Доц. Панов:" В търсене на българските корени"

13:49, 12 авг 2010 г.
6,561
58
0
Вече сте гласувал/а!

Доцент Панов пред кулите на мълчанието

Доц. д-р Иво Панов е роден през 1958 г в София. Висшето си образование започва през 1978 година в Кабулския държавен университет в Афганистан, специалност "Персийска филология", където учи до 1980 година. Между 1980 и 1984 година продължава висшето си образование в Азербайджанския държавен университет, във факултета по Изтокознание, специалност "Източни езици и култури".

От 1985г. е хоноруван асистент по персийски език в СУ "Св. Климент Охридски". От 1990г. е редовен асистент по “Персийска литература и култура” в същия университет. През 2001 година е доктор, четири години по-късно става доцент. Ръководител е на специалност Иранистика в СУ от създаването й през 1993 г. до днес. От 2007 г. е ръководител е на катедра "Класически Изток".

Той е участник в Първата (август – септември 2008 г.) и във Втората (юни-юли 2010) национални интердисциплинарни пилотни научни експедиции "Българи-прародина", проведени под патронажа на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и на Българската академия на науките. Има над 40 публикации.

Доц. Иво Панов, ръководител на катедра "Класически Изток" в СУ"Климент Охридски"

- Доц. Панов, трябва ли да се пренапише българската история?

- Пренаписване е силно казано, но един сериозен поглед, по-назад в историята, е наложителен. Най-малкото поради обстоятелството, че българите са били сериозен фактор в етносните взаимоотношения много преди една част от тях да дойдат в днешните ни земи и да положат началото на нашата държавност. А под "сериозен поглед" имам предвид съвкупността от заключения на наши утвърдени учени, специалисти в различни области на познанието като митология, древна история, антропология, етнология, етнография, археология, езикознание, литературознание, картография, приложно изкуство и занаяти, архитектура, медицина, музика, военно дело и др. Eдва след обобщаване на техните мнения бихме могли да изразим категорично становище относно произхода, земите и историческата съдба на древните българи преди 681 година. Иначе е разбираем интересът на журналистическата общност към сензационни открития и гръмки заглавия от рода на: "Дошли сме от покрива на света...", "Иранците са като по-мургави българи...", но уверявам ви, подобни "фойерверки", на които обществеността ни стана свидетел напоследък, са плод единствено на недопускащия отстъпление новинарски ентусиазъм, а не на финализирани наши съждения. Защото водещото, все пак, при нас е научният подход към разработваната проблематика, а той задължително е съпътстван от скептицизма. Съмнението, колебанието, допускането на различни трактовки по отделни въпроси, неизменно надделяват над желанието за бързото достигане на целта. Бих казал дори, че приписването на подобни "умозаключения" по-скоро пречи на работата ни, отколкото й помага. Пречат й със своята категоричност, с неподплатеността, с наивността си дори, и някои книжни тела, появили се през последното десетилетие на литературния ни пазар. За тях покойният проф. Моско Москов казваше, че поради нежеланието на сериозната ни наука да им отговори подобаващо, заради отказа й да слезе на тяхното ниво, те шестват фриволно сред по-широката ни общественост.

Впрочем, пет години след като проф. М. Москов ни напусна, такъв подобаващ отговор бе даден на Националната научна конференция "Словото-класическо и ново" в СУ "Св. Климент Охридски" през 2005 година.При това бе даден с цялата му съкрушителна научна аргументация. От един от най-авторитетните ни езиковеди-проф. Иван Добрев.Озаглавен е българо-румънският надпис върху големия каменен кръст от Северна Добруджа.Имам чувството обаче, че остана зад стените на Амла Матер. За това горещо препоръчвам на онези, които не са успели да го чуят, да го прочетат.Достатъчно е да напишат заглавието в търсачката на "Гугъл".

- Каква е вашата теория за произхода на българите?

- Екипът, който през 2008 и през тази година (м. юни-юли) осъществи двете научни експедиции, търси доказателства в подкрепа на тезата за памирския, иранския произход на древните българи. Веднага уточнявам, че термините "ирански народи" и "ирански езици" в изтокознанието се приемат за условни и далеч надхвърлят периметъра на днешната държава ИР Иран. Доколко ще успеем да съберем нужните ни неопровержими доказателства, зависи дали тезата ще се наложи в историческата ни наука или пък ще бъде отхвърлена. Което пак ще е крачка напред и ще насочи изследователите към другите версии за нашия етногенезис (към тюркската, наречена още турано-хунска, към угро-финската или фино-угрийската, към версията за смесения произход на прабългарите...). Лично аз се съгласих да участвам в тези експедиции не само защото съм иранист по образование и работя вече над четвърт век с историята, езика, културата и литературата на огромната персийска общност, но и защото в процеса на моята преподавателска и научна дейност през годините се натъквах на удивителни сходства както в езика на българи и перси, така и във всяка една сфера на бита. Сходства, подсказващи за определена близост в миналото на днешните българи, наследниците на прабългарите, и миналото на персийския етнос и етноса на памирските народи.

Така че научна теза има, но за да се превърне тя в наложила се теория, ще трябва заедно да извървим дълъг, стръмен и поне засега все още слабо осветен път.

