Проф. Янко Янков

Ако разчитах само на българските медии нямаше да разбера, че на 21 юни, посред бял ден, в центъра на София е било извършено покушение срещу един от малкото истински антикомунисти с биография в България и известен правист проф. Янко Янков. Просто нито дума никъде. Мълчание навсякъде в средствата за информация, освен в някои от блоговете, откъдето научих и аз за поредното безобразие на държавата. По обяд, пред Съдебната палата/!??/ в столицата двама мъже събарят на земята проф. Янков пребиват го и му чупят на няколко места дясното рамо. Човекът потърсил помощ в Пирогов, а там го връщат да си закупи лекарства за 1 500 лв., въпреки че е здравно осигурен. С една дума го отпращат да се лекува в къщи. Сам да се превързва, да си намества счупения крайник, да се гипсира и дори да си извърши хирургическата интеревенция…

В същото време в същото лечебно заведение лекуват самоковският екшън-герой Юри Галев, въпреки че не рачил да се осигурява здравно. Просто разлика в т. нар „обществен статус” между двамата. Единият мутра, футболен бос и местен олигарх. Неосигурен в Здравната каса. Другият – политически затворник, правозащитник и виден юрист. Осигурен в Здравната каса. Нооооо. Единят получава лечение, другият е отпратен за самолечение. Такива ми ти работи стават в нашата мила, сбъркана, бандитска, тежко комунистическа държава.

Е още нещо. За Галев пишат вестниците като за национална ценност. Интервюта със семейството му, широко са отразени „подвизите” му от Самоков до Монтана през Перник и Боровец, всички телевизии изпращат репортери до Бели Искър, Миролюба Бенатова се разнежва в четири предавания, а вестникът на Тошко Тошев прави нещо като „разследване”, в което са отразени версиите и „славния и героичен път” на планинския властелин, защото той бил от „романтичния период” на прехода.  За проф. Янков – нито дума никъде. Нито дума. Въпрос на ценностна система в обществото – дирижирана и манипулирана.

Стана ми тъжно, много тъжно, защото проф. Янко Янков е един от малкото българи, с които можем да се гордеем.

Помня го от Великото народно събрание и първото му изказване от трибуната – „Незабавно трябва да се  докарат досиетата с мотокари тук, да бъдат под граждански контрол, а не в ръцете на комунистическите палачи.” Квадратна челюст на волеви човек, забързан към своята правда, безспорно юридически ерудит, с лека насмешка към политическите си опоненти, фанатично търсещ причините за злото. Здрав корен от родното северняшко село Клисурица, убеден правозащитник и антикомунист, за което е арестуван през 1984 г. и по-късно обявен от Амнести интернейшънъл за политически затворник № 1 на комунизма в България. Брат му е убит от тайните служби, семейството му съсипано.  Освободен е от затвора през 1989 г. и създава своята БСДП/немарксисти/, после Либерален конгрес, възобновява политическата си битка с комунизма, която продължава и до днес. Преподава психология и философия на правото в Пловдивския университет и е автор на повече от 50 книги.  

Проф. Янков е комай единствения, който непрекъснато бомбардира посолства, съд, прокуратура, държавници за юридическата несъстоятелност на БСП, за упражнявания от нея геноцид към българския народ, за всевластието на тайните служби и престъпленията, извършвани от тях и до ден днешен. Скоро заведе иск за 1 000 000 лв. към БСП подробно аргументирайки нейния престъпен характер и цялостната и` юридическа несъстоятелност. Самият правозащитник няма съмнение кои са извършителите:

„Това са хора на управниците, на ДАНС и на мафията. Отворете сайта ми и ще видите какво съм писал през последните два месеца.
Пребиха ме същите хора, за които писах – служители на ДАНС. Само преди два месеца директорът на правния институт към БАН, който е много близък с тези служби, ме предупреди, че ако не спра да се боря срещу мафията, ще пострадам”.

И му вярвам, защото в същата тази свръх тайна и секретна служба заместник-началник е небезизвестният Иван Драшков, който не позволи на един друг велик антикомунист - Георги Констанинов-Анархията - да е член на Комисията по досиетата, защото бил терорист, понеже … капичнал паметника на Сталин през 1953 г.   Това е нивото на тайните ни служби, драги читатели! Нивото на човек като Драшков е същото като на Юри Галев. И, ако се случи нещо с този Драшков или някой от колегите му и тях ще лекуват, като Галев, не като Янков. Държава?!?

Между другото, проф. Янков многократно предупреждава власт, институции, посолства и международни организации за отправяните му заплахи, защото е станал трън в очите на настоящите тайни служби, но не получава нито един ред отговор. Логично съюзът на юристите-демократи определят покушението като „семантично послание от страна на мафията, превърнала българската държава в свое нискойерархично звено”.

И какво излиза: в държавата членка на ЕС можеш да протестираш свободно, да пишеш и ровиш в тайните на тайните служби, да размахваш словото и интелигентността си срещу вятърните мелници на комунизма, но единственото, което получаваш е бой, почупени кости, неразбиране и отказ от лечение, не си удостоен дори с бланкетно внимание от страна на Негово величество властника, което е синоним на някой от поредните мутанти на комунизма. Но ако си мутра, олигарх, офицер от тайните служби или просто удобен угодник можеш да разчиташ на благоразположението на държава, властници, па дори на лекари. Направо ме е страх да запитам проф. Янко Янков дали като политически затворник не се е чувствал по-свободен, отколкото в мнимата свобода на демокрацията?! Защото, струва ми се, знам отговора. Защото България отчаяно се нуждае от истински десни люде, защото набедените десничари бистрят участието си в гей-парада или как да осигурят депутатско място на бившия шеф на тайните служби Димо Гяуров, или да осъществят „важната” операция с връщането на същия Драшков пак като шеф в ДАНС. За борец за човешки права, активен антикомунист, интелектуалец и виден юридически ум като проф. Янко Янков няма място в „дневния ред” на новите десни, няма място дори в болничната стая, защото „времената са други”, времената са на хора като Галев и Драшков – еманация на „новия ред”. И за пореден път се убеждавам в правотата на оня, който бе казал „Деца, радвайте се на войната, мирът ще бъде ужасен!” Няма да спомена името му, защото същите „органи” ще ме обвинят в световните грехове – те го умеят това – но е безспорно прав за общества като нашето.

На проф. Янков му предстои тежка операция, вероятно раните ще отминат, физическата болка също, но дали някой ще се замисли за корелацията му с държавата България…

Този текст е от блога на Христо Марков.

Христо Марков е емблематично име от времето на „синия Пловдив” през 90-те години. Депутат във Великото народно събрание, после в следващия парламент, един от 39-те народни представители, обявили гладна стачка против приемането на новата конституция.

Христо Марков е щастлив човек. Винаги е казвал това, което мисли. Твърдя го, защото сме приятели още от студентската скамейка. Някъде в средата на 90-те години Христо Марков назова поименно неколцина мафиоти, които още оттогава се готвеха да превземат държавата.  Бандюгите се скриха в чужбина, а Марков бе съпровождан плътно от няколко коли на Националната служба за охрана.  Както ми каза по-късно тогавашният военен министър Александър Сталийски: „Ицо беше най-пазеният човек в държавата”.

От дистанцията на годините можем да заключим – опазиха Ицо, но не опазиха държавата.

Този текст се публикува с разрешението на автора.

Блогът на Христо Марков тук.

Тодор Кръшков