Елена Арнаудова е родена в Хасково, но от 9 години живее във Франция. Учи в Университета по архитектура в Тулуза. Завършила е френска паралелка в тукашната Езиковата гимназия. След това кандидатства архитектура в София, но не я приемат. Една година учи Китаистика в Софийския университет. След това я приемат във Висшето училище по архитектура в Тулуза, там 2 години работи в архитектурно студио. От началото на 2010 година живее в Париж, където отново разработва проекти. Предстои й дипломна работа.

Елена Арнаудова, студентка по архитектура във Франция

- Работиш в архитектурно студио в Париж. Каква е разликата между архитектурните планове и строителството във Франция и в България?

- Във Франция всичко е регламентирано. Предаваш проекта си в кметството, а то не ти разрешава всичко. Ако сградата ще се строи в район с ниски къщи и тя трябва да е ниска. Казват в какъв цвят трябва да е боядисана фасадата. За да бъде в хармония с останалите сгради наоколо. Не може едната да е зелена, другата-червена, третата-синя. В Тулуна например всички къщичките са с червени или розови керемиди и с двускатен покрив. От кметството ти казват ще бъде в розово, ти можеш да избираш между 10 нюанса. Имат защитен район в центъра на града със стари къщи. Ако искаш да сториш там, сградата трябва да се доближава максимално до архитектурата на тези стари къщи.

- Как преценяш строителството в Хасково?

- Всичко се прави на когото, както му дойде на ум. Нека да се вихри въображението, но то не е и въображение. Не виждам сграда, която да има замисъл дори сама за себе си. Отгоре на всичко не се връзват архитектурно с тези наоколо. Изумявам се,когато се прибера в Хасково. Изникнали някакви огромни сгради в безумни тонове-виолетови и сини. Когато ги гледам, не знам как ще издържат и как ще остареят. Не съм сигурна, че мазилките ще издържат две три години.

Имам една приятелка, която живее в София. Купи си апартамент в кв. Овча купел и ми изпрати плана, за да проектирам кухнята. Отидох да видя апартамента. Планът нямаше нищо общо с апартамента. Имаше колони по средата на стаята, които в плана липсваха. Това не може да се случи във Франция, защото този, които ги е построил ще отнесе бомбастична глоба. Там може да има максимум 5 см. разлика със скицата. В нейния апартамент разликата беше 40 см.

В България си купуваш еди-колко си квадрати по скица, а се оказва, че взимаш с 10-15 кв.м по-малко.

- Какви сгради проектирахте в студиото в Тулуза?

- Бях асистент на архитекта. Той се хвана с проекта на един огромен хотел. С офиси, разположени на 2 000 кв.м, с ресторант и спортна зала. Цялата му площ беше над 5 000 кв. м. Работихме върху проекта две години. Но от кметството ни отказаха, защото нямало достатъчен брой декоративни червени тухлички върху фасадата. Преправихме проекта и пак го подадохме. Проектите се разглеждат от административни служители, не от архитекти. Трудно е да им обясниш, че едно нещо не може да стане. Те обаче настояват. Как да им обясниш, че на голяма площ няма как да строиш малка сграда, защото за инвеститора това не е рентабилно.

Издаването на разрешителното много се забави, а кризата настъпи. Инвеститорите се отказаха.

Във Франция проектът не се плаща отначало. Една част от парите се превеждат, когато започне строителството, другата- при завършването на строежа. Не получихме нищо за тези две години работа, а много от дребните поръчки отказвахме, заради този хотел. Архитектът във Франция е много набутан, защото в много случай работи без пари. Кризата дойде, строителството замря. Напуснах студиото и заминах за Париж.

- Какви са амбициите ти?

- Известно време искам да работя за други хора. После ще се насоча към развитие на архитектурните паметници. Може би някой ден ще се върна и работя в България, защото тук има крещяща нужда да се опазят архитектурното наследство.

- Лесно ли свикна с манталитета на французите?

- Те са готини, но все още ми е трудно да свикна с тяхната любезност. Винаги те поздравяват, интересуват се как си. Но това не е гаранция, че те харесват. Може и да не те понасят. Ние сме свикнали, когато се срещнем, да си стискаме ръцете. Те се целуват. Ако не ги целунеш, за тях си студен.

- Какво знаят за България?

- Почти нищо. По време на войната в Афганистан една моя състудентка ме попита:"Сигурно много те притеснява, че има война в Афганистан. Нали сте съседни държави." Повечето си мислят, че сме до Полша и непрекъснато ни вали сняг. Питали са ме дори дали имаме асфалт. Те имат мъглява представа за всички страни в Източна Европа.

- Как са заведенията в Париж?

- На глава от населението там се падат много по-малко заведения, отколкото в България. Ние имаме навика да седим на кафе поне час. Там кафето се пие на две глътки и се става. Клубовете затварят в 02.00 часа. Дискотеките са много малко. Фейсконтролът там е сериозен. Не може да влезеш с маратонки. За момчетата е много трудно. Ако компанията е само от момчета, няма да я пуснат. За охраната това означава, че те ще се напият, ще закачат момичетата и ще създават проблеми. Но дамските компании влизат без проблем.

Но трудно можеш да припариш в дискотека в Париж. Още на входа ще те изръсят 100 евро. Не мога да си представя какво е вътре. Не съм ходила. Тези дикотеки се посещават от руски милионери и петролни шейхове. В по-нормални заведения за бира ще платиш 6 евро.

- Как се обличат хората в столицата на модата - Париж?

- На повечето хора им личи, че са се се обличали с часове. Но можеш да срещнеш и облечени с пижами.

- Влизала ли си в скъпарски бутици?

- Не. Пред тях седят поне пет портиера. Но съм виждала отвън, как клиентът стои на канапето и му носят дрехите на ръце. Пред някои баровци се изнасят цели ревюта.

-Събираш ли се с българи?

-Рядко,защото избягвам големи групи от имигранти. Те живеят в затворена среда и не се интересуват от това, което се случва около тях. Има българи, които от десет години живеят там и не знаят дори как е "Добър ден!" на френски език.

- Французите са издигнали храненето и пиенето на вино в култ. Разкажи ни за това?

- Те започват с ордьовър, после идва основно ястие, след това, незнайно защо, сервират салата с френско сирене и накрая идва десерта. За всяко ястие-различно вино. Във Франция обедната почивка е между час и половина и два.

- Сравнението между България и Франция в чия полза е?

- В България са родителите и близките ми, а това е много важно за мен. Но предимствата са до тук. Хората там имат активна гражданска позиция.Протестират за всичко. Преди години там имаше страшни жеги и много пенсионери с болно сърце починаха. Хората тогава излезнаха да протестират срещу Здравното министерство, сякаш то е виновно за жегите.

Във Франция е много спокойно. В България ежедневно трябва да се бориш за всяко нещо. Там няма напрежение и това им личи. В България хората много по-бързо остаряват. Виждам разликата между родителите на моя приятел, който е французин, и моите родители. А са на една възраст.

Интервю на Христина Котларска