Атанас Ванчев дьо Траси, отхвърлен в Хасково, приет в президенството

Хасковлията Атанас Ванчев дьо Траси бе награден с орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов на тържествена церемония за 24 май. Високото отличие му се връчва за заслуги към българската и световната култура и във връзка с неговата 70 годишнина.

Преди малко повече от месец Атанас Ванчев дьо Траси бе предложен и за наградата „Александър Паскалев“, която община Хасково връчва всяка година за цялостен принос към културата.

Кандидатурата му обаче бе отхвърлена. Предпочетен бе Трендафил Василев, също хасковлия, който между другото е издател на Иван Енчев, също носител на наградата „Паскалев“ преди две години. Иван Енчев от своя страна пък тази година бе в журито, което определя лауреата.

Haskovo.net се свърза с Иван Енчев, за да сподели той с читателите кои са тези високи естетически критерии, според които е отхвърлена кандидатурата на дьо Траси, която, както се оказа впоследствие, е оценена изключително високо от президентството. „Питайте председателя на журито (шеф на журито бе председателят на СБП Николай Петев – б.а.). Журито се състоеше ог 7 души. Аз бях само един от тези 7. Благодаря за въпроса“, каза Енчев и затвори телефона.

Кой е Атанас Ванчев дьо Траси?

Атанас Ванчев дьо Траси е доктор хонорис кауза на ВТУ Св. св. Кирил и Методий, почетен гражданин на Хасково.

Талантът и майсторството на дьо Траси са оценени по достойнство във Франция, където живее от 1966 г. Той е носител на „Златната роза” на френската поезия; награда на Френската Академия; наградата "Стендал" на Министерството на външните работи; наградата за поезия на XVI район на Париж; наградата на културния институт "Солензара"; носител е на "Сребърният орден за поезия на името на Франсоа Коне" 2001 г.

Роден е през 1940 г. в град Хасково. През 1965 г. е завършил френска филология в Софийския университет "Св. св. Климент Охридски", като успоредно с първата специалност овладява руски, старогръцки и латински. През 1966 г. се установява в Париж и продължава образованието си в Сорбоната (френска литература, старогръцка, латинска поезия и философия), защитава магистърска степен с труда си "Поетика и метафизика в творчеството на Достоевски" и докторат на тема "Символика на светлината в поезията на Пол Верлен". Задълбочено изучава английска и италианска поезия. Прониква дълбоко в културата на арабския свят до такава степен, че превежда арабска поезия на френски език и пише трудове по исторически и културни проблеми на арабистиката.

От 1973 г. е основател и председател на руския клуб "Пушкин" в Париж, с 1500 редовни члена. В него многократно гостуват Вл. Висоцки, Булат Окуджава, Юлиан Симеонов и много други.

В превод от Атанас Ванчев на френски език излизат сборници със стихове на Пастернак и Ахматова.

През 1980 г. Атанас Ванчев основава в Париж дружеството "Иван Вазов" на българите, живеещи в чужбина и като председател на това дружество организира многобройни изяви на български дейци на културата: концерти, множество изложби на талантливи художници, творчески срещи и др.

През 1981 г. съдейства за основаването на българска православна църква в Париж, а кметът на Париж Жак Ширак предоставя сграда за българската църква и е изпратен български свещеник. Името на Атанас Ванчев дьо Траси е известно в България преди всичко с неговите преводи на френски език на едни от най-значимите класици, каквито са Христо Ботев и Никола Вапцаров.

Негов е превода на творчеството на Георги Джагаров, който получи наградата на Френската Академия. Негов е превода на Димитър Методиев, който получи наградата на културния институт "Солензара", както и на Радко Радков. Превел е Иван Тодоров, Николай Колев и много др.

И всичко това се осъществява на фона на една интензивна поетическа дейност, в резултат на която той публикува 28 сборника с авторска поезия на френски език.

Атанас Ванчев дьо Траси е дарител на четири картини от руски класици на Националната Художествена Галерия, на 30 безценни книги на Националната Библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, а един от най-старите Корани в света е дарен от него на музея в гр. Хасково.

Това е накратко Атанас Ванчев дьо Траси.

А кой е Трендафил Василев?

Авторът на този текст чистосърдечно си признава, че не знае кой всъщност е Трендафил Василев. Знае единствено, че е шеф на издателство, което е издало една или няколко книги на Иван Енчев. (Какво представляват книгите на самия Енчев - рецензия тук). Трендафил Василев също е автор на няколко книги. А, и е роден в село Момино, Хасковско.

Толкова по този въпрос.

А по въпроса какво се случва в културата на Хасково, всеки да си направи сам изводите.

Лично моето мнение е, че след като автор като Иван Енчев бе лауреат на наградата „Александър Паскалев“, вече нищо по-лошо не може да се случи. Впрочем на същото мнение са мнозина литератори в Хасково, но не смеят да го кажат на глас.

И най-големият от всички зададени дотук въпроси е – защо не смеят?

Тодор Кръшков