Тодорка и Тенчо с удоволствие резвеждат гости из стаите си

Собствен етнографски музей в дома си са подредили Тодорка и Тенчо Мишинови в димитровградското село Воден. В семейното си жилище, те са изложили стотици експонати от българския бит и култура от последните триста години. Сбирката е толкова впечатляваща, че наскоро димитровградския кмет Стефан Димитров завел гостуващата украинска делегация на гости в домът на Мишинови. Украинците се шашнали, всички се изредили да си правят снимки със самобитните етнографи. Чест гост на скромните селяни били и децата от димитровградските училища. Преподавателите избирали да ги запознаят с възрожденския период на България не в класните стаи, а в къщата на Мишинови. Един от експонатите, дървен сандък за сватбен чеиз, бил на 300 години. Специално бил закупен от чуждестранен търговец на прочутия за времето си Узунджовски панаир.

Възрастните хора започват да събират експонатите си преди 3 години. За някои от нещата нямат представа как са попаднали от тях. Били им завещани от родители, баби и прабаби. „Когато видяхме толкова хубави български работи, в сърцата ни трепна нещо“ казва баба Тодорка. Тя и съпругът и Тенчо започват целенасочено да събират старини от приятели и роднини. Чули за това, при тях почнали да идват съселяни, че и хора от други места и да носят намерените у тях старовремски неща. Даряват ги с думите „да не се загуби миналото на България“. С времето сбирката става по-богата от доста етнографски сбирки в музеите. Мишинови показват безвъзмездно експозицията на всички, които искат да я видят. „Да помнят какви сме били и от къде сме тръгнали“ казват старите хора.

Любопитното е, че двамата никога не са имали особена връзка с българската култура и история. Те са „работническа класа“ както сами се определят. Тенчо дълги години е бил стругар, а Тодорка-кранистка. Никога не са напускали Воден за дълго. Голямата им гордост е, че с делото си са привлекли деца и внуци да се връщат отново родното си село и са дали поне един повод на съселяните си да се гордеят, че са от Воден.

Г.Христов

300 годишния сандък за сватбен чеиз