- И все пак какви доказателства успяхте да откриете в подкрепа на това, че предците ни тръгват от околностите на Памир?

- Сигурно сте обърнали внимание, че в названието и на двете ни експедиции фигурира думата "пилотна". Което ще рече, че главната цел на екипа ни бе да набележи основни моменти, теми и обекти, върху които впоследствие българската наука да може да насочи своето внимание. И разбира се, да донесем на профилираните ни специалисти, колкото се може повече полеви материал. В тази насока, струва ми се, постигнахме определен успех. След завръщането ни от Афганистан, Таджикистан и Узбекистан през 2008г. донесохме над 10 000 фотографии от исторически и музейни паметници, от храмове на култа, от фортификационни съоръжения и пр., бе заснет повече от 100 часа филмов материал, в резултат на който бе подготвена и излъчена по националната ни телевизия документалната поредицата от три части "Българи – прародина". Преди по-малко от месец приключи и втората двадесетдневна експедиция в Иран. Оттам също разполагаме с богат снимков (над 5 000 кадъра) и филмов материал, които се надявам в най-скоро време да представим на нашата общественост.

И още нещо твърде съществено. По време на престоя ни в тези богати на история и култура източни страни ние успяхме да установим десетки нови контакти с техни учени и цели научни звена, с които да работим съвместно по набелязаните теми.

- Вие единственият иранист в екипа ли сте? И най-вероятно вашите познания ще имат най-голяма тежест в търсенето на доказателства за тезата на експедицията ви?

- Наистина по време на първата експедиция аз бях единствен, който разговаряше с местното население на родния му език. Бях едновременно и преводач, и научен консултант. Но не бих се съгласил изцяло с вас. В екипа ни има няколко, отдавна доказали се в своята област специалисти. Десетки са учените у нас, които ще участват в съпоставителния анализ на събрания материал. А накрая историците ни ще имат решаващата дума. Езикът е важен, разбира се, но както вече отбелязах, предстои работа в най-различни направления. Доколкото е по силите ми, ще помагам на колегите както с подбора, издирването и обработката на нужните персийски текстове от тяхната област, така и при сравнителния и съпоставителния им анализ с българските аналози.

В току-що завършилата експедиция, по мое предложение, включихме още един иранист – Алиреза Пурмохаммад, който преподава персийски език и култура в Катедра "Класически Изток" при СУ "Св. Климент Охридски". С него вече започнахме обработката и превода на ценни текстове, свързани с локацията, миналото, бита и нравите на древните българи. Към тях ни насочи един от най-големите ирански специалисти по историческа картография от Техеранския университет проф. Карачанлу. Надявам се в най-бърз порядък да успеем да поднесем на научната и културната ни общественост около десетина заглавия, свързани с българите, обитавали съседните на персите земи.

В личен план ще споделя, че работейки над древни оригинални персийски текстове, ежедневно попадам на учудващи примери на сходство между нас от една страна, и перси и памирци от друга. Няма страница, от който да не изскачат думи като: шадраван (от "шад" – "весел" и "раван" – "ходещ", "течащ"); механа (от "мей" – "вино" и "хана" – "къща", "дом"); шахмат (от "шах" – "цар" и "мат" – "заловен", "заварен неподготвен", "изненадан"); чапраз (от "чап" –"ляво" и "раст" – "дясно"); гевгир (от "каф" – "пяна" и "гир" - сег. осн. на глаг. "хващам"); каиш, гайтан, пешкир, перде, синджир, гердан, диване, ахмак, и т.н., и т.н., залегнали дълбоко в архаиката на българския език. И което е още по-интересно - съществуват персийски думи, които не са преминали чрез език посредник (турски или арабски) в българския. Т.е. те присъстват само в персийския и българския език. Но тяхното издирване, класификация и начинът, по-който са дошли в българския език, тепърва предстои.

Продължавам да откривам в произведенията на персийската класическа литература (IX-XVв.) и позовавания на българите, славещи се със своята красота и изкусно изработени изделия от кожа. А когато се говори за някогашните земи на нашите предци, те винаги са сравнявани по големина със земите на Китай и Индия. И аз съвсем не възнамерявам да опровергавам тази мъдрост. Ще събирам доказателствен материал за нашата теза най-вече в областта на езика, културата и текстовите паметници.

- Оспорвате ли Именника на българските ханове?

- Мисля, че нямам никакво право да приемам или да отхвърлям този документ. Той е факт. Мога обаче да изразя личното си мнение, че той не ми се струва достатъчно надежден източник за миналото на нашия народ.

- Откъде започва българската история?

- Историческият път на нашата родина, на днешна България, започва от 681 година, така както го е приела с необходимата аргументация историческата ни наука. И в това отношение от днешна дата ние ревизия не можем да правим. Корените и историята на един от нейните етносни компоненти обаче, както впрочем и тези на останалите два, трябва да търсим доста по-дълбоко в миналото. Безпристрастно, без предубеждения и предварителни нагласи, без наложени клишета и стереотипи. С цялата научна сериозност и отговорност. За да избегнем комичната ситуация и възможната аналогия с едни наши много мили родственици.

Интервю на Христина Котларска