Антония Филева е юрист по образование, работи към фондация "Български център за Джендър изследвания" в Хасково. Фондацията се занимава със случаи на насилие, осигурява защита на малтретирани лица и най-вече се опитва да докаже, че насилието в България не трябва да се толерира. Повече от година Антония отговаря за дейността на офиса в Димитровград. Той се помещава в сградата на бившето училище "Климент Охридски" до ПМГ "Иван Вазов". Работи всеки вторник и четвъртък следобяд. Консултациите и разговорите със специалисти по проблемите на насилието и психическия тормоз са безплатни.

Колко случая на насилие или тормоз са постъпили в димитровградския офис на фондацията от началото на тази година?

От началото на годината центъра са посетили 24 лица, дадени са и 7 консултации по телефона на лица от общината, имаме издадени от Районен съд  три заповеди за незабавна защита и пет  за защита. За съжаление има пострадали от Димитровград, който оттеглят молбата си срещу насилника или прекратяват производството. Други от мартретираните лица не желаят да предприемат веднага мерки по Закона за защита от домащното насилие, а само да се запознаят с възможностите който им предоставя той. Често казват, че им трябва време за да решат дали да се възползват от възможността за защита.

За какво ви търсят най-често димитровградчани и хората от общината близо година след като центъра отвори врати в града. Знам, че не можем да говорим с имена, но все пак какви са най-честите случай на насилие в малък град като нашия?

Търсят ни за да споделят, да бъдат подкрепени и с малко помощ от специалисти - психолог, юрист, трудов посредник, да открият варианти за излизане от неблагоприятната за тях ситуация. Основен проблем на повечето пострадали е, че не са наясно с правата си, от което произтича и тяхната несигурност и недоверие. Недоверие в себе си, в закона, в институциите. Голяма част от потърпевшите споделят, че имат нужда единствено да бъдат изслушани, като не желаят да предприемат никакви мерки относно насилника, защото са свикнали и се страхуват от промяната, страх ги е да поемат отговорност и да продължат сами. За съжаление броят на пострадалите все повече се увеличава, като някои започват да приемат насилието за нещо нормално. Не обръщат внимание на грубото отношение от страна на партньора, с когото живеят, непрекъснатите обиди, заплахи и унижение пред близките и децата им. В повечето от случаите ни едва когато актовете на домашно насилие ескалират предимно във физическа разправа, те осъзнават риска за живота си и тогава се решават да сложат край на отношенията с човека ,който ги тормози. Важно правило в нашата работа е да оставим пострадалия сам да взема решение кога и как да му се помогне.

Имаме и казуси с пострадали от насилие млади момичета, израствали също в среда на терор, които търсят специализирана помощ, за да си изяснят дали това което им се случва е в рамките на нормалното или са подложени на психически тормоз. Дълго време те са живели с нагласата и вярата за промяна към по- добро за себе си и децата. Те често са ставали жертви на вербално насилие, но едва при по - явна физическа проява на насилие от партньора им посещават центъра. Странно е, но често пострадалите са се залъгвали, че партньора им не е насилник, като са си казвали, че си въобразяват. Това е така защото никой не иска да си признае, че във връзката му има някакъв вид тормоз и че партньора му е насилник. Още веднъж подчертавам, че пострадалият трябва сам да достигне до решение, че желае защита и промяна, защото в противен случай след пущане на жалбата тя в голям бр. от случаите се оттегля от пострадалото лице. В не малка част от случайте за 2010 г.в Димитровград в ролята на насилник се оказват лица на възраст от 30-40г., които упражняват домашно насили над възрастните си родители. Ше ги изнудват най-често за суми от по 10-15лв. за цигари и алкохол, безработни са и търсят вина за положението в което се намират у родителите си. В тези ситуации пострадалите много трудно предприемат нещо, живеят с надежда, че детето им ще се осъзнае, не желаят да му навредят. Често изпитват и вина. В един от случаите родителя напусна жилището си и постъпи в дом за стари хора, макар да знаеше, че домът му без него ще бъди разпродаден и унищожен. Той не пожела да се възползва от издадената му заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие, синът му да бъде изведен от жилището. Имаме и случай в Хасково обратен на посоченият по- горе, където след извеждането на насилника от жилището на родителите му, той се промени. Спря да пие,започна работа, попадна в друга среда и осъзна грижите и болката, която е причинил на родителите си.

Какво да направят хората претърпели насилие, ако има подобен случаи в дома им?

Важно при проява на домашно насилие е да се подаде навременно сигнал до МВР, след като дежурната кола пристигне на мястото на конфликта, обяснете какво и как ви се е случило, за да могат полицаите да ви съставят протокол по чл. 56 от ЗМВР. Жалба може да подадете веднага след това. При наранявания обяснете къде са и как сте ги получили. Чл. 4 (3) от закона за защита от домашното насилие гласи: "По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие". Би било добре удостоверението да е от „съдебна медицина”. Добре е към жалбата, която подавате да има документ, които да удостоверява каква е връзката между пострадалия и насилника. За подготовката и оформянето на документите може да потърсите и помощта на фондацията. Ако насилието е системно, не се крийте  зад черни очила и стените на домовете си, нека има свидетели, добре е те да познават насилника и не на последно място искам да  призова хората да търсят правата си. Процедурата е бърза от 24 часа до един месец. Вече и в нашият град ще получите нужната ви помощ!

Т.Вълчева