Ричард Столман

Основателят на движението за свободен софтуер Ричард Столман даде специално интервю за Haskovo.net пет години след лекцията си, изнесена в София. През това време идеите му спечелиха немалко последователи в България. В предишен материал (можете да го видите вдясно в "още по темата") Haskovo.net се опита да изложи част от схващанията на физика, философа, програмиста и идеолога Ричард Столман.

- Съжалявал ли сте някога ,че компютрите са изместили физиката от живота ви?

- Не особено. Харесва ми да разработвам софтуер повече, отколкото да се занимавам с физика. Бих бил много горд, ако бях направил някакво голямо откритие в сферата на физиката, но няма доказателства, че имам способностите да го направя.

- Кое е най-голямото предизвикателство пред вас в момента? Кое е било най-голямото предизвикателство в живота ви?

- Не знам. "Разработката на GNU операционната система" си беше голямо предизвикателство, но отне много време, така че надали може да го наречем предизвикателство.

- Кое смятате за най-големия успех в живота си?

- Общността на свободния софтуер и движението за свободен софтуер, което е най-голямото ми постижение. Те все още растат, развиват се и са уязвими, така че работата ми продължава.

- Как върви развитието на Hurd ядрото? Какви са основните цели и насоки?

- Няколко доброволци работят върху GNU Hurd ядрото. Последно чух, че отбелязват известен напредък, но има сериозни проблеми, които изискват много работа. Причината, поради която започна разработването на GNU Hurd през 1990 г. беше да има свободно ядро, за да се използва в GNU системата. В това време нямаше такова. Днес съществуват и други свободни ядра.

Например повечето от Linux е свободен софтуер.

Би било хубаво да се подобри GNU Hurd до момента, в който много хора ще го намерят за полезно, но това не е нещо, от което Свободният свят спешно се нуждае. Това, от което има спешна нужда, е във сферата на Linux ядрото да бъдат подменени не-свободните драйвери който се ползват често и да бъдат подменени не-свободните firmware, включени в ядрото.

- Защо беше нужно създаването на GPLv3?

- Написах версия 2 на GNU General Public License през 1991 г. и тя отговаряше на повечето въпроси, за които знаех по това време. После се появиха дуги въпроси. Например има два нови начина една свободна програма да стане собственост.

Има тайно споразумение между свободния дистрибутор на софтуер и патентния титуляр. Както в Novell/Microsoft пакта има tivoization, което означава изграждане на устройството, така че да спре, ако установи, че потребителят е променил софтуера. GPL версия 3 предпазва потребителите от тези две нападения.

Други промени в използване на Интернет от 1991 г. засягат това, което изискваме от GNU GPL. Например високоскоростният Интернет е станал толкова масов, че е подходящ източник на разпространение във всички случаи. BitTorrent е полезен и потребителите трябва да могат да го използват за получаване на изпълними файлове (това нарушава GPLv2). Практиката за разпространение на GNU/Linux дистрибуции, които включват стотици или хиляди програми под GPL, го прави важен за изглаждане на процеса на поправяне на непреднамерено нарушение на GPL. Има и други подобрения във версия GPL 3.

- Защо според вас хората често бъркат `свободен код` и `безплатен код`? Защо се бъркат тези два термина?

- Повечето хора не знаят за свободния софтуер, те знаят само термина `отворен код` и идеите зад него. Когато чуят за моята работа, те предполагат, че съм поддръжник на отвореният код. Повечето публикации казват това, въпреки че е неправилно.

Ние, активистите за свободен софтуер, трябва да работим за информиране на обществеността, че подкрепяме движението за свободен софтуер и какви са неговите идеи.

Свободен софтуер означава софтуер, който зачита потребителя, свободата и общността. Движението за свободен софтуер е кампания за свободата и общността, то се основава на етични ценности.

Отвореният код е различна философска идея, която е призив единствено за практическите удобства: Тя казва, че позволявайки на потребителите да променят и разпространяват софтуера, това ще доведе до по-мощен и по-надежден софтуер. Това е напълно различно от идеята за свободен софтуер.

Въпреки това в практически план критериите за отворен код са почти равни на критериите за свободен софтуер. Това е така, защото критериите на отворения код са получени косвено от тези на свободния софтуер. Те са написани по много различен начин, но са сходни в полезното си действие. Всички свободни програми, доколкото е известно, са с отворен код; почти всички програми с отворен код са свободен софтуер. Малкото практически разлики между тези две категории софтуер насърчава потребителите да пренебрегват разликата във философията.

- По колко код пишете в последно време?

- Почти никакъв. През 2009 г. отстъпих позицията си в GNU Еmacs на други хора, защото не ми оставаше време. Написах 15-редова Emacs Lips функция, за да свърши лична работа: „Намери всички входящи файлове в пощата, който все още не са четени в Rmail“. Но седмици минават, без да напиша дори толкова.

Забавно е, но това не е работа, за която съм необходим.

- Какво мислите за големите компании като Microsoft, Oracle, Apple?

- Microsoft е най-големият враг на свободата на потребителите, и Windows Vista има напредък във функции, който да малтретират потребителя (вижте badvista.org). Apple е най-гадния враг на свободата на потребителите - тя контролира кои програми може да си инсталира човек. еМагазинът за iMoan и iBad не позволява свободен софтуер. Наложи се да кажем на Apple да премахнат GPL приложенията от магазина им, защото ги разпространяваха като не-свободен софтуер в нарушение на GNU GPL.

