Валя е родена на 23 април в Хасково. Завършила е математическа гимназия.

Пет години пее в хор "Орфей". Дебютира на професионалната музикална сцена на фестивала за нова авторска песен на фолк основа "Тракия фолк 2000".

Има издадени три самостоятелни албума-"Моят свят" (2000г.) и "Искам всичко" (2001г.) и "Нещо Интимно" (2006г.)

Валя, певица

- Валя, вярно ли е, че искаш да градиш и политическа кариера?

- Говориш за едно интервю, което излезе преди време. Там пишеше, че ставам министър на веселието. Ще кажа, че това беше в рамките на шегата, все пак съм човек на изкуството и забавлението, на купона. Не членувам в нито една партия и не мога да градя политическа кариера. Но кой знае, ако един ден попадна в партия, която е лидер, и ми предложат, защо пък да не пробвам.

- Интересуваш ли се от политика?

- Като всеки буден гражданин – да, но не се задълбочавам. Интересува ме моето бъдеще, бъдещето на детето ми и на България. Оптимист съм. Трябва да мислим позитивно и да спрем да недоволстваме, защото това е най-вредното ни качество. Иначе сме много кадърна нация.

- Пяла си пред политици. Как се забавляват те?

- Повечето от политиците са страшни купонджии. Като ги погледнеш за първи път, мислиш, че тези господа с костюми говорят само за политика. Но след 12 часа ти става приятно в тяхната компания, все едно са най-екзалтираните ти фенове. Много са забавни . Спомням си един Трифон Зарезан, когато пях 8 часа на бившия министър на здравеопазването Радослав Гайдарски. Беше ми приятно, защото те са възпитани и много премерени и оценяват пеенето на живо.

 - С какво щеше да се занимаваш, ако не беше пробила като изпълнител?

- Щях да бъда лингвист и да пътувам много. Бях приета да уча английска филология в Пловдивския университет, но точно тогава спечелих кастинга в "Пайнер". Избрах да градя кариера и отложих ученето във времето. Успях в шоубизнеса и сега уча поп и джаз пеене в Нов български университет.

- Разкажи забавни случки от твоята кариера.

- Имах участие в Америка, беше част от моето турне. Пях в един ресторант в Ню Йорк. Във вихъра на купона дойде един човек и ми казва, че иска да му изпея някоя песен, с която да го поздравя и аз - в еуфория, му казах: "Ок, пич, няма проблем!". И казвам на микрофона: "С пожелание за най-готиния човек тази вечер…” и запявам песента „Скучен”, в която се пее: "Ти си скучен във живота, много скучен си дори! Но присъда доживотна, няма да ми бъдеш ти..." Този човек се обиди, започна да се облича и да си тръгва. Разбрах какво се е случило, извиних му се и запях "Опасно хубав". Тогава всички много се смяха.

Само преди дни, на мое участие, като се заформи купона, хората ме качиха на едно буре и започнаха да късат и да хвърлят салфетки по мен, толкова много, че чак в един момента не се виждах от салфетки и започнах да кихам от прахта. Получи се лудо шоу.

Още един забавен случай от началото на моята певческа кариера. Навремето бяхме много близки с Емилия. Ходехме заедно на участия, защото имахме по три известни песни. Този път си бях забравила сценичните обувки, а Емилия има номер и половина по-голям крак от моя. Помолих я да ми даде нейните. Бях с панталон и нямаше да личи, че са ми големи.

В един момент трябваше да обявя на микрофона Емилия да излезе на сцената, но забравих, че тя няма обувки, с един чифт сме. Всички аплодират и очакват Емилия на сцената, ама тя не излиза. Казвам: "Сега ще отида да видя какво се е случило с моята колежка". Зад сцената тя ми каза "Забрави ли, че нямам обувки, с какво ще изляза?!"

- Вярно ли е, че бившият ти съпруг Любо ти е изпратил sms, в който е написал, че иска да пометнеш?

- Вече много съм говорила за това, стига с този бившия.

- Кога си се чувствала най-уязвима?

- Не се чувствам уязвима, дори в най-трудните моменти съм намирала сила да погледна положително на живота. Аз съм човек, който предпочита жестоката истина, отколкото добре поднесената лъжа.

- Казват, че животът е низ от уроци. Промени ли се житейската ти философия след спонтанния аборт и грозните разправии с Любо?

- Да, станах по-силна и непоколебима, защото това, което не те убива, те прави по-силен. Разбрах, че трябва още по-внимателно да проверявам хората до себе си и да не се доверявам толкова.

- Трите най-важни неща в живота ти?

- Едно от тях е семейството - дъщеря ми, съпруга ми, родителите ни. Друго важно нещо за мен е кариерата и любовта на феновете, те са в едно, и не на последно място е това да бъда човек с голямо "Ч".

- На какво се смя с глас за последен път?

- На дъщеря ми. Като я гледах как се забавляваше на някои песни и един ден я чух да казва една неприлична дума с ентусиазъм. Малките деца понякога, чули нещо оттук-оттам, се опитват да се правят на големи.

- А за какво плака?

- Гледах филма на Мел Гибсън – „Острието на мрака” и който го гледа този филм, ще разбере за какво говоря – за жестоката истина.

- Ако можеше да върнеш времето назад, какво би променила?

- Ще кажа, че аз никога не съжалявам за нещата, които са ми се случили, но може би щях да направя така, че да срещна по-рано съпруга ми Краси.

- Животът на кого би искала да имаш за един ден?

Не искам живота на друг, Господ ми е дал моят живот, за да го живея с пълна сила и ентусиазъм, затова очаквам да ми се случат още много хубави неща, защото съм си ги и пожелала.

- Разкажи за първата ти филмова роля?

- Работното заглавие на филма е "Островът". Получих ролята без предварителен кастинг. Режисьорът Камен Калев е забелязал артистичния ми талант от моите видеоклипове. По настояване на продуцентите не мога да разкрия нищо за ролята ми, преди лентата да се завърти по кината. Ролята ми не е голяма, но аз съм на олимпийския принцип - важно е участието.

Филмът е сниман в София, Бургас и на остров Света Анастасия и разказва за една любов. Двете главни роли са поверени на чужденци - френския топмодел и актриса Летисия Каста и датския актьор Туре Линдхарт, известен от заглавия като "Ангели и демони" и "Сред дивата природа" на Шон Пен. Очаква се филмът да е готов през май 2011 година.

Интервю на Христина Котларска