Николай Симеонов - Пипона

Николай Симеонов, по-известен като Пипона, е роден в Харманли преди повече от 50 години. Няма високо образование, но за сметка на това е риболовец от висок ранг. Детството му е преминало, както при много други местни деца - рожби на соца, по харманлийските бостани и вировете на река Марица. Пипона е многопрофилен екземпляр. След отбиване на военната си служба е работил в цирк, въртял е небет шекер, бил е шивач, обущар, тенекеджия, автомонтьор, воден спасител, водолаз, ресторантьор, търговец. Припознава рибарлъка като свое второ „аз” и към днешна дата е една от легендарните личности-въдичари в града на Квелето. „Роден съм за рибар и такъв ще си отида”, казва харманлийският зевзек, чието основно препитание е риболовът. Радетел на природата, самороден талант с вродена артистичност, това е той – Пипона.

- Пипоне, какво е да си рибар, при това прочут, като тебе?

- Аз съм Пипона, всички ме знаят, но не всички ме обичат. Защо ли? Защото не могат да я карат като мене цял ден на реката. Това е завист, казвам ти. Аз съм свободен човек, обичам природата и Марица - тя ме храни, дава ми простор. Мисълта ми е спокойна, душата ми е широка, отворена за всеки - и българина, и циганина, ако има китайци, и с тях ще се разбирам. Ей с това е известен Пипона - че не си поплюва с рибите, познава ги, търси и ги намира. Риболовът при мене не е хоби, а ежедневие. Известен съм като Индже войвода, „кой не е чувал за него”, защото работя на реката, дори и чаплите ме познават.

- Много обикаляш, даже знаеш къде спят сомовете. Как се научи на това?

- Тръгвам рано, още в тъмно, качвам се на велосипедката и за минути съм на реката. Колелото ми ляга по-тънко, не ще гориво, само яко навиване. С него хем спортувам и развивам мускули, хем си вдигам КПД-то, че да мога сетне да меря сили със сомовете, те са доста мощни. Имах моторетка, блъснах я в един трактор и после плащах на тракториста щетите. Оттогава не искам да чуя за мотор, а трактор да не видя. Вчера забелязах един сом, бая голям беше. Запомних мястото и докато не проуча за какво става въпрос, няма да мирясам. Такъв е Пипона, действа упорито и светкавично, без откат.

- Какви са ти прогнозите за това лято?

- И това ще е като миналото - ще ги трепя. Сега карам още на зелен скакал, докато го има, за сом и кефал. После минавам на жаба. Червеите ги прескачам, на тях ловя през зимата, когато друга жива, мърдаща стръв, няма. И на малка рибка замятам, но по- рядко. Живата рибка е подходяща за нощно време, но тогава Пипона почива, спазва закона за нощния риболов. Сетне през септември и нататък идва сезонът на шараните. Налягам ги на царевица, маринована - мое производство. Чакам да излезе млечната, от нея приготвям консерви за цял отряд, нали имам и приятели. Слагам различни подправки: риган, ванилия, мед, канела, карамфил... Варя или заливам със спирт, защото ракията е ценна, ползвам я за лични нужди. Правя проби всякакви, само дето с пикня още не съм опитвал, нали била лечебна, за някой болен от лумбаго шаран. Важното е да му се намери на шарана цаката, останалото е божа работа. Пипона друга работа си няма, ще ги наляга.

- Има ли други като тебе, женени за Марица? От Харманли, искам да кажа.

- О, много са, но не са женени. Имаше един-двама, от старото поколение, но сдадоха багажа, не ги виждам вече. Сега младите много хвърчат, натискат се по бентовете, ама тя, работата, не е само в бента. Има и други участъци, където може да се докопа някоя свястна риба - бързеи, слаби течения, кумальтии, паднали дървета. Най- обичам мъчните, трудно достъпни места. Харманлийци са речен народ, обичат реката. Навъдиха се доста риболовци в последно време, къде с билет, къде без. Ама билетът не хваща, само гарантира спокойствие. Аз не съм се годявал с Марица, но ти позна, тя ми е като жена - наобикалям я, обгрижвам я, ухажвам я, лягам си до нея, също като да сме женени. Има едни други, токаджии им викат, те направо пък я ръгат редовно, като проститутка, ако не всяка вечер, то през вечер. Та, тия изнасилвачи, са ненаситни като п..ка невидели, нахални, тормозят горката Марица, изчерпват й рибата. От къде идват не знам, но перверзиите им са чести, а апетитът голям - пара правят.

- Ти засичал ли си „изнасилвачите”, тия с токмашините?

- Имал съм случаи, привечер, да ги засека. Но са много бързи. Докато се усетиш и палят мотора. Да, с моторни лодки шетат, пускат тока и бягат, страх лозе пази. Само един такъв искам да докопам и ми е изсъхнал в ръцете. Пипона да му пусне тока. Ще му навра жиците в оная работа. Не, най-добре отзад, на голям волтаж, да пърха като пиле. После нашенци се чудят защо риба няма. Ето ти отговора: тече ток по реката, как да има. Всичката риба бяга при гърците, там е спокойно, никой не я закача. Дори в тигана не я слагат заради батаците, в които живее. Комшиите не се самозадоволяват като нас, те бачкат и си плащат. Че сме гладни, гладни сме. И аз съм гладен, затова ловя, но не по хавата си, съобразявам се все пак. Иначе като те закарфичат на голо с някоя глобичка, доста време ти държи влага, и уредите ти могат да вземат в полза на държавата.

- Чувам, че си започнал да изнасяш лекции за риболова по Марица?

- Давам съвети на всички, които се интересуват сериозно. Лекциите са безплатни, директно до самата река. Е, ако някой реши да почерпи нещо, няма да откажа, за една бира става въпрос. Много чалъми знам и ми се иска да ги споделя, макар че за маришкият рибар е важна дискретността. Защо да крия, мойта риба няма кой да я хване. Секретите на Пипона са два - редовност и упоритост. Спазвам ги като „Отче наш”, това ми е религията. Който е решил да става рибар с една въдица, да дойде да ме пита. Аз ще му кажа всичко от – до. И ще му наглася такъма. После, ако вдява, ще го бъде. Иначе ще си блъска главата в някой бент или ще виси горе на моста да чака от умрял писмо. Аз съм човекът. Нали запомни? Пара не ща, една биричка и готово.

Интервю на Щерю Щерев, аквакултурист

Пипона в акция

Резултат

Друг резултат

Нишан: Тук е ловил Пипона