Трезорите ще започнат да намаляват лихвите, стана ясно от думите на председателя на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова пред БНР вчера, пише Монитор.
"Нашите намерения са плавно намаляване на лихвите по депозитите и кредитите, но това зависи от икономическата среда", призна Маринова. Според нея не може да се мисли за изравняване на лихвите с нивата в държавите от еврозоната, защото банковият ресурс е вътрешен и рискът е висок.
Въпреки кризата има ръст на кредитирането, увери Виолина Маринова. Тя смята, че банковата система е стабилна с висока капиталова адекватност и с умерен риск. Капиталовата адекватност на банките била 18% при изискуемост 12%. Ликвидността също била висока, което значело, че банките разполагат с ликвидни средства. Трябва обаче да има лица, които отговорят на условията, и рискът да е минимизиран, разясни шефката на асоциацията на трезорите.
Точно ниските лихви в еврозоната, както и желанието да се отпуши икономиката бяха откроени от "Атака" като основния мотив на партията да предложи план за тяхното регулиране. От формацията се позоваха на доклад на Европейската централна банка от месец май, според който средната лихва по депозитите в еврозоната е 2,13%., за ипотечните кредити е 4%, а за потребителските стига до 7% максимум.
Идеята е, без да има груба намеса на държавата, да се размрази замрелият бизнес, заяви при представянето на подробностите около законодателните промени, които ще бъдат предложени от "Атака", вчера лидерът на партията Волен Сидеров.
Първата промяна касае Закона за кредитните институции. Според нея "лихвеният процент не може да надхвърля средния по влоговете съгласно Закона за БНБ, умножен по 1,5". Освен това от формацията предлагат банките да са длъжни да преизчисляват лихвените проценти по всички действащи договори за кредит един месец след обнародването на средния лихвен процент по влоговете в "Държавен вестник".
От "Атака" искат също така законов ремонт, който да задължи БНБ да определя с наредба на всеки 6 месеца средния лихвен процент по влоговете в банките. Отделно народната банка трябвало да определя среден лихвен процент за всеки вид валута, в която трезорите приемат влогове.
Сидеров смята, че времето на свръхлиберализма е отминало и шансът за справянето с кризата е държавното регулиране на финансовите пазари и икономиката. Ако разликата между лихвите по депозитите и кредитите е не повече от 3%, то това щяло да накара банковия сектор да бъде гъвкав.
Така щели да се отпушат кредитите, които сега били замрели.
Бизнесът пък щял да намали разходите си по обслужването на кредитите. За да запазят печалбите, банките, от своя страна, щели да използват капиталите, които в момента трупат като печалба, смятат от "Атака".
Премиерът Бойко Борисов коментира лаконично предложението. "Ако започнем по този начин да регламентираме нещата, има опасност да прекрачим границата", смята той.
