Новият ловен сезон за едър дивеч бе открит на 4 октомври. Сред извадилите пушките бе и Тодор Алексиев от ловната дружинка Идимирли. Хасковлията е авджия от 30 години, от 20 развява знамето на тукашното Ловно-рибарско дружество.

Тодор Алексиев, ловец

- Г-н Алексиев, какво ви дава ловът?

- Ловът е желанието да надвиеш хитростта на дивеча. Ние сме тръгнали с пушки, но не сме убийци. Виждаш красиво животно и въпреки това трябва да вдигнеш оръжието и да гръмнеш. В зората на човечеството хората са се прехранвали с лов и риболов. Вие харесвате чанта и обувки от естествена кажа. Това какво е? Някой трябва да свърши тази работа. Лекарят върши своята, хлебарят-неговата. Когато обядвате, вие не гледате постното ястие.

- Да си ловец е вече белег на благосъстояние.

- Повечето новаци стават ловци, за да се фукат. Те са ловци от снобизъм и ловуват в резервати. Разполагат със солидни капитали, искат да притежава всичко най-добро. Не ловуват като нас, чуждо им е преследването на дивеча, търсенето и надхитряването. Когато отидат на лов, искат дивеч да излезе, да го гръмнат, да се снимат с него с джиесема и да изпратят снимката на приятелите си.

При нас, старите ловци, приятелството е много силно. Ние боравим с оръжия и трябва да си вярваме. Новият ловец не може да приеме нашия тертип. Идват с нашата дружинка на лов. Сядаме да обядваме. Храната ни е обща, пиенето-също. Толкова сме близки, че пием вино от една манерка. Новите обядват на капака на джипа. Делят се от нас, уж са с нас, ама не са. Ние сме по-долу от тях, ама вършим цялата работа. Защото не всеки може да отсреля едър дивеч. Слуката споходжа двама трима.

Ние дебнем дивеча, а онзи върви назад-напред, пали цигара и говори по телефона. Урежда нещо, обяснява и се нерви. Подплашва дивеча, защото животното го надушва преди той да го види. Отначало той се дистанцира от нас, после ние от него. Усещаме, че приказките му са кухи, че няма нужната компетентност за лова.

- Но неговата пушка е по-скъпа от вашата?

- Ние,ловците, имаме такава приказка-всичко зависи от задприкладното устройство. Четири години съм чакал да насрочат изпит за ловци, а той на 50 години решил да става ловец. Бате, къде беше преди 20 години? Сега се става по-лесно ловец. Но не може хобито да ти дойде на 50 години. Само защото парите не са ти проблем и можеш да си купуваш оръжие за 3 000 лева. Какво като го купиш?И скъпото стреля, и евтиното стреля.

- Ловът скъпо хоби ли е?

- Много скъпо. Разходите са много повече от това, което носиш вкъщи. Макар че аз съм се влюбил в оръжието си и друго не искам. Пушката ми е на 30 години.

- Как се поддържа ловното оръжие?

- Когато се върна от лов, разглобявам и почиствам оръжието още преди да съм се изкъпал. Ако е било мъгливо или дъждовно, го разглобявам и оставям да изсъхне и едва след това го почиствам.

Слагам го в касата. Дори да не е гръмнало, оръжието трябва да се почисти. Грижа се за него, защото искам да не ме подведе, изстрелът да е сигурен.

Със сина, който също е ловец, имаме по две пушки. Дотам стигнаха финансите. Средна хубост двуцевна пушка струва между 600 и 800 лева, карабините-към 1 500 лева. Щом държавата е била в соцлагера значи е правила нещо по-евтино и не толкова качествено.

Ние имаме по една стара съветска ловна пушка ИЖ. Оръжията, които сега се произвеждат в Русия, са по-груби и не така изпипани. Като да сравняваш човек, облечен ежедневно и за сватба.

Имам една комбинирана пушка Brno, синът ми притежава малокалибрена.

- А ловните кучета?

- Кучето е 85 процента от лова. То ще ме предупреди, ще ме подготви за дивеча. Ще фиксира птицата преди мен, ще направи стойка и ще гледа натам. Кучето върши черната работа-ще открие отстреляната птица и ще я донесе.

- Разкажете някоя интересна ловна случка.

- Като кандидат-ловец бях приет в дружинката и ходих с тях, за да засвидетелствам тази страст. Бях стигнал до там, че без да съм законен ловец, определях места за пусия, защото не всеки се ориентира добре в гората. И досега имам колеги, които се губят и ходим да ги търсим. Питаме го по телефона:"Къде се намираш?". Той отговаря:" В гората на един хълм." Къде да е?!Когато нямаше джиесеми, стреляха, за да ни насочат.

