Женева, 22 юли 2010 г. – Участието на транснационални корпорации (ТНК) и стратегическата употреба на чуждестранни инвестиции могат да помогнат на развиващите се икономики и икономиките в преход да дадат силен старт на нисковъглеродно икономическо развитие, сочи Световният доклад за инвестициите за 2010 г. на ЮНКТАД. 

Въпреки че международните преговори за промените в климата вървят бавно, главните проблемни теми за развиващите се страни – финансите и технологиите – могат да бъдат частично адресирани чрез използването на ресурсите на ТНК. Правителствата могат да направят това, като приемат „чисти” национални програми за насърчаване на инвестициите, съобщава докладът.

Днес ЮНКТАД пусна двадесетото издание на Световния доклад за инвестициите. Докладът за 2010 г. се казва „Инвестиране в нисковъглеродна икономика”. Той изследва характеристиките, ключовите сектори, стимулиращите и определящите фактори за включването на ТНК в прехода към нисковъглероден икономически растеж. Също така той анализира възможностите за правителствени политики, които могат да подобрят този преход. 

ТНК могат да спомогнат за редуцирането на емисиите като подобрят производствените процеси в своята работа, както и като произвеждат и промотират по-чисти продукти и услуги, твърди Докладът. В този процес транснационалните фирми могат да осигурят така нужния капитал и нова технология в глобалните усилия за борбата с климатичните промени. Докладът отбелязва, че ТНК вече имат такъв принос. 

ЮНКТАД е оценил, че през 2009 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) само към ключовите нисковъглеродни отрасли (възобновяеми енергийни източници,  рециклиране и нисковъглеродни технологии) са приблизително $90 милиарда. Вземайки предвид и нисковъглеродните инвестиции в други индустрии и различни некапиталови дейности на ТНК, реалните сумарни инвестиции са много по-големи. 

Въпреки че нисковъглеродните чуждестранни инвестиции вече са значителни, потенциалът за допълнителни нисковъглеродни инвестиционни потоци е огромен, тъй като светът прави преход към нисковъглеродна икономика. Областите, в които такива чуждестранни инвестиции могат да имат сериозен и директен ефект върху намаляването на емисиите, са енергийния и индустриалния сектор. Транспортът, строителството, преработката на отпадъците и земеделието също могат да спечелят от участието на ТНК, но най-вече по индиректен начин, сочи Докладът. ТНК могат да предоставят електрически превозни средства, които намаляват емисиите в транспортния сектор, или да повлияят на снабдителите на земеделски продукти, така че те да възприемат практики за устойчиво развитие. Имайки предвид потенциалните негативни ефекти от нисковъглеродните чуждестранни инвестиции, ЮНКТАД предлага усилията за привличане на инвестиции от ТНК да бъдат допълнени от действия на правителствата, с които да се въведат подходящи индустриални, социални и конкурентни политики. 

Друг проблем е възможната релокация на предприятия, които отделят парникови газове, в страни с по-слаби регулации в сферата на околната среда. Докладът обсъжда такива „изтичания на въглерод”, като отбелязва, че подобни стъпки от страна на ТНК могат да донесат краткосрочен икономически растеж като добавят производствен капацитет, но че изтичанията на въглерод възпрепятстват глобалните усилия за намаляване на емисиите. Трудно е да се прецени размерът на такива дейности. ЮНКТАД предполага, че вместо да се справят с проблема на националните граници (като например въведат мита върху въглеродното съдържание на продуктите), правителствата могат да се справят с изтичанията на въглерод още от източника, като работят чрез корпоративни управленчески механизми, като подобрено наблюдение и докладване относно околната среда. 

В доклада ЮНКТАД предлага „Глобално партньорство за нисковъглеродни инвестиции”, за да се обединят усилията по насърчаването на инвестициите и борбата с климатичните промени. Този подход може да донесе нисковъглеродни чуждестранни инвестиции, които да бъдат използвани за устойчиво развитие и растеж. Такова партньорство би се състояло от следните пет политически инициативи: 

1. Стартиране на насърчителни стратегии за „чисти” инвестиции. Това включва развиването на такива политики в страната, които привличат инвестиции от ТНК в нисковъглеродни дейности, прилагане на програми, целящи нисковъглеродни инвестиции и мобилизиране на държавна и международна подкрепа за нисковъглеродни инвестиции. 
2. Създаване на възможности за разпространение на „чисти” технологии. Това включва прилагането на рамка, която създава и насърчава трансграничните потоци на технологии, като подхранва връзките между ТНК и местни фирми, подсилва капацитета на развиващите се страни да започнат да прилагат чисти технологии и насърчава партньорски програми за създаване и разпространяване на технологии между страните.  
3. Осигуряване на приноса на международните инвестиционни споразумения в борбата с климатичните промени. Това включва въвеждането на съобразени с климата клаузи в бъдещи споразумения и установяване на многостранно разбиране, за да се подсигури съгласуваността на съществуващите споразумения и международните и национални политики свързани с промените в климата.  
4. Хармонизиране на корпоративното обявяване на емисии от парникови газове. Това означава създаването на единен глобален стандарт за обявяване на корпоративните емисии, който да подобри разкриването на чуждестранни операции и дейности и да популяризира „най-добрите практики” в разкриването на емисии чрез съществуващите механизми за регулиране на корпоративното управление (като списъци с изисквания). 
5. Създаването на международен център за техническа помощ за нисковъглеродна икономика (L-TAC). Такъв център би подпомагал развиващите се страни, особено най-слабо развитите, в това да формулират и прилагат национални стратегии за борба с климатичните промени, като получават експертна помощ от многостранни агенции и други източници и като им се предоставя интегриран цялостен пакет от препоръки за взаимодействие с ТНК.