Съвета за електронни медии принуди 8 млн българи да бъдат българи срещу заплащане. Само срещу пари, всеки можеше да подкрепя националния отбор по футбол в мача с родината на футбола Англия. В самата Мека на футбола-стадион Уембли. От създаването на великата игра, та чак до днес се е считало за изключителна чест от всеки национален отбор да играе на Уембли било то и в приятелски мач. Сега става въпрос за европейска квалификация. От навлизането на футбола в България се счита, че това е едно от най-мощните средства българите у нас и по света да се чувстват едно цяло, обединени в една общност. Уви, оказа се че и за това право трябва да се плаща.
До абсурдната ситуация се стигна след като любимото дете на държавата/и на СЕМ в частност/ Българска национална телевизия, не можа да извади пари и да закупи всички права на мачовете на националния отбор по футбол. Нещо, което бе длъжна по закон
Правомощия на Съвета за електронни медии
Чл. 32. (3) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:
1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия.
Още от март тази година, мачовете на националния отбор са залегнали сред важните събития с обществено значение. Но БНТ успява да купи само домакинските мачове. За гостуванията/те са точно толкова, колкото и домакинствата/ няма пари.
Разбира се телевизията трябва да има пари, при това много, за плащане на идиотски предавания а ла Митко Цонев. За издържането на стотици хрантутници в БНТ. За справка, в националната телевизия работят повече хора отколкото в двете най-големи частни телевицзии в родния ефир, взети заедно. В бюджета на БНТ винаги има пари за командировките на топ коментатора Петър Василев, за преки отразявания с директни включвания от първенства по лека атлетика, плувни спортове, баскетбол и редица други доста по анонимни състезания. Няма лошо в отразяване на някакъв спорт, но футбола особено в България, има аудитория в пъти по-голяма отколкото останалите спортове взети заедно. И това не е само български феномен. Две латиноамерикански държави Хондурас и Салвадор например водиха война след футболен мач в средата на миналия век. А на последния монидал бе мобилизирана повече полиция да охранява обществения ред отколкото имаше в ЮАР по време на борбата на Нелсън Мандела срещу апартейда.
И този феномен бе поставен в пълно затъмнение. Националният отбор, който бе истински извор на гордост в онова лудо американсдко лято през 1994-та година, бе сведен до бележка под линия в програмната схема на БНТ. С разрешението на СЕМ. Затова пък от регулаторния орган позволиха на Булсатком да закупи изключителните права за излъчването на мачовете на национала като гости и представянето на Левски и ЦСКА в Евротурнирите. На пръв поглед няма лошо- капитализъм, който предложи по-високата оферта, той придобива правата. Но припомняме на СЕМ собствения му закон
„ да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия.”
Тоест тези събития трябва да са отразени по безплатна телевизия, ако и да са купени от частници. Както това става в Англия и Германия например където платените Скай Спортс и Скай си предоставят картината на кабелните оператори и обществените телевизии.
Само че тук Булсатком не предоставя. Нито даже и продава. Когато има такива преговори, финансовите условия са непосилни, направо казани невъзможни. Което на практика превръща цифровия оператор в монополист. Но в България и затова има закон
Забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение
Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите
В България има много закони, проблемът е, че тези за които са писани не ги спазват.
Булсатком има 1 млн абонати според техните разчети. Те могат да се чувстват българи, докато подкрепят лъвовете пред телевизионните екрани. Останалите 7 милиона не могат. Докато не станат абонати и не плащат, само и единствено на Булсатком.
В България има и много поговорки , които настигат точно тези за които са написани. „Не е луд тоя дето яде зелника, а тоя дето му го дава”. Това че въпросният оператор действа и се държи като капиталист не е престъпление в капиталистическа държава. Престъпление е когато държавата му позволява да нарушава обществения интерес и норми. Защото ние си плащаме с данъците държавата да прави точно това. Иначе за какво ни е държавата? И за какво ни е СЕМ? Футболните запалянковци биха добавили-за какво ни е БНТ. Всеки в България разбира от футбол.
Преди 2 хиляди години в най-жестокото робовладелско общество, римското, е бил формулиран един принцип. Той е трябвало да държи в покорство милионите роби и в кроткост милионите бедняци. „Хляб и зрелища”. Принципът работил 1000 години. В едно демократично общество, за каквото претендира да е нашето, хлябът непрекъснато поскъпва и става непосилен за доста хора. Сега ни отнеха и зрелището. И като нищо можем да изтърпим 1000 години. Така че , кои са робите?
Г.Христов
