Какво вълнува на прага на истинския живот едно момче, пораснало в дом. С какво чувство поглежда назад и как си представя бъдещето. Това попитахме Георги Матеев, възпитаник на дом "Асен Златаров" в Хасково. Тази година той завърши специалност фризьорство и козметика в Професионалната гимназия по лека промишленост. Той е единственият възпитаник на дома, който е приет студент. Ще учи декоративно градинарство в Аграрния университет в Пловдив.

Георги Матеев,студент

- Как се чувстваш като студент?

- И добре, и зле. Чувствам се добре, защото постигнах това, което исках.

- Но ти си искал да учиш физиотерапия и рехабилитация.

- Така е. Но има време. Искам да бъда масажист. Ще работя и ще мога да си платя за курсовете.

- Защо не продължи с фризьорството?

- Защото в България не можеш да пробиеш с фризьорство.

- Притеснява ли те нещо?

- Да. Отивам в друг град, не познавам никого.

- От кога си в дом?

- Откакто се помня.

- Познаваш ли родителите си?

- Да. Те са от Димитровград.

- Чувстваш ли се различен?

- Не. Няма значение къде си израснал-дали в семейство или в дом. Аз съм себе си. Не се чувствам различен.

- Как те приемаха в училище?

- Нормално. Не вярваха, че съм от дома. За тях всички, оставени в дом, са крадци и цигани. Деца, оставени на произвола на съдбата.

- Кой ти е помагал?

- Бившата директорка на дома Жулиета Латева. Благодарение на нея съм това, което съм. Като малък бях непослушен и лигльо. Тя помагаше на всички деца. Беше като в нормалните семейства, ако не учиш, те лишават от нещо.

- Какво си работил?

- Бил съм хамалин. Две години работих в една дърводелска работилница до Сточна гара. Доста неща научих. Работил съм и във фирма за почистване, много добре се справях. Даже ме кефеше.

- Просил ли си?

- Не, но съм крал.

- Какво си крадял?

- Няма значение. Събирах се с лекета. Като много малък свивах вафли от магазина. Но животът е прекрасен, въпреки всички трудности.

- Питал ли си се защо точно на теб се е случи да израснеш в дом?

- Не. Така е писано, така е станало.

- Виждаш ли често родителите си?

- Не. Казал съм си, че ще направя това, което те не можаха. Ще имам образование и ще успея в живота.

- С какво се занимават те?

- С нищо.

- Упреквал ли ги,че са те оставили в дом?

- Какъв е смисълът да ги упреквам или съдя?! Не съм единственото дете,оставено в дом.

- Имаш ли братя и сестри?

- Имам три сестри и двама братя. Единия не го познавам и искам да го намеря. Военен е. Баща ми е имал много жени. Той е проклетник, аз не съм такъв. Животът е страшен, но не трябва да го показваш. Трябва да показваш хубавото.

-От какво те е страх?

- От това, което ме чака.

- Имало ли е възможност да бъдеш осиновен?

- Два пъти, но нямах декларация от родителите ми. Искаше да ме осинови един Банко, готвач от Македония. Бях в шести клас. Отидохме на почивка от дома в Минерални бани. Там се запознахме. Той имаше съпруга и син. Много го харесах. След това няколко пъти идваше в дома, за да ме вземе, но не се получи.Баба Гела от Хасково също искаше да ме вземе при нея. Беше готвачка в миньорската база в Минерални бани. Тя имаше внук.

-Защо родителите ти не подписаха декларация за осиновяване?

-Може би, защото смятат, че ще им потрябвам някога.

-Съжаляваш ли, че не си бил осиновен?

-Не. Така е трябвало. Съжалявам за своите грешки.

-Какви грешки?

-Всеки прави, някои не се поправят.

-Държали ли са лошо с теб в дома?

- Не. Ако се е случвало, било е, защото аз съм сгрешил.

-Имаш ли гадже?

-Имах, но вече нямам. Ходех с момиче от дома. Но не ми трябва женска. Много са опасни и проклети.

- В какво вярваш?

- В себе си.

- А в хората?

- Не. Нямам доверие на никого.

-Как си представяш твоето семейство?

- Искам близнаци. И да работя усилено, за да мога да ги гледам.

- Би ли осиновил дете от дом?

- Ако не мога да създам семейство, ще осиновя. Но иначе едва ли.

- Лесна жертва на наркотици и проституция ли стават децата от домовете?

- Не. Дете, което е видяло самотата и тъгата, това, че държавата го е гледала, се справя по-добре с живота, отколкото, дете, когато непрекъснато разчита на мама и тати.

-Чувстваш ли се самотен?

- Понякога.

- Плачеш ли?

- Да, тайно. Много обичам да бягам по Кенана. Тичам, когато искам да избягам от трудностите и проблемите. Но не се получава.

- Казвал ли си: "Обичам те!"

- Не, но съм го показвал.

Интервю на Христина Котларска