Кремена Станилова (отляво) и нейната близка приятелка Мадлен Алгафари в прегръдките на Хорхе Букай

Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай гостува на фестивала „Пловдив чете“. Във форума участва и хасковският психотерапевт Кремена Станилова, която Haskovo.net потърси, за да разкаже впечатленията си от срещите си с аржентинския автор.

Кремена Станилова, психотерапевт

- Срещнахте се със световноизвестния аржентински писател Хорхе Букай на фестивала "Пловдив чете". Кое беше първото нещо, което ви направи впечатление в него?

- Топъл.Много топъл.Позитивен.Изключително съответен на това, което говори и прави. С невероятно чувство за хумор. Умеещ да хваща вниманието на хората. Това вероятно се дължи на факта, че е работил и като клоун. И не само. Започнал е да работи на тринадесет години и е преминал през университета на живота. Изкарвал си е хляба като таксиметров шофьор, продавач, възпитател. Човек, който не забравя откъде е тръгнал. Въпреки голямата си популярност казва, че на срещите му с президента на България, кмета на Пловдив и на много подобни места, не забравя, че е едно пораснало момче от беден квартал в столицата на Аржентина, което е само временно в двореца.

- Вие сте общувала с него не само на официалните срещи, но и в неформална обстановка. Каква е тайната на неговия успех в професионален и личен план?

- Това, което ще кажа тук и преразкажа е моята гледна точка за нещата. Това, което аз съм усетила и почувствала. Като всеки добър терапевт, Хорхе е човек, научил се да не насилва с нежелана помощ хората, било то в личен или професионален план, както и човек, който не претендира , че неговата гледна точка е единствено правилната.

- Вие какво научихте от тези срещи? Вие сте психотерапевт и въпреки това успя ли да обърне някоя ваша представа?

- Терапевтичната школа, в чиито прийоми съм обучена, ползва и техники от гещалт терапията, чийто последовател е Хорхе. Нещата, които чух и видях бяха белязани с почерка на Хорхе и това за мен беше интересно. Споделям повечето от нещата, които казваше Хорхе, много интересен ми беше начинът, по който той представи връзката на двама души. Тъй като основна тема на лекциите му беше любовта.Той сравни една връзка с трикрака масичка, върху която двойката поставя общия си проект-това може да е обща гледна точка, общи неща, на които се смее, общо време за разговори или забавление и т.н. Тази масичка има три крака, наречени: Любов, Привличане, Доверие. Ако един от краката се счупи, масичката пада , а тези три крака задължително трябва да стъпват на здрав под, наречен свобода.

-Букай раздаде хиляди автографи в България. Какво го питаха хората?

-Основният въпрос беше какво е любовта. Отговорът на Хорхе беше следният: Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея.Една любовна връзка има трудности поради много причини. Първо е много трудно да се чувства любовта през цялото време. Второ – трудно е, защото две различни личности се сблъскват в една връзка. И на трето място – в една връзка трябва да се има предвид интереса на трима – той, тя и те двамата заедно, тоест аз, тя и ние.

Другият акцент беше за разликата между любов , влюбване, и зависимост от другия. Онова, което Хорхе сподели бе: „Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.” Според него една връзка е цяло бедствие, ако човек влиза в нея да бъде спасен от скуката, от проблемите си, с идеята другият да запълва празнините му.

А относно брака неговата гледна точка е следната: Ако един ден си зададете въпроса: „Ако днес срещна този мъж или жена за първи път, ако отново се запозная с него или нея, дали пак ще се омъжа за него или нея?”, а искреният отговор е „Не знам”, тогава във взаимоотношението има проблем. Трябва да се избираме един друг ежедневно. В този свят мъжете се делят на две групи – едните, които искат да бъдат избрани веднъж завинаги; и другите мъже, тези като мен, които искат да бъдат избирани всеки ден. Този избор е труден, но когато знаеш, че всеки ден ти си избиран в брака ти, тогава можеш да бъдеш спокоен, да изпиташ радост от връзката си с другия.

-Как според него можем да постигнем щастие в живота по време на криза?

Колкото и простичко да звучи онова, което той каза беше: „ Забавете темпото на живота. Радвайте му се! И отделете време някой друг да се радва на живота заедно с вас. Това е!”

- Какви съвети дава за любовта, партньорството, брака?

- На срещата се казаха доста неща, но пак акцентувам, това не бяха съвети, а споделяне на един синтезиран опит от страна на Букай. Най-важното беше идеята за свободата - Любов е да работиш за свободата на другия, дори и тя да не включва теб. Хорхе обобщава:„Свободата в едно взаимоотношение е най-доброто и най-важното нещо, което можеш да усвоиш. Така че ако тези 5-6 неща ги схванете-да бъдеш себе си, да съзнаваш важността да обичаш другия, а не само да си влюбен в него;опасността от рутината; да уважаваш свободата на другия; да съзнаваш важността на различията;да гледаш на другия като на учител, а не на неприятел.

Тогава някои неща драматично ще се променят във всяко семейство.

Може би не маловажно нещо, макар и последно, ще кажа за семействата. Внимавайте, когато избирате. Не избирайте човек, който да плаче с теб, когато ти си тъжен/тъжна. Почти всеки ще може да заплаче с теб, когато изпитваш тъга. По-скоро намери човек, който може да се смее на всички неща, на които и ти се смееш. Защото чувството за хумор, споделянето на общото чувство за хумор е необходимо. Може би някои неща, които мен ме разсмиват, теб - няма. Но ако всичко, което мен ме разсмива за теб е глупост, пък на мен ми е скучно всяко нещо, което теб те разсмива, тогава има голяма трагедия. „

-Коя е вашата любима притча от Букай?

- Нямам любима притча, но ще завърша с притчата, с която Хорхе започна лекцията си в Пловдив.

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед в едно село. Той се качил на катедрата и казал:

-О, хора, знаете ли за какво ще ви говоря днес?

Няколко хулигани, решили да се позабавляват и извикали.

-Нищо не знаем, ти нали си учения, кажи на нас незнаещите.

-В такъв случай-казал Настрадин-вие знаете най-важното-и си тръгнал.

-Не беше ли много кратко? - зачудили се хората- Такъв мъдрец, а не говори много.

Поканили го на другата седмица отново.

-О, хора, знаете ли за какво ще ви говоря днес?

Този път хулиганите пак се провикнали:

-Знаем, знаем.

-В такъв случай-казал Настрадин-нямам какво да ви кажа- и напуснал залата.

-Не беше ли пак много кратко-били недоволни хората.

Поканили го отново. И той пак попитал:

-О, хора, знаете ли за какво ще ви говоря днес?

-Някои от нас знаят, други не.-провикнали се пак от дъното на залата.

-В такъв случай, нека тези, които знаят да кажат на онези, които не знаят.

И отново си тръгнал.

Онова, което- продължи Хорхе -беше, че най-доброто нещо, което един човек може да прави е да слуша както онези, които знаят повече от него, така и онези, които не знаят.

Аз бих добавила- и онези, които ни потупват по рамото, така и онези, които ни хулят. Защото всички, с които се срещаме по пътя си, са най-добрите огледала, в които да замерваме растежа си.

Още за впечателнията на Кремена Станилова от срещата с Хорхе Букай може да прочетете на www.kremenastanilova.blogspot.com

Интервю на Христина Котларска