Снимки: avtora.com

Във вчерашния студен ден научихме няколко важни неща за метъл музиката. Преди всичко тя е още жива и рита болезнено в ушите, главата, врата и се радва на една от най-културните и велики публики на света - да, именно българската.

Не една група се поклони на българския фен, а опитни и наблюдателни очи видяха щастието и почти наркотичния възторг в очите на всички тези, които свириха и се забавляваха с нас. Едва ли някой е останал недоволен, едва ли някой не е видял и чул това, за което е дошъл и макар и днес да не можем да говорим и всичко да боли, можем с гордост да кажем, че сме преживяли звуковия, визуален и, разбира се, чисто огнен катарзис на Sonisphere 2010.

Макар и да не беше толкова агресивен и безмилостен, вторият ден от фестивала се отличи с уникално стилово разнообразие и разбира се много звук, много светлини и пиротехнически трикове, които причиниха една малка, локална бензинова криза, за която виновни са изцяло чисто побърканите германци Rammstein.

Откриха родните кросоувър герои Skre4, които свириха стегнато и стояха много добре на огромната за родните земи сцена. След това за много от по-младите фенове на стадион "Васил Левски" настъпи момент на дългоочаквана среща - на сцената изскочиха Кори Тейлър, Джим Руут и за пръв път видяхме Stone Sour.

Жесток съвременен рок, надъхващо поведение и една нестихваща енергия, отразена обратно към публиката. Кори написа нова страница в книгата "Как да бъда перфектния рок фронтмен", а ние само можем да се надяваме тези великани без маски да се завърнат с една друга група и едни други костюми. Излишно е да споменаваме кои парчета са свирили, тези, които днес нямат глас знаят, другите могат само да съжаляват, че не бяха с нас.

Малко след това ние всички срещнахме за пръв път Alice In Chains. Прегръдки, щастливи лица и един възкръснал спомен за най-щастливите ни години, когато музиката беше истинска и нямаше чалга. Публиката пее всяка една песен, самата група е пред просълзяване.

Дори членове на Rammstein седят отстрани на сцената и гледат една от най-великите алтернативни банди в историята. Възкръснали от мъртвите за нов живот с Уилям Дю Вал те просто бяха най-стегната и безупречна банда на фестивала. В един момент над стадиона прелита гарван и незнайно защо сякаш незабравимият Лейн е тук с нас.

Сълзи, усмивки и най-истинското щастие се четат в лицата на всички фенове на Alice In Chains, които просто си тръгват защото са се докоснали до истинското безсмъртие и величие на Музиката.

След това изпълнение Manowar са като един слаб, треторазряден цирк на селски стадион, някъде из Добруджа и цялото пъчене, ръкомахане, пози и както й да го наричат те, може да е любимо на много хора по света и у нас, но, уви не би трябвало да предизвика нещо повече от интереса на няколко първокласника, четящи старите, напукани книжки за Конан Варварина.

За щастие на всички "Кралете" си тръгват, пада завеса и започва голямото строене на една от най-невероятните сцени в историята на Рока. Феновете напират с разтупани сърца, светлините огряват знамето на Германия и изведнъж това е факт.

Със заря и огнени езици Rammstein за пръв път обявяват война на България с изстрели и стълбове огън. Преди всичко думите са слаби за да опишат подобно зрелище, но асоциациите са: Ад, огън, жупел, звук, който не прощава и шестима мъже, които пренаписаха историята на сценичното изкуство.

Не бе пропуснат нито един хит, не остана нито една неизстреляна ракета, вероятно много къдрици и мигли станаха жертва на шоуто им, но няма за какво да се оплакваме. Не ни спестиха всички класически Rammstein трикове като стрелби с пушки, огнехвъргачки в публиката и влизането с лодка в публиката.

След двата дни звуков тероризъм, втората вечер завърши с едно огнено чистилище, което ще се помни до края на Вечността.

И накрая, просто нека всички благодарим на организаторите, нека се поклоним на всички тези метъл легенди, които дадоха всичко от себе си и най-вече, нека благодарим на себе си, защото ние, българите сме наи-яката рок публика на света. Нищо друго, никога няма да има значение...

Автор: Митко Николов