Ричард Столман |
Малцина знаят, че Windows XP при всяка заявка за обновяване изпраща информация за програмите, които са инсталирани на компютъра ви. По такъв лукав начин всъщност Майкрософт шпионира целия свят. Майкрософт е най-големият враг на свободата на потребителите, а Apple – най-гадният.
Думите са на Ричард Матю Столман, основателят на движението за свободен софтуер. През 2005 година той бе в България и изнесе лекция в София, в която обясняваше идеите си. Ричард Столман е истински гуру сред програмистите.
Според социолози, икономисти, философи, краят на миналото столетие бележи края на цяла епоха – индустриалната. Вече живеем в информационната. Това налага промяна и преосмисляне както на редица закони, така и на цялостната скала от житейски ценности, защото старите са вече архаични.
Ето пример за архаично законодателство. През Средновековието в Англия е приет закон, който забранява превръщането на металите в злато. Между другото той е все още действащ. И, доколкото ми е известно, досега не е нарушаван.
Но е безсмислен.
С какво се променя животът ни в информационната епоха? Променени са много неща. Само си представете всекидневието без интернет или без мобилния си телефон. Променя се обучението, кариерата, дори пенсионирането.
Пример за обществените нагласи през индустриалната епоха: Възрастна жена среща своя съседка, която разхожда две внучета. „Какви мили момчета. На колко са години?“, пита тя. „Докторът е на седем, а адвокатът – на девет“, отвръща съседката.
През индустриалната епоха човек се образова, след което използва наученото за да вади хляба си. През информационната епоха това съвсем не е така.
Ето един цитат от книгата „Богато дете, умно дете“ от Робърт Кийосаки и Шарън Лехтър:
„През Индустриалната епоха правилото беше да ходиш на училище, да получаваш добри оценки, да си намериш сигурна, добра платена работа и да останеш там до пенсия. А когато се пенсионираш, компанията и правителството ще се грижат за теб до края на дните ти.
През Информационната епоха правилата се промениха. Сега правилото е да учиш, да получаваш добри оценки, да си намериш работа и след това да се преквалифицираш за тази работа. Да намериш нова компания и нова работа и отново да се преквалифицираш и да се молиш и надяваш да заделиш достатъчно пари, които да ти стигнат много след 65-рожден ден, тъй като ще живееш доста по-дълго от тази възраст.”
Но да се върнем на Ричард Столман. Какво проповядва той? Той иска отмяна, или поне преосмисляне на Закона за авторското право. По думите му този закон е изцяло „индустриален“. И въпреки наименованието си, се отнася не толкова до авторите, колкото до издателите. В днешното време на глобализация Законът за авторското право е почти толкова безсмислен, колкото и онзи английски закон, който забранява превръщането на металите в злато. Но поради обратната причина – нарушава се всеки ден, час и минута.
Защото днес има копиране. Според Столман трябва да можем да копираме и разпространяваме свободно информация и това е основно право на всеки човек. Интересни са и неговите разсъждения за копирането. Дали ще можем в близкото бъдеще да копираме материалното? Например ще можем ли да копираме храна? Ако продължим разсъжденията му – а дали ще можем да копираме чувства? Например любов. Или омраза. А Бог? Дали ще можем да копираме Бог? Забравих да спомена, че Столман по образование е физик, но също така е и философ.
Ричард Столман се заравя в историята на авторското право и открива наченките му още в древността, когато владетелят е преотстъпвал дадени права на свой васал – например търговски права, или изключително право върху нещо - монопол. По-късно, с появата на печатната машина, т.е. възможността даден текст да бъден възпроизведен в множество еднакви екземпляри, възниква и идеята за авторското право. Но, както отбелязва Столман, това е „индустриално“ право и е привилегия на издателите, не толкова на самия автор.
Ето какво казва той пред софийската си публика: „Около 1900 година печатната машина е станала много по-ефикасна. Печатните копия на книги са били доста по-евтини и дори бедните хора са спрели да преписват на ръка. Това обаче не е променило фундаменталната природа на авторското право, то е било индустриално ограничение и това е особено важно. То е било индустриално ограничение, защото е ограничавало издателите, а не обикновените читатели. През 19 век никой никога не е опитал да наложи авторски права срещу бедните хора, които са копирали книги на ръка, защото то е разбирано като индустриално ограничение. И това е имало няколко важни последствия. Първо авторските права са били сравнително безболезнени, тъй като са били сравнително лесни за налагане и са били доказуемо полезни за обществеността. Били са сравнително безболезнени, тъй като обществеността не е била ограничена от тях - ако не сте били издател, законът за авторските права не е можел да ви спре от правенето на каквото и да е, така че защо да се оплаквате? Второ, те са били лесни за налагане, тъй като е трябвало да бъдат наложени само срещу тези, които ги публикуват. А е било лесно да се разбере кой е публикувал дадена книга, като се види кой я продава. Не е било нужно да се нахлуе в къщата на всеки, за да се наложи закона за авторското право.“
Днес обаче, когато можем да копираме даден текст с едно кликване на мишката, това престъпление ли е? А ако изпратим копирания текст на приятел, това също ли е престъпление? По силата на сега действащото законодателство – да.
По силата на днешното законодателство сме длъжни да използваме законен софтуер, иначе ставаме престъпници. А кой е законният софтуер? Най-разпространеният в света е софтуерът на Майкрософт. С тази забележка – софтуерът на Майкрософт ни шпионира и освен това е със затворен код. Затвореният код означава, че никой освен разработчика (Майкрософт в случая) не може да види как работи дадена програма, нито може да я променя. За разлика от така наречения „свободен софтуер“, който е с отворен код, може да бъде променян и споделян с целия останал свят.
Ричард Столман е месията на свободния софтуер. Едно уточнение - „свободен софтуер“ не означава непременно „безплатен“, въпреки че на английски free softwarе означава и това. В началото на 80-те години на миналия век Ричард Столман създава „Движението за свободен софуер“. Едно от най-големите му постижения е лицензът GPL. Това е юридически валиден документ, който използва законите за авторските права в обратен ред – с него създателите на софтуера дават свободата на потребителите да променят, модифицират и разпространяват труда им без да нарушават закона. По този начин те създават една огромна система от програмисти последователи, които разработват хиляди софтуерни проекти за Линукс. А Линукс е операционна система с отворен код, която непрекъснато се доусъвършенства и допълва. Всеки потребител може да види как работи, какво прави тази програма, както и да я допълва. Така Ричард Столман разбира свободата.
Тук, разбира се, възниква един фундаментален въпрос, но не за авторското право, а за правата на авторите (това са две различни неща). Например – милиони хора теглят от интернет музика. Споделянето на музика в Мрежата е нещо напълно нормално и трябва да се легализира, а всяко правителство, което забранява това, трябва да се разглежда като престъпно, смята Столман. И продължава: Вие вероятно сте чували пропагандата, че като споделяте музика, ограбвате музикантите. Това не е вярно, смята Столман. Вие вредите на звукозаписните компании. Трябва да се срамувате не когато теглите от интернет музика, а когато купувате компактдискове, защото тогава позволявате на компаниите да трупат печалби и изобщо не подпомагате музикантите.
Основателят на движението за свободен софтуер Ричард Столман даде специално интервю за Haskovo.net. Очаквайте го в близките дни.
Тодор Кръшков