Веселина Андреева Колева e родена през 1973 в Хасково. Завършила е английска паралелка в бившата Руска гимназия. Израснала е в музикално семейство. Баща й Андрей Андреев свири на китара и хармоника в Духовия оркестър, майка й Иванка Андреева е акордеонист.

Нейният брат - Георги Андреев, е главен художествен ръководител на ансамбъл "Филип Кутев". Композитор е на музиката към танцовите спектакли "Два свята" на Нешка Робева и "Легендата" на Лили Игнатова.

Веселина свири заедно със съпруга си Никола Колев в Скандинавия. В Хасково забиват в пиано бар "Лайт".

Веселина Колева, пианистка и певица

- Откога се занимаваш с пеене?

- От тригодишна. Тогава беше първата ми изява като солистка на групата в детската ясла. Пях "Пусть всегда будет солнце" в зала "Дружба". Майка ми с голяма гордост ми каза, че са ме излъчвали по местната радиоточка.

- Ходила ли си на уроци по пеене?

- По пеене-не. Исках да свиря на пиано. Бях шестгодишна, когато си представях, че радиаторът вкъщи е пиано и свирех. Майка ми ме заведе при една учителка. Преподавателката ме сложи пред тънките клавиши, а тя седна пред дебелите. Каза ми: "Свири!". Как да свиря, докато тя удря клавишите до мен? Скръстих ръце зад кръста и троснато казах: "Няма пък!" Това бе едва вторият ми урок. Казах, че няма да свиря. Моите мечти бяха други.

- Какви?

- Представях си, че пианото е само мое и свиря виртуозни неща. А учителката ми дава само две октави. Майка ми явно е чула хленченето ми зад вратата, влезе и каза :"Хайде, Веселинке! Достатъчно!".И с това приключи моето изучаване на пиано, докато не купиха на брат ми. Той вече учеше гъдулка в музикалното училище в Широка лъка, когато откри, че е роден да пише музика. Искаше да стане композитор и родителите ми му взеха пиано. Но той не беше постоянно у дома и аз стъпка по стъпка започнах да окупирам пианото. Бях 16-годишна. Започнах да се уча сама, нота по нота. Измислих си мой метод за четене на ноти и с много постоянство постигнах завидни умения за един самоук. Щом съм била на ниво да свиря Бах, то си представете за какво увлечение става въпрос. Брат ми беше изумен как бях започнала да свиря. А и друго - винаги съм се чудела как незрящите като Стиви Уондър или Рей Чарлз успяват така да свирят. И аз реших да се пробвам, без да гледам ръцете си. Учех всичко наизуст. Гледах тавана и свирех. Пианото беше голямата ми любов, както и английския език.

- Какво кандидатства, след като завърши Руската гимназия?

- Кандидатствах английска филология през 1990 година. Беше смутно време, когато не се знаеше Христо Ботев комунист ли е, или не. Останахме в безтегловност, когато падна Берлинската стена. Бяхме много объркани. Елка Константинова ни скъса всички на изпита. После записах агробизнес в Хасково, да не повярваш. Отивам на лекции - нищо не разбирам. Но в залата имаше пиано. Чаках да свършат лекциите и започвахме да пеем. По същото време един приятел ме запозна с Ники, с когото след седем срещи се оженихме.

- Защо заминахте за чужбина?

- Защото дойде един друг стил в музиката, от който,може би сме искали да избягаме. А и корабите си бяха наша мечта. Друг свят, парите са добри. Събрахме групата и отидохме на прослушване в София през 1996 година. За първи път на прослушване се яви група със свеж вид, без бради и коси. Бях единствената певица с червена рокля и прибрана коса. Бяхме много весели и млади. Отидохме в чужбина и оттогава не сме работили в България. Започнахме да свирим отново тук едва миналата година. Случвало се е един два пъти след турне с групата да свирим тук-там, но не продължихме.

- Защо?

- Времената бяха много тежки, животът - скъп и стана трудно да се плаща на пет човека. Хората започнаха да искат повече поп-фолк. И ходехме само на турнета в чужбина. Там дишам. Там няма чалга. А и хората са малко по-други.

- Какви са хората?

- Кротки, възпитани и имат музикална култура. Уважават труда на другия. За тях музикантът е нещо свещено. За тях това е артист. Човек, роден с талант. Манталитетът там е различен.

Някои ще ме обвинят в липса на патриотизъм. Не. Моят патриотизъм се изразява в една тиха любов към вкусовете от детството, към игрите на ръбче, към филиите с лютеница... Безумно обичам българския фолклор.

