Христина Стоянова

Христина Стоянова е първата професионална майка в Хасково. Тя ще отглежда срещу заплащане дете от хасковския дом Надежда. Услугата е нова за града, а и за страната и цели изваждането на децата от домовете. Понеже не винаги е целесъобразно да бъдат върнати на биологичните си родители, а за осиновяване е необходимо декларация за отказ от тях, държавата е измислила компромис. Децата да се отглеждат от „временни“ родители в семейна среда за определен период от време. До момента, в който истинските родители поискат и бъдат готови пълноценно да се грижат за тях.

Временните родители получават пари за услугата. Брутно-312 лв плюс 195 лв месечна помощ за отглеждане на детето. Плюс 35 лв детски. Въпреки сериозната финансова подкрепа само 4-ма души в областта са пожелали да се грижат за изоставени деца. И само 50 годишната Христина Миткова Стоянова от Динево е с достатъчно сериозни намерения, за да бъде одобрена от социалните. В момента тече нейното обучение, а от средата на ноември ще и бъде поверено дете.

Както и при осиновителите, тя може да си избере дете. Има скромни претенции-да бъде поне 4 годишно и да е момиченце. Жената вече е родила и изгледала двама сина, сега на 25 и 29 години. Имат свои семейства, скоро ще я правят баба.

Впрочем само малкият. С големия син е свързан и големия кахър на Христина. Вече 9 години те със съпругата му се опитват да имат бебе, но не успяват.

„Господ гледа, сине. Дано види доброто и да го върне на чедото ми, да си имат детенце“, казва натъжено жената. Христина е евангелистка и вярата в доброто и Иисус е дълбоко в душата й. За нея да отгледа изоставено дете е християнски жест, а не сделка с господ. Още повече, че тя смята да се грижи за детенцето като за свое, години наред.

„Дано ми го оставят, докато стане 12-13 годишно, голям човек. Не да ми го вземат след година две.“ Социалните обаче не дават такива гаранции. Предимство имат желанията на биологичния родител. И слава богу, не само те.

„Следим стриктно дали биологичните родители ще отговорят на изискванията - работа, доходи, жилище, семейна среда. Детето не е стока за да го преместваме от един рафт на друг“, категорични са от ведомството на Зара Костадинова. От местният отдел за закрила на детето обясниха защо се избира този на пръв поглед половинчат вариант. „Освен изоставени деца, има и такива, за които родителите временно не могат да се грижат. Оперирани са, в болница след катастрофа, заболели от остра инфекция и са опасни за децата си. В такива случаи няма къде да настаним детето, докато родителят се възстанови“, допълни Костадинова. Макар и не като главна, се посочва и далеч по-честа причина - физически тормоз. Жената бяга от мъжа си, но не може да вземе детето, за което пък е нецелесъобразно да се остави на бруталния баща. И все пак основните кандидати са от домовете. Възможно е след време гледането на дете да прерасне в осиновяване.

Нещо подобно си представя и Христина. Тя има голяма къща в Динево. Живее с майка си и семейството на малкия си син. Работа напоследък няма, но в „една селска къща всичко се намира“. Дългогодишна шивачка е, но се занимава и със земеделие.

Условията са били преценени като подходящи от социалните. Семейството е уважавано в Динево. Патриархът на фамилията Митко Асенов е бил най-добрия ковач в цялата околност. Много хора го помнят години след смъртта му. Трите му деца, сред които Христина, са възпитани да са работливи и да помагат на хората.

Социалните не се доверяват много на такива приказки. Ежедневно или поне през ден, техен служител ще идва в приемния дом, за да следи за отглеждането на детето и неговото правилно развитие.

„Да заповядат. Всеки човек, който ти влиза в къщата, носи по 9 късмета и на тръгване оставя по един“, жизнерадостно обяснява жената и ни кани да видим къде ще се грижи за новото си дете.

Ще видим. Националният експеримент „семейство за всяко дете“ се крепи на човещината на една обикновена женица. Една ромка. Тези, които са нарочени за главни виновници за многото деца по домовете за изоставени. Някои биха казали кръговрат. Други - блажени са нищите духом и тяхно ще е царството небесно.

Г. Христов