Христо Събев - хасковлията, снимал световните звезди: Не съм папарак

16:18, 07 окт 2010 г.
6,375
58
0
Вече сте гласувал/а!

Куентин Тарантино, Дейвид Карадайн, Дарил Хана, Катрин Деньов, Кърк Дъглас, Франсис Форд Копола, Стивън Сийгал, Пол Макартни, Рики Мартин, Шакира, Шер, Джо Кокър, Бритни Спиърс, Микеле Плачидо, Мая Плисецкая...това са малка част от големите имена в изкуството, които фотографът Христо Събев е запечатал с обектива си. Има автографи от всички звезди, които е снимал.

Всичко започва през 1976 година в Москва, когато като кореспондент на в. Народна младеж" взима интервю с балерината Галина Уланова. Иска нейни снимки, за да илюстрира материала си. Уланова му казва да си купи апарат и да я снима колкото иска...

В бившия Съветски съюз Христо Събев работи по строителни обекти в различни градове. През почивните дни пътува до Москва и снима...

Роден е през 1940 година в хасковското село Николово. Баща му умира, когато е на 5 години. Бедността принуждава майка му да остави по-малката му сестра в дом, а той започва да работи 15-годишен.

Христо Събев, фотограф

- Г-н Събев, откога се занимавате с фотография?

- От 1976 година. Тогава Болшой театър честваше 200 години. Правех интервю с балерината Галина Уланова. Тя е моята кръстница във фотографията. Каза да купя фотоапарат и да я снимам. Нашето приятелство продължи 25 години. Аз съм единственият, когото тя допускаше в дома си. Дори балерините не влизаха в у тях.

Уланова е легендарна балерина, но те караше да се чувстваш равен с нея. Великият французин Морис Дрюон, когато я вижда да танцува в Лондон, казва: "Трябва да се види как танцува Уланова, за да се разбере какво изкуство е балетът." Него също съм го снимал. Мая Плисецкая също. Снимах я на 80-годишния юбилей в Болшой театър.

- Къде снимахте всички тези звезди на киното?

- На Московския кинофестивал. Мой приятел беше режисьорът и актьорът Станислав Ростоцки, който беше председател на журито. Режисьорът Сергей Бондарчук, който направи филма "Война и мир" през 1967 г. (удостоен с награда на Американската киноакадемия "Оскар"), също ми беше приятел. Близък бях и с актьора Вячеслав Тихонов, известен в България с филма "Седемнадесет мига от пролетта". Когато им се обаждах, те ме питаха: "Колко време ще останеш в Москва?" Изхитрявах се и отговарях: "Един ден." Тогава казваха: "Идвай веднага!"

Те се държаха като най-обикновени хора. Не парадираха с известността си. Вячеслав Тихонов беше ходил при Ванга. На връщане към Москва пътувахме в едно купе във влака. Тогава го видях за първи път. Попита ме дали познавам петричката пророчица. Каза ми, че всичко му познала. Дори неща, които не е споделял с никого. Като последната му среща с Юрий Гагарин, за която никой не знаел. По същото време той се развеждаше. Докато говореше, очите му се насълзиха.

Когато се разделихме в Москва, ми остави адреса си и ме покани на гости.

- Разкажете за световноизвестните актьори, които са заставали пред обектива ви?

- Актрисата Катрин Деньов беше председател на журито на кинофестивала в Сочи преди шест години. На прескоференцията за филма "Изток-Запад", който тя снима в България, я попитах как се поддържа. Отговори ми: "С много вода и любов".

Когато отивам на среща с тях, винаги им подарявам по нещо. На Настася Кински подарих розово масло. Седях си, а тя дойде и седна на колене пред мен. Започнахме да си говорим. Дадох й розовото масло и тя започна да ме целува. Руснаците тогава ме питаха: "Какво й направи?".

Актьорът Дейвид Карадайн беше на 10 метра от мен. Беше с неговата приятелка. Вдигнах фотоапарата и той ми намигна. Когато го снимах, той започна да целува приятелката си.

Снимал съм Куентин Тарантино и Дарил Хана, когато представяха филма "Да убиеш Бил". Питах Тарантино защо има толкова кръв. Той: "Според мен камерата е измислена, за да снима целувки и убийства." Дейвид Карадайн се подписва много интересно. Повечето звезди се подписват странно. Някои рисуват себе си. Орнела Мути се подписа със сърце.

Бях на пресконференция на Стивън Сегал. Един журналист го попита: "Вярно ли е, че биете жена си?" Сегал отвръща: "Кой ви каза? След пресконференцията искам да говоря с вас." Правих интервю с Ерос Рамацоти. На въпроса на коя част от женското тяло сте най-голям почитател, той отговори - на дупето. После каза, че това е шега и цени най-много това, се намира в главата на жената.

Снимал съм Джина Лолобриджида. Тя е склуптор и откри голяма изложба в Москва. Дадох й една снимка, която й бях правих преди години, да ми даде автограф. Тя си помисли, че ще искам да й я подаря. Снимал съм София Лорен и Синди Крофорд.

Фотографирах актрисата Ева Мендес на премиерата на филма "Ченгета в резерв" в Москва. Мислех, че е по-възрастна. Беше с актьора Марк Улбърг и режисьора Адам Маккей. Снимахме ги на покрива на хотел Риц на фона на Кремъл. Отначало цялата група, после само Ева Мендес. Позираше като манекенка, много е хубава, с хубави форми. Както казват - има си всичко. Неслучайно е избрана за най-желаната жена в света за 2009 година. Семейството й са кубински емигранти. Отначало решила да стане монахиня. Но искала да получава много пари. Сестра й казала, че монахините не получават много пари. И тогава решила да стане актриса.

