Ваня Апостолова обикаля света на автостоп. Последната по-сериозна обиколка на 25-годишната авантюристка от Хасково бе през май, когато тя пътува до Финландия, Норвегия и Дания.

Преди това Ваня прекоси на автостоп 35 държави за 10 месеца. За това време преброди 50 000 километра. Голямата й мечта е да обиколи Африка.

Първото интервю, което Ваня Апостолова даде на Haskovo.net преди няколко месеца, може да прочетете в Още по темата.

Ваня Апостолова-Тери, пътeшественик

- Ваня, колко километра навъртя на автостоп при последното ти пътуването до Финландия, Норвегия и Швеция?

- Изминах над 8 000 км на автостоп. Там природата е много красива, има страхотни гори. Разстоянията са големи и пътувах през нощта. Нямах проблем със стопа -качваха ме и камиони, и коли. Скандинавските страни са перфектни за къмпинг. През деня температурата е над 20 градуса, през нощта пада до 8. Стигнах до Лапландия.

Пътувах две седмици. В Европа не ме свърта за по-дълго.

- При кого отсядаше?

- Оставах при българи, исках да видя как живеят. Отседнах и при бившата ми учителка по пиано. Тя живее в град Пори във Финландия от 20 години. Преподава на малки деца, съпругът й е хорист. Много са готини, гледаха ме като писано яйце.

Бях и при една друга българка в един шведски град. Тя ме гледала в "Шоуто на Иван и Андрей". Разбрала, че гостувам на местни хора и решила да ме покани. Тя подпомага инвалиди, съпругът й също е с увреждания. Имат три деца. Живеят в огромна старинна къща край езеро. Бях два дни у тях и прекарах страхотно. Тя е от българите, които са запазили духа си. Има много хора, които се деформират в чужбина. Стават надменни, когато започнат да получават повече пари. Като индийците - като напуснат Индия, стават келеши. Виждала съм индийци извън Индия, живеят само за да си купят нещо. Защото в родината си това са го подтискали, били са бедни. Когато отидат в чужбина и започнат да печелят, купуват кола, мислят само за работата и парите - обезумяват. Всеки реагира по различен начин на промяната.

- Какви хора са шведите?

- Шведите са много възпитани и учтиви. Няма да срещнеш човек, които псува по телефона или шофира лошо. Шведите, норвежците и финландците са най-внимателните шофьори на света. Ако има един камион на пътя, отзад ще видиш 50 автомобила - никой няма го да изпревари.

- Защо?

- Защото са внимателни. Никой не бърза, никой не се дразни, че има някой пред него. Никой не иска да прецака другарчето. Те са супер спокойни, пълен релакс. Имат няколко месеца светлина в годината, през останалото време е пълен мрак.

- Затова ли са сред държавите с най-висок процент самоубийства?

- Бях там през лятото, не знам през зимата колко са спокойни. Една жена от Тромсо, най-северния край на Норвегия, ме качи на стоп. Беше много приятна - пътуваше с детето и кучето си повече от 2 000 километра. Разказваше ми, че през зимните дни е светло само 2 - 3 часа . И че се чувства много добре, когато е тъмно.

Тя ми каза, през зимата всеки ще вземе стопаджия. Температурите падат до минус 40 градуса. Тогава хората, които живеят на островите, си правят ремонтите. Океанът замръзва и камионите стигат до тях по ледени магистрали, имат шипове по гумите.

Много е висок стандартът на хората, имат си всичко, но градовете са много семпли. Нямат нищо общо с кичозните градове в Германия или Италия. Къщите им са скромни - от дърво, много добре изолирани отвътре с вата. Във всяка къща във Финландия има сауна. Казват, че финландецът първо строи сауната, после къщата.

- Толкова ли са хубави шведките, колкото се говори?

- Хубави са. Скандинавците са високи, а финландците са много едри, рижави или руси. Много приличат на викинги.

Норвегия е много скъпа в сравнение с Швеция. Хората от граничните градчета пазаруват от супермаркетите в Швеция. Дори алкохол си купуват оттам. Стопирах един камион и той ме качи на ферибот. После се опитах да стопирам един кораб. Отидох в залата за информация и попитах дали няма да ме вземе някой ферибот, а пък аз ще работя на борда. Отговориха ми, че това било против политиката на компанията, защото нямам осигуровки.

- Скъп ли е билетът?

- Никога не питам за цена. Пътувам на стоп. Да плащам, означава да обезсмисля идеята за пътуването. Никога не съм ползвала обществен транспорт.

- Колко километра си изминала на стоп?

- През целия ми живот?! Не мога да кажа. Това са 10 години интензивен автостоп. Само от Хасково до София са около 100 000 километра за цялото това време. Когато учех в Нов български университет, пътувах дотам и обратно всяка седмица. Учех фотография, но прекъснах. Това е най-доброто решение в живота ми. Какво ще правя с живота си? Ще пътувам. Кандидатствах за един проект в Южна Корея за участие в екологична конференция. Ако ме одобрят, ще пътувам дотам на стоп - през Сибир, през Монголия. Ще ми отнеме два три месеца. Ако не стане, може да замина за Португалия, Испания и Африка. Или за Южна Америка.