- Коя музика те зарежда?

- Обичам симфонична музика.И филмова. Джон Уйлямс е един от любимците ми. И, разбира се, музиката на брат ми. Винаги твърдя, че за мен има три абсолютно перфектни неща в живота ми - синът ми, кучето ми и музиката на брат ми. Какво означава абсолютно перфектни ли? Означава, че и трите неща нямат нужда от прибавяне на нещо или отнемане на нещо.Те са просто перфектни!

- Коя публика харесваш най-много?

- Германската, ако говорим за танци. Те са на дансинга още с първата песен, каквато и да е тя. Всяка публика навън е страхотна, няма нищо общо с българската. Съжалявам, че трябва да го кажа.

- Защо?

- Българинът е по-шумен.Той има повече изисквания, по-критичен е. Обича музиката да е поднесена по-смело и дори агресивно. Затова и поп-фолкът успя. Дори и сватбарската музика, за която някои твърдят, че е фолклор, е малко агресивна.

- Но защо тази музика имаше най-много почитатели последните години?

- Според моя съпруг отговорът е такъв: съчетанието "клонирана визия плюс качествен звук".

- Можеш ли да определиш темперамента на човек според музиката, която обича да слуша?

- За темперамент не мога да определя. Но за естетически вкус - да. Кажи ми каква музика слушаш и ще ти кажа какъв си.

Мен ме обидиха веднъж, когато изпълнявахме АББА в бара в Хасково. Попитаха ме как мога да свиря такива бабешки песни. Обиди ме начинът, по който се прекрачва линията изпълнител-слушател. За такъв тип хора няма такава линия, явно. Но аз отново с търпение започвам да се оправдавам и да казвам: "Закъде без АББА? Те нямат време, нямат рамка, те са вечни."

В чужбина харесват леки, свежи песни. Това пак е до манталитет и географско положение. Българинът е смачкан, депресиран, дори малко мазохист. Кой може да търпи толкова?! Това е голяма тъга. Българинът е голям тъжен човек. Иска да е модерен, но не знае от кое да вземе.

- Имала ли си предложение от музикална компания "Пайнер".

- Навремето още,като прохождаше. Но това за мен е несериозно.

- Много добри певици пеят чалга. Като Десилава например.

- Десислава е много добра певица. Какво ще пееш, е въпрос на личен избор. Това е нейният.

- Защо обичаш най-много Норвегия?

- Норвегия е най-красивата страна за мен. Все едно е взета от друга планета и е сложена там. Тя има собствена мелодия. Влизаш във фиордите и си обгърнат от неземно спокойствие. Всички пасажери излизат на палубата и онемяват от гледката. Никой не говори, чуваш само звука на комина. Невероятна кротост лъха от тези хора.

- Защо кучетата са ти болна тема?

- Не може един народ да не обича кучета. А българинът не обича. Тези, които нямат, са много повече от тези, които имат. И са много негативни. Манипулирани от медиите, че непрекъснато някой е нападнат от куче.

- Има много такива случаи.

- Случва се, защото не може да отглеждаш забранена порода и да забравиш вратата на двора си отворена. Трябва да има закон. Да се забранят породи като ротвайлер, доберман, питбул. Това са бойни кучета. В чужбина не можеш да видиш такива породи сред хората. В Белгия разхождат по пет кучета на каишка - пекинези, лабрадори, голдън ретрийвъри - можеш да му вземеш кокала от устата и нищо няма да ти направи. И хората го знаят. А у нас няма просвета за кучета и породи. Би трябвало по училищата да залегнат такива програми. Защото е важно децата да знаят за добрия приятел кучето. В България ме виждат с моя лабрадор Аделла фон Комфорт. Много съм търпелива и непрекъснато обяснявам, че това е порода, която се използва при спасителни акции, водач на незрящи хора, препоръчват ги за деца аутисти. Казват, че лабрадорите са ангелите сред кучетата, както децата са ангелите сред хората. Разхождам я, тя върви с аристократичния си вид и краси целия тротоар. Но се започва: "Стига с тези кучета, забраниха ги и пак ги разхождат." Ето това ме огорчава много. И ми се ще някак си да съм далеч оттук, но и тук да съм в същото време. Това е моята объркана адаптация в България. Имали сме безброй шансове да останем някъде там, навън...Вече 14 години.. И пак - отиваме и се връщаме...

Интервю на Христина Котларска

Веселина Колева със съпруга си Никола и кучето им