Тогава бях излезнал заедно с трима възрастни ловци. Казват ми:"Ние имаме по един отстрелян заек, трябва да си удариш и ти." Чувам заека, вдигам оръжието, но усещам, че бяга отдясно на мен. Когато вдигнеш оръжието, винаги усещаш дали изстрела ще бъде сполучлив. Ако не може да влезе в скоростта на дивеча, няма да уцелиш. Вдигам оръжието, гърмя два пъти, но заекът избяга. Почервенях от срам. Показаха се тримата колеги и казват:" От теб ловец няма да стане, не успя да удариш заек на тази гола поляна. Ние ще ти ударим един.Ще ти покажем как се стреля."Но това го казват с бащино чувство, с лек укор, като към непослушно дете. Наредиха се на една линия, аз трябваше да подплаша заека. Животинчето изскача и започва да бяга. Първият ловец вдига пушката и наперено казва:"Виж как става!". Заекът чува свистенето на куршумите и свива ушите. Куршумът не успя да го удари и той продължава да тича към втория ловец, който също не го уцелва. Третият тегли една сочна псувня, кляка на коляно и стреля. Заекът обаче избяга и се скри в гората. Питам ги:"Е, какво стана?!" А те:"Ти да мълчиш, на никого да не казваш!"

Всеки ловец е изтървал дивеч. Не искам да цитирам имена на добри ловци, които са заспивали на столчето, докато причакват дивеча. И изтърват прасето. После ходят да заличават следите на дивеча, за да не им се смеят. Някой пусии ги кръщаваме на името на такива заспали ловеци.

- Кой е най-големият дивеч, които сте отсреляли?

- Нямам глиги или рога от елен. Да дойде големият екземпляр и да го убиеш- това е тото. Ценна е самата ситуация на поражението на дивеча. Няма значение да ли е 60 кг. или 200 кг. Важното е, че си успял да го надхитриш.

- Бил ли сте свидетел на нещастни случай по време на лов?

- В нашата ловна дружинка не е имало. Но в съседна-да.Един ловец бе ранил диво прасе. То лежи, агонизира, но усеща ловеца, който го търси. С последни сили глиганът се надига, скача върху човека и разпаря крака му с бивните си. Ловцът почина от загуба на кръв.

Въпреки че полицията и ловното дружество много държат на инструктаж, миналата година по грешка са простреляни 10 ловци, 2 умряха. Случва се, въпреки че се знае кой къде дебне. Заплеснат се или под влияние на алкохола, или по дивеча, без да прецени, че колегата му е срещу изстрела. Освен това когато застанеш на мястото си, не трябва да има придвиждане.

- Как можем да се справим с бракониерството?

- Оптимист съм, но наистина не знам как. Ловът поголовно намалява, заради бракониерите. Събота и неделя аз излизам законно, от понеделник по петък пердашат нашите хора с джиповете. Ако мен ме хванат, ще ме лишат от лова. Тях обаче ги прикриват.

Сегашните ловци не могат да проумеят едно нещо. Едно време имаше комбиниран лов. Каквото и да излезе - и фазан, и заек, и яребица- можеш да гръмнеш. Но беше разрешено да се гърмят само мъжки фазани. Освен това не стреляхме по малки зайци, следващата година ще им дойде редът. Учудват се, че сме спазвали това. Сега вдигат оръжието и стрелят. Казват:"Кога пак ще го видя?" Изтрелват по дивеча по шест патрона. Ако аз не мога да реша въпроса с два изстрела, съдбата е решила това животно да живее. Вината е в мен. Можеш да го отстреляш в разстояние до 25-30 метра. По-далече можеш само да похабиш, да раниш животното. .

- Вашата любима готварска рецепта за заек?

- Нарязаният заек се изкисва в студена вода за една нощ, като водата се сменя няколко пъти. Месото на дивеча е сухо и трябва да се приготвя с повече мазнина. Слагам заека в херметическата тенджера заедно със 150 гр олио и пакетче масло. Добавям една купа нарязан лук, три стръка риган, дафинов лист, няколко зрънца черен пипер, бахар, сол на вкус и две скилидки чесън. Добавяме една бира и една кафена чашка червено вино. Тенджерата се затваря и ври поне 50 минути.

- Кажете кои лъжат повече-ловците или рибарите?

- Ако съберем накуп всички ловци и рибари, те ще са много по-малко от останалите хора, които лъжат.

Интервю на Христина Котларска