- Какво се случва, ако не намериш хора, при които да отседнеш? Къде и как се храниш?

- Ако няма при кого да остана, спя в палатка. Пътуването до Финландия е второто ми пътуване в живота, за което не похарчих нито лев. Първото беше до Франция. Върнах си половината храна, която носех. Бях си взела вафли, солети, сухи леки храни. И не само това - върнах се с 12 евро повече.

- Заработи ли ги?

- Не, така се случи. Един турчин ме взе от изхода на Стокхолм и ме закара до летището. Той трябваше да лети до Истанбул. Имал 120 шведски крони. Каза: "Не ми трябват, вземи ги. Знам как е в България." 120 крони са 12 евро и с тях се прибрах.

- Нищо ли не си купуваш, докато пътуваш?

- Нищо. Всичко из Европа е "Произведено в Китай". Но си нося камъни от всяко място, където съм била.

- Когато те качваха на стоп във Финландия и ти им казваше, че си от България, как реагираха?

- На стоп спират много интелигентни хора и знаят много за България. Много въпроси задават. Имаше един, който ми се жалваше, че в Швеция имало много разводи. Пита дали в България е същото. Човекът беше разведен с две деца. Казваше, че дъщеря му не иска да го вижда, а синът му не се обажда. Изглеждаше много добър човек, но жена му била гадна и той трябвало да я напусне.

-От какво друго се оплакват?

-От високите данъци. Във Финландия те са 1/3 от заплатата. В Норвегия е най-скъпо. Взимат хубави заплати, но ходят в Швеция да пазаруват, което ме навежда на мисълта, че ако могат да минат по-евтино, минават.

- Най-забавната ситуация в това пътуване?

- Взе ме един камион в Швеция, шофьорът не знаеше английски език. Те трябва да спират на определени интервали и да почиват. Казвах му да ме остави преди бензиностанция. Беше тъмно, а трябваше да продължа да стопирам. Той не ме разбра и спря на една отбивка на пътя, имаше само две тоалетни. Беше 01.00 часа, аз бях на магистралата, колите хвърчаха покрай мен. Нито могат да те видят, а и да те видят няма как да спрат. Плисна дъжд, половин час седях, станах вир вода. Накрая се скрих в тоалетната. Вътре сухо и топло. Заключих се, постелих си шалтето и заспах. Събудих се в 06.00 часа. Казах си, че това е единственото място, където не бях спала. Под мостове, до железопътни линии - да, но в тоалетна не. Това ми беше премиерата. Малко миришеше, но поне беше чисто. Хигиената там е на много високо ново. Имаш усещането, че точно преди да влезеш, някой е чистил.

Полицията във Финландия е много отзивчива. Стопирах на магистралата повече от час. Дойдоха полицаите и ми казаха, че там автостопът не е разрешен. Качиха ме и ме закараха до първата бензиностанция. Навсякъде полицаите са ми помагали, дори в Англия, където по принцип са много груби. Качват те и те карат на най-хубавото място, за да можеш да стопираш. Само в Италия не е така, там полицаите те изритват като мръсно куче от бензиностанцията. Не можеш да стоиш там, ако нямаш кола.

- Гостува в шоуто на Иван и Андрей.

- Не бях чувала за това шоу. Аз не съм гледала телевизия от 6 години. Нищо интересно не мога да науча от нея, само глупости. Промиват ти мозъка, само лъжи. Например за Индия - убийства, кръвопролития, изнасилвания - пълни глупости.

- Но все пак гостува на шоуто.

- Приех, защото родителите ми ме убедиха. На мен не ми е нужно да се показвам по телевизията. Това не ме интересува. Единственото нещо, което искам, е да направя документален филм за Африка.

Искам да покажа начина на живот, културата. Търся спонсори за пътуването ми до Африка на стоп. В момента всички представят този континет като много размирен, искам да опровергая това.

Сигурна съм, че не е вярно. Искам да живея с местните и да правя това, което правят те.

- Колко пари ти трябват?

- Нужни са ми средства за визи и снимачна техника. Но е трудно да разбереш конкретната цена на визата. Казвали са ми, че ако визата струва 15 долара, трябва да платиш и рушвет, иначе не те пускат. Имаш представа за цената на визата, но нямаш идея колко ще ти поискат за рушвет.

- За колко време ще обикалиш Африка?

- Чудя се дали да я обиколя наведнъж или на няколко пъти, защото е огромна. Не искам за оставям за дълго кучето си. Имам на кого да го оставя, но ми е мъчно за него.

Интервю на Христина Котларска

Още интересни истории и любопитни снимки от пътуванията на Ваня Апостолова ще намерите на сайта й.

Ваня-Тери от Хасково лови крокодили в Австралия, оживява при атентат в Момбай