Oracle е най-известен със собственическата си база данни. Тя придоби няколко важни търговски проекта за свободен софтуер, когато закупи Sun - и преустанови работата по някои от тях.

- С каква операционна система сте вкъщи?

- Използвам gNewSense, която е една от напълно безплатните дистрибуции на GNU/Linux. Причината е, че той работи на Lemote машина с MIPS-подобен процесор.

Вижте gnu.org / дистрибуция за списъка на напълно free дистрибуции, които знаем

- Знам, че не сте привърженик на `собственическия софтуер`, но какво мислите за хората, който се изхранват, пишейки такъв, но въпреки това отдават голяма част от свободното си време да пишат свободен софтуер?

- Това, което правят през свободното си време, е добро, но това което правят на работа, е зле. Аз бих напуснал и бих си намерил друга работа.

Въпреки това повечето платено програмиране може лесно да бъде свободен софтуер, защото то развива софтуер по поръчка. Тези бизнеси може и трябва да дават продукта си като свободен софтуер - клиентът все пак трябва да заплати, за да го пише някой.

- Какво се е променило в отношението на хората към вас и към идеята за свободен софтуер през годините от създаването на GNU?

- Когато започнах, повечето хора мислеха, че идеята за свободен софтуер е луда и че няма да стигне доникъде. Днес е трудно да се защити такава позиция, с оглед на постигнатото. Въпреки това възникнаха нови пречки, които не съществуваха през 1983 година. Например трябва да се използват устройства, чиито характеристики са секретни.

- Имало ли е промяна във GNU философията през годините?

- Не мога да си припомня цялата история, но си спомням, че ми отне няколко години да разбера, че трябва да направя котегорична разлика между двете значения на "свободен" /free/ (безплатен и уважаващ свободата) и че свободен софтуер се отнася към втория вид. През 90-те години разбрах, че свободата да изпълняваш програмата, както желаеш, трябва да бъде изрично посочена в критериите за свободен софтуер. Дотогава мислех, че тази свобода следва автоматично от останалите три свободи, така че не се налага да бъде изрично вписана в списъка с критериите.

Така определянето на свободен софтуер в момента е:

1. Свободата да изпълняваш програмата, както пожелаш.

2. Свободата да изучаваш изходния код и след това го промениш така, че програмата да работи както пожелаеш.

3. Свободата да разпространяваш точни копия на други хора, когато пожелаеш.

4. Свободата да разпространяваш копия на променени от теб чужди версии, когато пожелаеш.

- Какво мислите за MacOSX ?

- Това е собственически софтуер, така че не я използвайте. Освен това е зловреден софтуер, защото е проектиран като платформа за цифрови белезници.

- А за Linux ядрото, като скорост на развитие, качество на кода, функционалност и перспективи?

- Никога не съм мислил по тези въпроси, защото съм загрижен за по-важни неща относно Linux: как се третира нашата свобода. Когато мисля за Линукс ядрото, мисля за свободата. Виждам три проблема там:

* Не-свободните драйвери който се ползват.

* Не-свободния firmware, който се ползва и в някой случаи дори е част от програмния код на Линукс.

* Фактът, че много устройства идват с бинарни копия на Linux, които са не свободен софтуер, защото те отказват да работят с версии, променени от потребителя. Това се дължи на tivoization - устройството разпознава, че потребителят има инсталирана модифицирана версия и отказва да ги изпълни. Това включва Motorola Droid X телефона,така че е също толкова лошо, колкото iMoan.

- Какво мислите за политиката на ЕС за софтуерните патенти, съпоставена с тази на САЩ?

- Съдът в САЩ разреши софтуерните патенти.

ЕС предложи директива за софтуерните патенти, но в крайна сметка тя отпадна в Европейския парламент. Въпреки това Европейското Патентното ведомство издава софтуерните патенти.

- Опитвали ли са да ви купят?

- Не.

- Едно от хобитата ви са фолклорните танци. Какво знаете за България и за нашия фолклор?

- Знаех може би 30 български народни танца и мога да изпълня няколко мелодии на моя рекордер.

- Колко пъти сте посещавали държавата ни и ако ви се отдаде възможност, бихте ли дошли на почивка тук?

- Посетих България през 2005 г. За съжаление тогава вече не можех да танцувам. Имам тендовагинит, така че ако танцувам, седмици след това боли. Мога само да играя лесни танци, които обаче не са толкова вълнуващи.

С огорчение разбрах, че повечето българи не знаят почти никакви фолклорни танци, освен няколко танцувални групи. По света много красиви изкуства и интересни обичаи биват забравени или заменени с глупава музика. Повечето хора я наричат рап.

- Какво още знаете за България?

- Повечето американци вероятно не знаят, че България съществува. Знам нещо за България, но темата е толкова обширна. Нямам представа какво да кажа.

- Как според вас ще изглежда софтуерният свят след 150 години?

- Не мога да видя бъдещето, защото това зависи от вас.

Дали компютрите ще са едно освобождаващо съоръжение или инструмент на потисничеството, зависи от това кой ги контролира.

При свободния софтуер потребителите имат контрол. При собственическия софтуер – разработчикът или собственикът могат да осъществяват контрол над потребителите. Ако искате свобода, премахнете собственическия софтуер от живота си.

Интервю на Явор Колев