- Вие сте разговаряли с много известни актьори и певци. Кой е най-изненадващият отговор, който сте получавали?

- На Галина Уланова. Тя ми каза: "Човек трябва сам да проправя пътя си. Виждали ли сте как тревичката пробива асфалта? Така човек трябва да си търси своя път."

- С какво спечелихте доверието й?

- Питали са ме много пъти. Трябваше да питат нея. Тя не приемаше никого в дома си. Аз я чаках след репетиции и ходехме у тях. Хладилникът й беше пълен с полуфабрикати, само ги топлеше. Стаята й винаги беше пълна с цветя.

- За какво си говорехте?

- Това са много лични разговори. Много хора правеха кариера с нейното име. Пишеха я в различни комисии, караха я да подписва...

- Защо точно вас допускаха толкова близо до себе си?

- Всички руснаци бяха приятели на България. Актьорът Александър Абдулов говореше български. Директорът на Малий театър Юрий Соломин преди спектакъл не пускаше никого в гримьорната си. Забраняваше да го безпокоят преди представление. Но мен пускаше. Имаха специално отношение към България.

Срещах се с Марина Влади и Володя Висоцки. Висоцки имаше концерт "Падналите живеят" в Луганск. Отидох да го видя преди концерта в театъра. Администраторката ме пита къде отивам. Казвам: "При Висоцки." А тя: "Как така, не може". Той обаче й каза да ме пусне. Беше много открит човек. Говорих с първата му жена. Тя ми разказваше как преди да замине в чужбина правел списък с поръчки от приятелите - части за коли, хапчета...После носел всичко поръчано, никого не пропускал. Марина Влади ми сподели, че при пътуванията си до Германия при вида на заредените магазини се изумявал. Казвал: "Всичко това продава ли се?" Не можел да проумее как руснаците са победители, а германците живеят по-добре от тях. Споделяла ми е как се е опитвала да го откаже да се боцка, дори самата тя го правела, но не е успяла. Не можа да го спаси. След като почина правих интервюта с неговите партньори на сцената Борис Мелнитски и Ала Демидова. Хмелнитски каза, че за Висоцки нямало система, никой не знаеше системата, по която играеше. Сподели ми: "Когато играехме, ние се пазехме, защото и на следващия ден имахме представление. А Висоцки играеше като за последно."

- Кои са най-запомнящите ви срещи?

- С Николай Гяуров се срещнахме в Москва на един от последните му концерти. С него беше Мирела Френи. След концерта посланикът даде вечеря в тяхна чест. Разговаряхме до 3.00 часа след полунощ. Гяуров е най-големият българин, който съм срещал. Навсякъде прославяше България. Питах го кога ще го видим в България. Само дето не се разплака. Но останах без отговор. Когато почина в Модена, никой от правителството не отиде. Само оперната певица Христина Ангелакова.

- Снимал сте Симеон Сакскобурготски.

- Когато дойде в посолството в Москва му казах, че българският народ му възлага големи надежди и дано ги оправдае. Той отговори: "Ще се стараем." Снимал съм Путин, Медведев, краля на Швеция Карл Густав заедно със съпругата и дъщеря му - в царската ложа в Болшой театър. Дъщеря му беше дошла с раничка.

- Правил сте интервю с Шакира.

- Любимата й група е Депеш мод. Първият, който е правил интервю с нея, е Габриел Гарсия Маркес. На пресконференцията я попитах дали си спомня за това. Тя: "Не само, че си спомням това интервю, но винаги го нося в сърцето." Габриел Гарсия Маркес е Нобелов лауреат за литература. Имам автограф и от него, много хубаво се подписва. Снимал съм и Хосе Карерас. Той пееше на бенефиса на Христо Стоичков. Каза, че е голям негов приятел, че за него е било чест да пее на юбилея му. Каза ми: "Христо е благороден и помага на сираци."

- Никога ли не сте правили компрометиращи снимки?

- Не. Не бива да се унижава достойството на хората. Винаги съм снимал само когато отсреща имат желание за това. Не обичам да дебна, за да направя снимка. Бях на един виенски бал в Москва. Кувертът беше 1 500 евро. За храната се грижеха 50 готвачи. По това време Бекстрийт бойс имаха концерт в руската столица. Организаторът на концерта беше на бала. Искаше да му направя снимки. Както танцуваше, се изтърси на дансинга. Попита: "Нали не ме снима на пода?". Отговорих му: "Не, направих снимките преди да се подхлъзнеш."

- Кои български актьори сте снимали?

- Снимах Весела Казакова, когато я наградиха за ролята й във филма "Откраднати очи" на фестивала в Москва. Снимал съм Лили Иванова, когато се разхождаше на червения плащад. Каза че има много малко време, но ми позира. Снимах Георги Христов на концерта на Уитни Хюстън в Москва. Беше с една мадама.

Преди това ме беше помолил да го снимам пред спортната зала в Хасково. Трябваха му снимки за някакво участие в Кипър. И Филип Киркоров беше на същия концерт.

- Кога заминахте за бившия Съветски съюз?

- През 1969 година. Преди да тръгна, написах материал за в. "Народна младеж." По това време гръцкият композитор Микис Теодоракис беше в затвора. От редакцията искаха читателите да дадат своя глас за освобождаването му. Написах един текст, излезе на първа страница. Когато отидох да си взема хонарара, ми казаха че мога да пиша за всичко, което ме вълнува. Предложиха ми да им пращам материали от Москва. Така се започна.

Интервю на Христина Котларска