на консултации за подготовка на промяната, каза ван Ромпой.
Окончателното решение ще бъде взето на следващата среща на високо равнище през декември, а целта е промяната на договора да завърши до средата на 2013 г., уточни ван Ромпой. Основната цел е да бъде създадена постоянна мрежа за сигурност за страните от еврозоната, които изпаднат в голямо затруднение като Гърция през пролетта, със задачата да бъдат успокоени пазарите.
Председателят на Европейския съвет съобщи още, че европейските лидери са обсъждали дали и как може да бъде отчетен ефектът върху фискалната политика на страните, провеждащи пенсионни реформи - този въпрос обаче ще бъде обсъждан на следващи заседания, предаде БНР.
Само преди дни Европейската комисия отхвърли искането на 9 страни, сред които и България, разходите за реформиране на пенсионната система да не бъдат включвани в изчисляването на бюджетния им дефицит.
В Брюксел британският премиер Дийвид Камерън започна кампания против увеличаването на европейския бюджет за 2011 година с 6 на сто в момент, в който всички правителства в ЕС съкращават разходи. Въпреки, че решението вече е одобрено от Европейския парламент, Камерън иска преразглеждане, и е пуснал петиция, под която са се подписали 11 европейски лидери, съобщи Би Би Си, цитирана от БНР.